Решение № 2842 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15032/2025
- Вид
- Решение № 2842
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- член 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 и 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 и 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2842 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115032 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозирана искова молба на М. К. А., ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която са предявени установителен иск за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № *****г., сключен между ищец и ответника и осъдителен иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 и 22 ЗПК за връщане на сумата 29,65 евро, като неоснователно платена по недействителния договор за кредит № ******г., сключен между страните на ******* г., ведно със зак. лихва върху сумата от датата на предявявяване на исковата молба в съда – *****г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № ********г., сключен с ответника „НетКредит“ ООД, по силта на който е получила кредит в размер на 500 лева и е поела задължението да върне сумата от 558 лева, съгласно условията на договора.
Излага се, че посомения в договра ГПР по кредита е в размер на 46.42 %, а ГЛП е в размер на 38.75 % , при срок на кредита от 6 вноски. Сочи, че в чл.6, ал.1 от договора е предвидено, че ако ишцата не предостави допълнително обезпечение по чл. 4, ал.3 от договора, то тя дължи неустойка в размер на 420 лева, като в тази връзка на същата е начислена неустойка в общ размер на 420 лева. Излага се, че ищцата е заплатила сумата от 558 лева, над договорената главница. Счита договора за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като в случая е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. На следващо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР следва да се включват всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
1
От ответника има постъпил отговор, в който заявява, че исканията са неоснователни. Признава сключването на договора за кредит, че е начислена неустойка в размер на 420 лв., както и че е получил сумата от 400 лв. над главницата. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, че между „Неткредит“ ООД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит от ***** г., с който е предоставена сума в размер на 500 лева, както и че предвидената неустойка не е включена в ГПР. Съгласно чл. 4, ал. 3 от процесния договор ищецът се задължава в срок от 1 ден да предостави на „Неткредит“ ООД едно от следните обезпечения – банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция. В чл. 6, ал. 1 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 420 лева, която се начислява всеки месец. Договорът е сключен от разстояние съгласно ЗПФУР, като страните не спорят по този въпрос.
Относно недействителността на договора за кредит:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая в исковата молба са изложени твърдения за това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК поради наличието на други разходи освен лихвата, които е следвало да бъдат включени в него. Страната сочи, че такова е неустойката, която се дължи за непредставяне на обезпечение. При така изложените твърдения, ищецът основава претенцията си на неизпълнение на задължението на ответника „Неткредит“ ООД да посочи в договора за кредит ГПР, съдържащ всички реални разходи за потребителя, като е без правно значение по какъв начин са наречени тези суми. В този насока са и разясненията дадени в т. 55 на Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС „с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.“ В настоящия случай не се спори и се установяват твърденията на ищеца за наличието на този разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. При тези данни посоченият в договора годишен процент на разходите от 46,42 %, не отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От приетото по делото заключение, неоспорено от страните, се установява, че платената сума по договора за кредит е в размер на 558 лева.
2
Съгласно член 23 ЗПК когато договорът за потр. кредит бъде обявен за недействителен се дължи чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 500 лева, поради което платеното от потребителя над 500 лева е недължимо. Недължимо платеното възлиза на58 лва или 29,65 евро.
В откритото с. з., проведено на 01.06.2026 г. е допуснато изменение в размера на иска от 204,52 евро на 29,65 евро. С оглед изложеното кондикционният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски за платена държавна такса от 51,13 евро и възнаграждение за вещо лице в размер на 178,95 евро.
На адв. М. В. М. ще се присъди адв. възнаграждение по реда на член 38, ал. 2 ЗАдв в размер на адв. възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договор за потребителски кредит № *********г., сключен между М. К.
А., ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на М. К. А., ЕГН ********** сумата от 29,65 евро, платена по недействителен договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 14.10.2025 г. -датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на М. К. А., ЕГН ********** сумата от 230,08 евро разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА "Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на адв. М. В.
М. от ПАК-Пловдив сумата от 245,42 евро с ДДС адв. възнаграждение по реда на член 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3