Решение № 734 от 16.06.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА в присъствието на прокурора Цанко Ганчев Цанев (РП-Велико Търново) като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20204110103168 по описа за 2020 година

Производство по чл. 4, вр. с чл. 2 б. "б" от ЗОДОВ .

Ищецът Г. СТ. Г., чрез пълномощника си адв.**** от ВТАК излага, че има българско и американско гражданство и от 2013 година живее в САЩ, без да се е връщал в България. Твърди, че срещу него било образувано ДП № 38/2014 г. по описа на СО при СП , което било прекратено през 2019 г. По повод наложена мярка за процесуална принуда по това ДП и след подадена молба пълномощникът разбрал, че срещу ищеца е образувано друго досъдебно производство- ДП № 20/2014 г. по описа на СП, по която има мярка за процесуална принуда "Принудително довеждане". Твърди, че след като бил уведомен за това ищецът бил много ядосан и изненадан от факта, че не е получавал призовки и книжа на адреса, на който са му връчвани такива по другото дело и той не знаел, че това дело още не е приключило. Изтъква, че се чувства много притеснен от продължаващото вече шест години досъдебно производство. Счита, че то продължава извън разумния срок по чл. 6 §1 от Конвенцията , като неразумното му продължаване се дължи единствено на поведението на разследващите , които са бездействали през дълги периоди от време и са допуснали забавяне движението му. Навежда, че това е довело до изпитвани от него негативни емоции, свързани със страха 1 му да се прибере в България, както и с преживяване на морални страдания и неудобства. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане.Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България , чрез прокурор от ВТРП оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че при преценката за разумност се отчитат редица обстоятелства, едно от които е поведението на ищеца, който се е укрил от правосъдието и не присъства при провеждането на производството. Твърди, че ищецът не е доказал претърпени вреди в искания размер и моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Алтернативно моли за намаляване на исканото обезщетение с оглед принципа на справедливост .

След като се запозна със становищата на страните и събраните доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.08.2020 г. пълномощникът на ищеца е отправил искане до Специализирана прокуратура относно получаване на информация за съществуващи мерки за процесуална принуда спрямо ищеца след прекратяването на воденото срещу него ДП № 38/2014 г. по описа на СО-СП с постановление от 5.11.2019 г. С писмо пр.пр. 427/2014/17.09.2020 г. на прокурор при СП адвокатът на ищеца е уведомен относно наложена мярка «принудително довеждане» на лицето по ДП № 20/2014 г. на СП, по което ищецът е обвиняем. На искането на адвоката на ищеца до СП от 23.09.2020 г. за изпращане на копие на постановлението за привличане на Г. като обвиняем и информация относно образуваното ДП № 20/14 г. , към което е приложено пълномощно на адв.****, той не е получил отговор до 4.11.2020 г. , според второто му писмо, изпратено на 6.11.2020 г. до СП. На 16.11.2020 г. адв.**** е депозирал жалба до административния ръководител на Специализирана прокуратура, в резултат на което е получил писмо по пр.пр.№ 127/2014/23.11.2020 г. от прокурор при СП, с което е уведомен относно повдигнато обвинение срещу Г. с постановление от 30.07.2015 г. за 2 престъпления по чл. 321 и чл.255,вр. с чл.26 от НК и обявяването му за издирване с постановление от 15.11.2016 г. с цел провеждане действия по разследването с негово участие. Пълномощникът е уведомен, че лицето не е намерено, поради което обвинението срещу него не е предявено.На молбата на пълномощника изпратена до СП на 10.12.2020 г. за снабдяване с копие от постановлението за образуваното ДП № 20/2014 г. по описа на СП и друга информация с цел защита правата на упълномощилия го клиент, адв.**** твърди, че не е получил отговор към предявяване на исковата молба29.12.2020 г. След като съдът е изискал от СО при СП копие от ДП № 20/2014 г. с оглед проследяване движението на разследването , необходимо за изясняване на фактическата обстановка по повдигнатия спор, е получен отговор от следовател при Специализирана прокуратура, според който делото е с огромен обем-308 тома. В отговор на искането на съда за предоставяне на копие от постановление за спиране на ДП № 20/2014 г. и подробна справка, отразяваща съдържащата се в ДП информация за постоянния и настоящ адрес на Г., известен друг негов адрес, къде и кога е бил призоваван в качеството си на обвиняемо лице и пр. е изпратено писмо рег.№ 2173/31.03.2021 г. съдържащо справка относно извършените процесуални действия. От справката се установява, че ДП № 20/2014 г. по описа на СО при СП , пр.пр.

