Решение № 8847 от 07.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8847

Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА канд № 20267050701179 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна против Решение № 36/10.03.2026г. по АНД № 12/2026 г. на Районен съд Провадия, с което е отменено наказателно постановление № 25-0819-003823/17.09.2025 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“-Варна, с което на Д. С. С., [ЕГН] от [населено място] за нарушение на чл. 58 т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж ал. 1, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева /511.29 Евро/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НК. Сочи се, че неправилно съдът е прехвърлил доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата за движение в аварийната лента на магистралата на наказващия орган, след като в хода на административната производство, а впоследствие и в хода на съдебното, не са оборени констатациите на актосъставителя, респ. описаните в НП факти и обстоятелства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки от процесуален представител – гл. юриск. К. Л. – А. поддържа касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави искане при отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение за ответника, същото да е в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба - Д. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. И., която оспорва жалбата. По съществото на спора изразява становище за законосъобразност на въззивното решение, тъй като съдът правилно е приел, че от страна на АНО не е доказано извършването на нарушението по чл. 58 т. 3 от ЗДвП и че не е установено дали управлението на МПС от С. в аварийната лента не попада в изключенията на закона. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящият състав на съда, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка: На 23.08.2025 г. около 10.25ч., на Автомагистрала „Хемус“ при км. 384 посока София, Д. С. управлява лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № [рег. номер] в лентата за принудително спиране. Автомобилът е спрян от патрулиращи служители на ОДМВР Варна, като св. П. М. попитал касатора дали има основателна причина да се движи в аварийната лента, на което той отговорил отрицателно. Последният обяснил на полицейските служители, че причината за движение в аварийната лента е обстоятелството, че отбивката за неговото село е наблизо и затова е бил в тази лента.

Нарушението е описано като - на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 58 т. 3 от ЗДвП. Актът е връчен на адресата на 23.08.2025 г. В срока, възражения по АУАН не са постъпили.

Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от административнонаказващия орган, който на основание чл. 178ж ал. 1, предложение първо от ЗДвП наложил на касатора административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева /511.29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

При така установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до неверни правни изводи.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. М. (подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение), се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящият съдебен състав намира, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно.

Правилно, и в съответствие с доказателствата по делото, както актосъставителят, така и АНО са приели, че е налице неспазване задълженията по чл. 58 т. 3 от ЗДвП, който към датата на извършеното нарушение забранява движението или спирането в лентата за принудително спиране на автомагистралата, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Такива, изключващи съставомерността на повдигнатото административно-наказателно обвинение не са констатирани по време на проверката. Видно от събраните по делото гласни доказателствени източници, а именно от показанието на съставителя на акта е, че в момента на проверката, състоянието на жалбоподателя не е издавало здравословен проблем. Напротив, св. М. изрично е попитал жалбоподателя дали е имал основателна причина да се движи в аварийната лента, на което той отговорил отрицателно, като е посочил, че „малко му е оставало до пресечката за неговото село и затова е управлявал в аварийната лента.“ За пълнота следва да се посочи, че настъпилата промяна в защитната позиция на касационния ответник във въззивното производство не е подкрепена с доказателства, които да обосноват различна фактическа версия. Липсват и убедителни причини, които да оправдаят несъответствието между първоначално дадените и впоследствие поддържаните твърдения. В случая съдът намира, че обясненията, дадени пред административнонаказващия орган, са по-достоверни, доколкото същите са направени непосредствено след установяване на нарушението и преди формирането на цялостна защитна позиция, като същите се подкрепят и от останалите събрани доказателства. За разлика от тях, обясненията, дадени в съдебната фаза, съдът възприема като защитна теза, насочена към избягване на административно-наказателна отговорност, поради което не споделя извода на въззивния съд за това, че АНО е следвало да доказва установените в хода на административното производство факти.

Първоинстанционния съд е допуснал твърдяното от касатора нарушение, тъй като неправилно е приложил материалния закон, поради което касационната инстанция намира, че обжалваното решение подлежи на отмяна и жалбата срещу НП следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, Д. С. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 66.47 евро, равняващи се на 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 36/10.03.2026г. по АНД № 12/2026 г. на Районен съд Провадия и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление № 25-0819-003823/17.09.2025 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“-Варна.

ОСЪЖДА Д. С. С., [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 66.47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем/ евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