Решение № 2323 от 23.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8207/2024
- Вид
- Решение № 2323
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 117, ал. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2323 гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110108207 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от ***, със седалище и адрес на управление: с. *** срещу „*** със седалище и адрес на управление гр. ***“, искове, както следва:
- с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „***одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8360,00 лева, представляваща неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с. *** за периода от 03.07.2021 г. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1643,12 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с. ***, изразяващи се в заплатени от ищеца суми в размер на 200,00 лева на „***ООД за извършено обследване на електрическото трасе и в размер на и 1443,12 лева на *** за отстраняване на повредата на електрическото трасе, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е налице облигационна връзка по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на *** за обект с абонатен № ***, находящ се в с. *** На 18.05.2014 г. ищецът установил, че липсва електрозахранване в посочения обект и подал жалба до ответника, като с писмо от 11.06.2014 г. последният го уведомил, че причината била установена кабелна повреда по мрежа ниско напрежение, която не е собственост на електроразпределителното дружество.
За липса на електрозахранване в обекта ищецът уведомил ответното дружество и през 2019 г. и 2020 г. Тъй като проблемът продължавал, през 2021 г. завел иск, по който с влязло в сила 1
Решение № 534 от 24.11.2022 г. по т. д. № 479/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, *** било осъдено да заплати на ищеца сумата от 43 830 лева, представляваща неустойка, дължима в полза на потребител за вреди, настъпили в периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. от липса на електрическа енергия за жилищен обект, находящ се в с. ***, с абонатен № ***. Сочи, че според съдебно-техническите експертизи, причината за липса на електроенергия в имота било лошото изпълнение на муфирането на новия кабел към стария при преместване на електромерното табло от електроразпределителното дружество през 2014 г.
Излага, че въпреки че „** имало задължението да установи повредата и да възстанови електрозахранването, дружеството бездействало, поради което на ищеца се наложило на 10.01.2022 г. да възложи извършване на обследване на електрическото трасе на „*** за което заплатил сумата от 200,00 лева, и на 28.01.2022 г. - ремонт на трасето на „***, за което заплатил сумата 1443,12 лева.
Позовава се на чл. 49, ал. 1 от Общите условия на ответното дружество, като счита, че същото му дължи обезщетение в размер на 8360,00 лева за оставането на процесния обект без електрическа енергия по вина на „*** за период от 209 дни – 418 периода по 12 часа.
Счита, че поради системно бездействие и неизпълнение на договорните задължения на ответника, отговорността на същия следва да бъде ангажирана и за обезщетяване на ищеца за платените от него суми за възстановяване на електрозахранването.
Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника***който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че СТИ на обекта на ищеца е монтирано над разпределителна касета РК-3 пред имота, захранена с подземна кабелна мрежа ниско напрежение (НН), която представлява стълбово отклонение от стълб № 4 на клон № 1 на въздушна мрежа НН от БКТП 12 ***. Твърди, че собственост на ответното дружество са единствено БКТП ******и въздушна мрежа ниско напрежение с.
***. Заявява, че кабелната мрежа ниско напрежение (подземна) от стълб № 4 до разпределителната касета пред *** по плана на с. ***, представлява частна мрежа, която не е собственост на *** Сочи, че същата е собственост на лицето ***, поради което дружеството не може да носи отговорност за авариите, възникнали по нея.
Оспорва да е възникнала авария по вина на ответното дружество, вследствие на която обектът на ищеца да е останал без електрозахранване за периода от 03.07.2021 г. до 28.01.2022 г. Позовава се на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ.
Заявява, че дори да бъде установено, че представители на ответното дружество са преместили електрическото табло, то това действие не е било противоправно, доколкото е доказана необходимостта от присъединяване на нов потребител. Счита още, че не е налице причинно-следствена връзка между действието на преместване на електрическото табло и липсата на захранване за процесния период.
Оспорва да е възникнала необходимост от ремонт; поддържа, че Констатация от 28.02.2022 г., изготвена от *** има характер на частен документ и не следва да бъде кредитирана.
Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „***“ ООД се представлява от адв. П. П. от АК - Варна.
Поддържа исковата молба, оспорва депозирания писмен отговор на същата.
В съдебно заседание ответната страна „*** се представлява от адв. Н. Б. от АК Варна. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка, необходимо е да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно 2 сключено между страните договорно правоотношение с неустоечна клауза и виновно неизпълнение от страна на ответника.