№ 127/2014 г. на СП е образувано с Постановление за разделяне на ДП от 2.04.2014 г. на прокурор при СП, водено срещу неизвестен извършител за престъпления по чл. 321,ал.2 от НК, чл. 253,ал.4, вр. с ал.3, , т.1 и т.2 и вр. с ал. 2 , вр. с ал.1 от НК. Производството е разделено от материалите на ДП № 6/2013 г. по описа на СО-СП. На 30.07.2015 г. е повдигнато обвинение срещу Г. за престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20,ал.2, вр. с ал.1 от НК, което не е предявено поради това, че лицето не е открито на постоянния си адрес, като по данни на РУ В.Търново същият от четири години е в САЩ, щат Невада. В справката се излага, че Г. не е установен и по изпратена молба за правна помощ до САЩ с искане за връчване на призовка и делото е спряно, тъй като разглеждането му в отсъствие на обвиняемия би попречило на разкриването на обективната истина. След възобновяването на производството с постановление от 3.07.2017 г. , през който период /от спирането до възобновяването/ Г. не е установен, се сочи, че по ДП са привлечени като обвиняеми други две лица за извършване в условията на съучастие на данъчно престъпление, касаещо данъчното развитие на «Ивич» 3

ООД за периода 1.01.2008 г.- 13.04.2011 г. В справката е отразено, че Г. е обявен за общодържавно издирване , без да са вземани спрямо него мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда.Към момента поради отпаднала необходимост е направено искане за сваляне от общодържавно издирване и принудително довеждане. От приложените към справката документи е видно, че по ДП са извършени следните действия по установяване на лицето : на 21.08.2014 г. е искана справка от НБД «Население» относно ищеца; на 29.01.2015 г. е изпратена призовка за връчване от РУП В.Търново за явяване по ДП № 20/2014 г. , върната с писмо от 10.02.2015 г. невръчена , ведно с докладна записка от 6.02.2015 г., от която става ясно, че лицето не е установено на посочения адрес в ***** , като е събрана информация, че живее в САЩ. На 4.03.2015 г. е изпратено писмо до посланика на САЩ в България с молба за информация относно лицето и неговият последен известен адрес в САЩ, на което на 16.03.2015 г. е получен отказ от вицеконсула при посолството на САЩ при липса на писмено разрешение на лицето. На 30.07.2015 г. е изпратена призовка до лицето за връчване от РУП В.Търново – за предявяване на обвинение и привличане в качество на обвиняем по ДП № 20/2014 г. От докладната записка от 4.08.2015 г. на полицейски служител при РУП В.Търново става ясно, че майката на ищеца е дала информация относно пребиваването му в САЩ от преди три години и невъзможността да се предаде призовката. На 28.08.2019 г. е поискана от НБД «Население» справка за лицето- приложена справка за постоянен адрес и родствени връзки. На 5.09.2019 г. е поискана информация за лицето от ГД «Гранична полиция» и такава е получена на 17.09.2019 г. На 28.11.2019 г. е направено искане до РУ В.Търново за връчване на призовка с получен отговор от 9.12.2019 г. и докладна записка на полицейски служител , според която по информация на майката лицето е в САЩ от десет години. На 7.01.2020 г. са проведени разпити на майката и сестрата на ищеца относно получаване на информация за него, като е отразено, че същите са се възползвали от правото си да не дават показания. На 17.02.2021 г. след указания на СП лицето е свалено от общодържавно издирване и принудително довеждане поради отпаднала необходимост. Приложени са още копия на американския паспорт на ищеца и копие от американска шофьорска книжка , в която е посочен адрес в САЩ, щат Невада, Лас Вегас и два телефона, които Г. е предоставил в молба до ВТОП по ДП № 38/2010 г. По 4 делото като свидетел е разпитана майката на ищеца. Същата обясни, че синът има американско гражданство и живее в САЩ. Върнал се в България след смъртта на баща си през 2004 година за около четири-пет години, а от заминаването си през 2013 година до сега не си е идвал. Изложи, че синът има много телефони, тъй като се занимава с бизнес в България и в САЩ.

