Решение № 60 от 07.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Смолян, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100850 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът А. М. Х. от с. ***, общ. Смолян е предявил срещу „***“ ООД, представлявано от **** обективно съединени при условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД от които иск за заплащане на недължимо платена на нищожно основание сумата от 345 лв. по договор за паричен заем Кредирект № 555786/06.08.2021 г. и евентуален за сумата от 314,96 лв., представляваща недължимо платена такса експресно разглеждане по същия договор ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за паричен заем Кредирект № 555786/06.08.2021 г., сключен с ответника за сумата от 600 лв., при лихвен процент от 48,63 % и ГПР 40,05 %, платим на една вноска. В чл. 3.10. от договора е предвидено заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 314,96 лева. Ищецът на 11.10.2021 г. добросъвестно заплатил сумата от 965 лева, с което предсрочно е погасил кредита.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а клаузата на чл.3.10 от е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключени в нарушение на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Договорът за заем е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящия случай не става ясно какво точно е 1 включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостга на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно изобщо какво се включва в ГПР. Не става ясно дали разходите са включени при формиране на ГПР, или че същите са изключени. Нищожен е и поради неспазване на разпоредбата на чл,19 ал.4 от ЗПК, като не е отразен действителният размер на ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за такса експресно разглеждане в размер на 87.66 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителни те биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса за експресно разглеждане се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за такса за експресно разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т .1 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 3.10 от договора, предвиждаща заплащането на такса експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, нарушен е основен принцип в договорните отношения - добросъвестността, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая накърняването на добрите нрави води до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата е и нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 87.66 лева е в размер на над 20 % от сумата на отпуснатия кредит в размер на 500 лева, с което се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такса експресно разглеждане която е необосновано висока.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, 2 освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл. 3.10 от Договора за потребителски кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Моли исковете да бъдат уважени, Претендира за разноски.

Ответникът „***“ ООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта, че на сключения договор за кредит с ищеца за сумата от 600 лв., с фиксиран ГЛП – 40,05 %, както и ГПР 48,63 %, платим с една вноска в размер на 630,04 лева. На 12.10.2021 г. договорът за кредит е предсрочно погасен, като е внесена общата сума от 602,50 9 8 5 лева. Сумата погасява следните вземания: - сумата от 600 лева, представляваща главница по процесния договор; - сумата от 314,96 лева, представляваща неустойка по процесния договор; - сумата от 30,04 лева, представляваща възнаградителна лихва; - сумата от 40 лева, представляваща начислени такси за просрочено вземане съгласно Тарифата на „***“ ООД за продукти „Кредирект“, обявена на сайта на дружеството. Твърди, че Договорът за паричен заем е действителен. ГЛП е законосъобразно определен в размер на 40,05 %, в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК . Доколкото този размер е фиксиран не е необходимо посочването на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В погасителния план е посочен размерът на лихвата и сумата, която трябва да се върне от заемателя. В разглеждания случай уговореният лихвен процент е в рамките на пределите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (50 %). Същият е обвързан от разходите, които финансовата институция прави, с риска, който носи, както и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Преценката относно валидността на уговорения лихвен процент е обвързана с краткия срок на сключения договор от 16.10.2022 г. до 31.10.2022 г., в рамките на който заетата сума следва да бъде върната. Също така следва да се отчете факта, че се касае за поначало необезпечен кредит. Посоченият в договора ГПР в размер на 49,56 % съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката не се включва в ГПР , тъй като това би било в противоречие както с разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, така и на транспонираната в същия смисъл разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Неустойката не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Неустойката не може да се приравнява и на лихвата, тъй като според уговореното между страните тя няма такава функция. Възнаградителната лихва е дължима по силата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Не е начислявана такса „експресно разглеждане“ по процесния договор и не е погасявано задължение в размер на 87,66 лева, поради което и евентуалният иск е неоснователен. В процесния случай сумата от 87,66 лева не е предавана от ищеца, съответно не е получавана от дружеството въз основа на чл. 3.10 от процесния договор. От съда се иска да постанови решение, с която да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. . Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. М. *** моли предявеният от ищеца основен иск да бъде уважен, евентуално да бъде уважен съединения иск. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

Ответникът „***“ ООД не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище процесуалният представител адв. *** моли искът на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и да бъде отхвърлено искането на адв. *** за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., респ. прави възражение за прекомерност.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва от страните, че на 06.08.2021 г. между „***“ ООД като заемодател 3 и А. М. Х. като заемател е сключен договор за паричен заем Кредирект № 555786, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600 лева, който последният се задължил да плати обща сума в размер на 630,04 лв. на една месечна погасителна вноска с падеж 20.09.2021 г., заедно с ГЛП от 40,05 %, при ГПР 48,63 %. Общият размер на всички плащания възлиза на 945 лв., включваща и такса за експресно разглеждане в размер на 314,96 лв.