В случая безспорно по делото е, че страните се намират в облигационна връзка по силата на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество за процесния обект при публично известни ОУ. Съгласно чл. 49, ал.
1 на относимите за процесния период ОУ, одобрени с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в случай че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „*** повече от 24 часа след получаването от дружеството на уведомление от потребителя, *** заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Така предвиденото обезщетение има характера именно на неустойка, като за активирането на клаузата е поставено и допълнително условие – уведомление на дружеството от потребителя за оставането му без електрическа енергия.
Видно от Жалба от 23.05.2014 г. и искания с вх. №№ ***/13.08.2019 г. и ***/21.01.2020 г., със същите ищецът е уведомил ответното дружество за оставането на процесния обект без ел. енергия.
Със служебно известно на съда влязло в сила Решение № 534/24.11.2022 г., постановено по т. д. № 479/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, *** е осъдено да заплати на „***“ ООД неустойка, дължима в полза на потребител за вреди, настъпили в периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. от липса на електрическа енергия, доставена до обект с абонатен № ***, находящ № се в с. ***, обл. Варна, ***породена от неотстранена авария след уведомяване с първоначален сигнал от 23.05.2014 г., последван от искания от 13.09.2019 г. и 21.01.2020 г. за възстановяване на нарушено по вина на разпределителното дружество захранване при преместване на таблото с електромерите на друго място, за захранване на друг потребител през 2014 г., на основание чл. 49, ал. 1 от ОУ на ответното дружество. Т.е. виновното поведение на „*** за оставане на процесния обект без ел. енергия за периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. – датата, непосредствено предхождаща началната дата на исковия период по настоящото производство, е установено със силата на пресъдено нещо. При това положение, доколкото ответникът не твърди да е възстановил захранването с ел. енергия на обекта на ищеца, съдът приема, че виновното му неизпълнение продължава и през периода 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
Неоснователен е доводът на ответната страна, че отговорността на дружеството в случая не може да бъде ангажирана, тъй като констатираната повреда е в подземна кабелна мрежа ниско напрежение, намираща се след разпределителната касетка РК-3 на ТП № 12, следователно след границата на собственост на ***на електрическите съоръжения. С чл. 29, ал. 1 от относимата към процесния период Наредба № 6 от 24.02.2014 г. към чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, е уредено, че когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В същия член на Наредбата изрично са предвидени и местата, където могат да бъдат монтирани електромерните табла: електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента, на място, определено от оператора на разпределителната мрежа (ал. 5); операторът на разпределителната мрежа може да монтира електромерните табла и захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата (ал. 6); операторът на разпределителната мрежа може да монтира електромерни табла и захранващите им електропроводни линии на фасадите на сградите на клиентите (ал. 7). Така определените с Наредбата места на монтаж на електромерните табла са в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, съгласно която електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на 3 клиентите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост. В случая, както се установява от Протокол за извършени СМР с изпълнител „***възстановил захранването с ел. енергия на процесния обект, разстоянието от електромерното табло до имота на ищеца е 16 м. От Констатация на „***изготвена след оглед на обекта с технически средства на ел. лаборатория „*** ЕООД, се установява, че повредата, довела до липса на ел. захранване в обекта, е именно в областта на тази 16-метрова кабелна мрежа. Т.е. съобразно цитирания чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, дефектиралият кабел ниско напрежение, намиращ се извън имота на ищеца, не е собственост на последния, съответно и поддръжката му не е негов ангажимент. Както е посочил самият ответник в отговора на исковата молба, собственик на въпросната кабелна мрежа ниско напрежение е **** който в съответствие с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ е дал съгласие, по искане на ***, дружеството да използва мрежата му за присъединяване на свои клиенти. С така даденото съгласие обаче собственикът на мрежата не се е задължил спрямо клиентитепотребители - респективно и спрямо ищеца, а спрямо самото електроразпределително дружество, с което е сключил договор за предоставяне на мрежата си (Определение № 746 от 26.03.2024 г. по т. д. № 1525/2023 г., ВКС, I ТО). С оглед на това, и отговорността в отношенията с ищеца да осигури ремонт на мрежата в тази част, било то и за сметка на собственика й, е на ответното дружество.
Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b541142-c06c-47b3-909b-dd9b8c8eae2a