Знаела от сина си, че срещу него се води дело от 2014 година, което било прекратено, но сега било възобновено и това много го разстроило. Твърди, че няма адреса му в Щатите и че говорят по телефона, без да се обясняват много, тъй като той е зает. Заяви, че е правила снимки на някой призовки – например от КАТ и от данъчното и ги е пращала по вайбър. Един път я викали в полицията в Горна Оряховица, за да я разпитват за сина , но адрес и телефон не са и искали. Сочи, че когато получи книжа за сина си ги дава на адвоката му и че през последните години е получавал писма най-вече от данъчното. Според нея той се притеснявал да се върне в България. Св. **** е колега в кантората на пълномощника на ищеца –адв.****. От него знаела, че Г. искал да се прибере в България. Когато адв.**** му съобщил , че се издирва по друго ДП по гласа на Г. се разбрало колко е разтревожен , притеснен и ядосан от факта, че е образувано през 2014 г., а той не е търсен и поради това делото не е приключило. Считал, че целта на прокуратурата била да бъде задържан при положение, че това ДП продължава толкова дълго.

Твърди, че адресите на Г. са посочени в другото досъдебно производство, което е прекратено и по което адв.**** е бил защитник на лицето.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим. По същество е частично основателен.

Предявен е иск с правно основание чл.2б от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, &1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и представлява вътрешноправно средство за защита срещу бавно правосъдие. Ищецът е процесуално легитимиран да търси отговорност от държавата в лицето на процесуалния субституент-Прокуратурата на Република България в качеството си на лице, на което е повдигнато 5 обвинение по ДП № 20/2014 г. по описа на СО при СП с постановление от 30.07.2015 г. , тъй като чл. 6, &1 от Конвенцията предвижда право на справедлив процес, проведен в разумен срок от независим и безпристрастен съд за всяко лице, чиито граждански права са засегнати , или срещу което има каквото и да е наказателно обвинение. Допустимостта на иска противно на възражението на ответника се предпостява от факта, че досъдебното производство, по което се търси обезвреда не е приключило, поради което и по аргумент от чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ няма изискване за изчерпване на административната процедура преди това. При преценката относно продължителността на разглеждане на делото в разумен срок се вземат предвид примерно изброените критерии в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Това са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Сложността на делото следва да се прецени според естеството на подлежащите на установяване факти, брой на обвиняеми лица, брой на свидетели, които следва да се разпитат, приобщаването на документи по делото, необходимост от назначаване и брой експертизи, съединяването с други висящи дела и пр. При преценка поведението на обвиняемия следва да се има предвид, че от същия не може да се изисква да сътрудничи активно за ускоряване на наказателно производство, което би могло да доведе до негово осъждане. Обратно, компетентните органи са тези, които следва да полагат активни усилия за ускоряване развитието на производството / вж. Решение № 72/18.05.2017г. по гр.д. № 3619/2016г. на III г.о. и др./. Според установената трайна съдебна практика на ВКС / вж. Решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр.д.№ 5813/2014 г. на трето г.о., Решение № 72/18.05.2017 г. по гр.д.№ 3619/16 г. на трето г. о .