Решение № 681 от 14.09.2020, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 681 / 14.9.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря ТОДОРКА СТОЙНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 698 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба на

Териториална Дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, срещу Решение №303 от 19.05.2020г., постановено по а.н.дело №349 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с което е изменено Наказателно постановление № 346180-F382009 от 09.07.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, с което на „ДИКРИ 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Белово, ул. „Юндола“, № 23, за нарушение на чл. 180, ал. 1, във връзка с чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл.

180, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 687,45лв., като размера на санкцията е намален на 200,00лв.

Възразява се, че в случая първоинстанционния съд неправилно е приложил санкционния състав, предвиден в чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Счита се, че законът в случая следва да бъде тълкуван стриктно, като се наложи санкция в пълен размер на неначисления данък.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и съответно, потвърждаване на наказателното постановление.

3. Ответното „ДИКРИ 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „Юндола“, № 23, не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая материалния закон е правилно приложен от решаващия съд, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

ІІ. За допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от „ДИКРИ 2006“ ЕООД срещу НП №

346180-F382009 от 09.07.2018г. на

Директора на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП, Пловдив с което на дружеството, за нарушение на чл. 180, ал. 1, във връзка с чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл.

86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на неплатения косвен данък от 687,45лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АN № F382009 от 25.04.2019г., съставен от Антония Иванова Наплатанова, на длъжност ст. инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„ДИКРИ 2006“ ЕООД подало заявление вх. № 13391 ********** от 26.01.2018г. за регистрация на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, с оглед на което е била извършена проверка от органи по приходите, като е установено, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 51 771,12лв. Установено е било също така, че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2017г. и е бил в размер на 50 122,11лв., поради което дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.07.2017г. (т.е. в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.).

Заявлението за регистрация, подадено на 26.01.2018г. е със закъснение от 6 месеца и 12 дни.

Дружеството било регистрирано на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421800254802 от 07.02.2018г.

(връчен на 07.02.2018г. на упълномощеното лице Мая Войнова с Пълномощно с per.

№ 1196/05.02.2018г.).

При това положение е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 102, ал.3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

При това положение, ако задълженото лице „ДИКРИ 2006“ ЕООД е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, Акта за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 28.07.2017г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС, т.е 07.02.2018г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.

При извършена последваща проверка е установено, че за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 124,68 лв., представляващи продажби на дребно, платени в брой и отчетени чрез ЕКАФП с номер на фискалното устройство DY273859. За посочения период не били налице получени плащания по банков път, издадени фактури за продажба и сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП, ВОД и освободени доставки. Мястото на изпълнение на посочените доставки било на територията на страна. Така по формулата установена в чл.53, ал. 2 от ППЗДДС, неначисленият ДДС за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. е определен в размер на 687.45лв.

Деянието е квалифицирано, като нарушение по на чл. 180, ал. 1, във връзка с чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал.

2 от ЗДДС. Акта е връчен на адресата на 25.04.2018г., без заявени резерви или възражения.

7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, като на основание чл. 180 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено процесното административно наказание имуществена санкция в размер на 687,45лв.

8. В хода на първоинстанционното съдебното производство са разпитани служителят съставил акта за установяване на административно нарушение и посочения в него свидетел Ангелова, които са пояснили обстоятелствата при които е била извършена проверката и установено нарушението.

Следва да се констатира, че в хода на съдебното производство, спор по фактите не се формира между страните.

9. За да потвърди Наказателното постановление, районния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление имат съдържание, което съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване. Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.

Прието за неспорно между страните и установено от данните по делото е, че дружеството е трябвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на предвидения в закона оборот до 14.07.2017г., но е сторило това със заявление на 26.01.2018г., тоест шест месеца и 12 дни по-късно. Според Съда, бездействието по отношение на задължението за регистрация е нарушение от момента, когато за дружеството е възникнало на съответното основание задължението за регистрация до момента на подаване на заявлението за регистрация - нарушението е едно, извършено в рамките на този период, а не в рамките на отделни „данъчни периоди“, за всеки от които то да се счита осъществено. Пояснено е, че процесното нарушение не е осъществено чрез бездействието по отношение на задължението за регистрация, а чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък.

В контекста на разпоредбата на чл. 102, ал.З, т. 1 от ЗДДС, за верен е приет изводът на административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 28.07.2017г., като за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС (т.е. 07.02.2018г.) дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Прието за установено и неспорно в процеса е, че за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 4124,68 лева, поради което неначисленият ДДС за този период е в размер на 687,45 лв. (изчислен при приложение на правилото на чл.53, ал.2 от ППЗДДС).

Съобразно нормата на чл. 86. , ал.1 от ЗДДС е прието, че в случая данъкът е самоначислен с протокол от 07.02.18г. (тоест в срока до 14.02.18г.), но Справката - декларация за данъчен период февруари 2018г. е била подадена по електронен път и на 14.03.18г. сиреч, Справка декларация за процесния период в срока до 14.02.18г. не е подавана. Това, според решаващия

Съд, предпоставя обоснованост на възприетите в акта и в НП факти и правилността на формирания въз основа на тях извод за осъществено нарушение на чл. 180, ал.

1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като първата норма е санкционна, но съдържа и състава на възприетото нарушение.

С оглед правилото, възведено в чл. 180, ал.3 от ЗДДС, Съдът е съобразил, че в случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., като той е самоначислен с протокол от 07.02.2018г., но пък Справката декларация по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е подадена на 14.03.2018 г., което е в рамките на 6-месечния период по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да се приложи.

ІV. За правото :

10. Според, чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС (редакция от ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Съобразно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.

Съобразно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

Най – сетне, според чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400лв.

11. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на правилата установени в чл. 180 от ЗДДС с оглед конкретиката на установените по делото данни.