Решение № 890 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Ц.кова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Ц.кова Гражданско дело №

20245220100690 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. Д. и М. М. чрез пълномощник – юрисконсулт М. К., против Ц. А. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. *****, като моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на сумата от 622,55 лева, от които сумата от 94,65 лева представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.10.2020 г. до 06.02.2021 г. и сумата от 527,90 лева, представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 505679409 за услугите по партида № М6460709 по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ, както и сумата от 167,40 лева мораторна лихва, от която сумата от 27,06 лева мораторна лихва върху сумата от 94,65 лева за периода от 26.11.2020 г. до 06.11.2023 г. и сумата от 140,34 лева мораторна лихва върху сумата от 527,90 лева за периода от 07.03.2021 г. до 06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването за заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4429/2023 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен между страните рамков договор № 505679409 от 13.05.2015 г. и приложенията към него на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и му е продадено устройство на изплащане, чиито цени били начислявани по партида с № М6460709. Предоставените услуги били 1 фиксирана услуга телевизия № 201002064075 и фиксирана услуга интернет № 101002064081.

Твърди се, че по така посочената партида за периода от 10.11.2020 г. до 20.04.2021 г. ответникът натрупал и съответно не заплатил в сроковете съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А1 България” ЕАД следните задължения: 94,65 лева – непогасена сума за предоставени услуги. На 06.03.2021 г. поради неплащане в срок на просрочени задължения рамковият договор № 505679409 бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 527,90 лева.

От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4429/2023 г. по описа на РС Пазарджик. В хода на заповедното производство било подадено възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от длъжника, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.

Посочва, че сумата от 94,65 лева представява цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.10.2020 г. до 06.02.2021 г., начислена съгласно условията на рамковия договор № 505679409, приложенията към него и Общите условия по партида № М6460709. Твърди, че тази сума представлява сбор от следните суми, за които са издадени следните първични счетоводни документи: Фактура № 420729871 от дата 10.11.2020 Г. със задължение 23,17 лева; Фактура № 422289265 от дата 10.12.2020 г. със задължение 23,17 лева; Фактура № 423820632 от дата 11.01.2021 г. със задължение 25,98 лева; Фактура № 425371777 от дата 10.02.2021 г. със задължение 22,33 лева или общо 94,65 лева.

Уточнява се, че Фактура № 425371777/10.02.2021 г. била издадена за сумата от 23,17 лева, но по нея е било извършено кредитиране в размер на 0,84 лв. и остатъкът е в размер на 22,33 лева.

Посочва, че сумата от 527,90 лева представлява сбор от следните суми, за които са били издадени следните първични счетоводни документи:

Документ № 555208430, Вид неустойка: неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, Дата: 06.03.2021, Сума: 19,98 лв., Услуга, за която е начислена: фиксирана услуга интернет № 101002064081;

Документ № 555208431, вид неустойка: неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, дата: 06.03.2021 г., сума: 17,00 лева, услуга, за която е начислена: фиксирана услуга интернет № 101002064081;

Документ № 555208484, вид неустойка: неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, за допълнителни екстри към основната услуга, дата: 06.03.2021 г., сума:

243,92 лева, услуга, за която е начислена: фиксирана услуга телевизия № 201002064075;

Документ № 555208485, вид неустойка: неустойка за невърнато оборудване по 2 ценова листа, дата: 06.03.2021 г-, сума: 100,00 лева, услуга, за която е начислена: фиксирана услуга телевизия № 201002064075;

Документ № 555208486, вид неустойка: неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, дата: 06.03.2021 г., сума: 100,00 лева, услуга, за която е начислена: фиксирана услуга телевизия № 201002064075;

Документ № 555208487, вид неустойка: неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, дата: 06.03.2021, сума: 30,00 лева, услуга, за която е начислена: фиксирана услуга телевизия № 201002064075;

Документ № 555208488, вид неустойка: неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, дата: 06.03.2021 г., сума: 17,00 лева, услуга, за която е начислена: фиксирана услуга телевизия № 201002064075, или общо 527,90 лева.

Посочва се, че неустойките са начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор № 505679409 за услугата по партида № М6460709 по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.

Претендира разноските в заповедното и настоящото исково производство.

Сочат се доказателства.

В о.с.з. на 14.05.2026 г. на основание чл. 233 от ГПК е прекратено частично производството по делото за сумата от 200 лева от общо 527,90 лева, претендирани като неустойки, от които: 100 лева неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване на фиксирана услуга телевизия № 201002064075 и начислена в сметка № 555208485/06.03.2021 г. и 100 лева неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване на фиксирана услуга телевизия № 201002064075 и начислена в сметка № 555208486/06.03.2021 г.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцовото дружество се представлява от пълномощник – юрисконсулт К., който моли съдът да уважи исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ц. А. Д., с който оспорва исковата претенция.

Твърди, че на 20.10.2020 г. бил информиран от семейството си, че няма интернет и кабелна телевизия, поради което на 25.10.2020 г. посетил офис на ищцовото дружество.

Обяснил, че на 08.01.2020 г. заплатил за цялата година дължимата от него такса, която била определена от служител на ищеца. За плащането разполагал с касова бележка, която представил на служителя и бил посъветван от него да депозира възражение. В тази връзка депозирал до „А1 България” ЕАД възражение с вх. № 131 от 02.11.2020 г.

След това, както и към момента на депозиране на ОИМ, не му били възстановени услугите за предоставяне на кабелна телевизия и интернет.

Посочва, че на 02.02.2021 г. получил писмо, с което бил предупреден, че при липса на 3 плащане от негова страна, ще му бъдат начислени и неустойки.

Във връзка с горното и тъй като от служители на ищеца му било разяснено, че за да бъдат възстановен достъпът до услугите трябва да заплати, ответникът депозирал второ възражение.

Оспорва да е положил подписа си на стр. 3 от приложения към ИМ договор от 13.05.2015 г.

Твърди, че сумата, която е заплатил за една година, е изчислена като дължима такава от служител на ищеца и е записана от него с химикал на списание.

Оспорва да е налице неизпълнение от негова страна, тъй като твърди, че е платил задълженията си за цялата 2020 г.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът Ц. А. Д. се явява лично. Моли съдът да отхвърли исковата претенция по подробни съображения, изложи в депозирана писмена защита.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени се установява, че между „А1 България“ ЕАД и ответника Ц. А. Д. са сключени следните договори: Приложение 1 от 06.01.2020 г. към договор № 505679409 за ползване на услугата фиксиран интернет за срок от 24 месеца, по силата на който на абоната е предоставена услугата „А1 домашен интернет“ по тарифен план „А1 Нет 50“ с месечна абонаментна такса за срока на ползване – 5,99 лева, а след изтичане на срока – 7,99 лева, стандартната месечна абонаментна такса при 2 годишен договор е 19,99 лева; Приложение 1 от 06.01.2020 г. към договор № 505679409 за ползване на услугата „А1 ТВ“ за срок от 24 месеца, по силата на който на абоната е предоставена услугата „А1 ТВ“ с опция за допълнителен приемник по тарифен план „А1 ТВ Разширен“ с месечна абонаментна такса за срока на ползване – 10 лева, а след изтичане на срока – 12 лева, стандартната месечна абонаментна такса при 2 годишен договор е 19,99 лева. Абонатът е избрал и допълнителни ТВ пакети „Екстра макс спорт“ със срок на ползване 2 години при месечна абонаментна такса 5,99 лева. Съгласно допълнение към приложение № 1 към договор № 505679409 от 06.01.2020 г. на абоната е предоставен допълнителен приемник за услугата „А1 ТВ“ с месечна абонаментна такса до изтичане срока на ползване в размер на 1,20 лева, а след това в размер на 5,99 лева.

Представен като доказателство по делото е и договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 500799897 от 13.05.2015 г., в който като страни са посочени ищецът в качеството на мобилен оператор и ответникът в качеството на абонат.

По делото е представен системен бон от 08.01.2020 г., от който се установява, че ответникът, посочен като потребител № М6460709, е извършил плащане към ищцовото дружество в размер на сумата от 252,76 лева.

4

Не е спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е водена кореспонденция във връзка с отправени от ответника възражения, че предоставянето на електронни съобщителни услуги е преустановено въпреки извършеното от него плащане.

Приобщено като доказателства по делото е копие от рекламна брошура на ищцовото дружество, на което в графа „твоята персонална оферта“ е посочено, че се дължи общо 20,18 лева на месец.

От разпита на свидетеля Т. Г. В. – бивш служител на ищцовото дружество, се установява, че той е служителят на ищцовото дружество, чрез който са сключени процесните приложения № 1, както и че той е изписал текста върху брошурата. Свидетелят заявява, че не си спомня дали в посочената сума е включен допълнителен приемник или не. Посочва, че когато се предплащат месечните такси сумата се зачислява като депозирана сума за съответната услуга на клиента и при издаването на фактура, същата се заплаща автоматично. Ако абонатът ползва приемник, това е посочено в договора. Подробности за конкретния случай свидетелят не си спомня.

От приетото по делото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно и изчерпателно, се установява, че след сключване на приложенията № 1 от 06.01.2020 г. на ответника са издадени фактури, както следва: № 580642433/10.02.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 406253649/10.02.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 55,61 лева, № 580802302/10.03.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 407819619/10.03.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 581000354/10.04.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 409389413/10.04.2020 за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 581270384/11.05.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 410850457/11.05.2020 за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 5811472399/10.06.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 412521748/10.06.2020 за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 581637237/10.07.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 414077287/10.07.2020 за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 5811799640/10.08.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 415631974/10.08.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 581954820/10.09.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева, № 417178916/10.09.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 582139472/09.10.2020 г. за застраховка в размер на 1,99 лева. Посочените фактури са със статут „затворена“, което означава, че фактурите са платени. От ищеца за задълженията на ответника са издадени и фактури № 418951676/09.10.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 420729871/10.11.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 422289265/10.12.2020 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, № 423820632/11.01.2021 г. за А1 нет и телевизия в размер на 25,98 лева и № 425371777/10.02.2021 г. за А1 нет и телевизия в размер на 23,17 лева, които са със статут „отворена“, което означава, че съответната фактурата не е платена. Издадено е кредитно известие № 652334439/10.03.2021 г. на стойност 0,84 лева и е приспаднато от дължимата сума по фактура № 425371777/10.02.2021 г. и така по тази фактура остава дължима сумата от 5