Решение № 1150 от 15.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1493/2022
- Вид
- Решение № 1150
- Подписан
- 15.08.2024
- Състав
- Петър Теодосиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за обществените поръчки
- §2, т. 27 · Закон за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 1150 гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20221100901493 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Българско национално радио срещу „К.“ ООД, с която са предявени: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000,00 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно т. 9.1 от договор №9-109/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000,00 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно т. 9.1 от договор №9110/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по договорите, произтичаща от непредвидени обстоятелства по смисъла на §2, т.
27 ЗОП (настъпило след сключването на договорите повишение на борсовите цени на електрическата енергия над цените, уговорени по процесните договорите) и липсата на съгласие на ищеца за изменение на договорите със сключване на споразумение по чл. 116 ЗОП.
Процесният договор №9-109/13.10.2020г. (приет като писмено доказателство по делото) е сключен по реда на ЗОП между Българското национално радио и Българската национална телевизия като възложители и „К.“ ООД като изпълнител за доставка на електрическа енергия на обект в гр. Благоевград, ул. И. ******* за нуждите на РРС Благоевград и РТВЦ Благоевград срещу цена на един МВтч нетна активна електрическа енергия в размер на 99,61 лв. съгласно т. 3.2 от договора, като в т. 3.1 е посочена обша прогнозна стойност на договора в размер на 200 000,00 лв.
Вторият процесен договор №9-110/13.10.2020г. (също приет като писмено доказателство по делото) е сключен по реда на ЗОП между Българското национално радио като възложител и „К.“ ООД като изпълнител за доставка на електрическа енергия на обект в гр. София, бул. ******* ******* за нуждите на БНР - София срещу същата цена на един МВтч нетна активна електрическа енергия в размер на 99,61 лв. съгласно т. 3.2 от договора, като в т. 3.1 от този договор е посочена 1 обща прогнозна стойност на договора в размер на 300 000,00 лв.
Освен описаните разлики във възложителите, обектите и общата прогнозна стойност, за които са сключени, двата договора съдържат и разлики в клаузите за неустойки, които са предвидени в т. 9.1 от договорите и са заявени като основание на предявените осъдителни искове по делото.
В т. 9.1. от договор №9-109/13.10.2020г. е предвидено, че при забава на изпълнението по причини, за които изпълнителят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената по т.
3.1 (тоест от общата прогнозна стойност на договора) за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50% от тази цена.
В т. 9.1 от договор №9-110/13.10.2020г. е предвидено, че при забава на изпълнението по причини, за които изпълнителят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената по т.
3.2 (тоест от уговорената цена за доставка на един МВтч нетна активна електрическа енергия) за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50% от тази цена.
Цитираното съдържание на неустоечните клаузи по двата договора е достатъчно да обуслови неоснователност на предявените осъдителни искове по делото.
Исковете са предявени за присъждане на неустойки за обезщетение на вредите на ищеца от неизпълнение на основните задължения на ответника по договорите, а именно задълженията да доставя електрическа енергия до процесните обекти в периода от 01.08.2021г. (датата, от която енергия до обектите е доставяна от „ЧЕЗ Електро България“ АД като доставчик от последна инстанция) до 30.11.2021г. (датата, на която е изтекъл 12-месечният срок, за който са сключени договорите).
Предметът на тези задължения изключва възможността за изпълнението им със забава, тъй като липсата на доставена електрическа енергия до обектите във всеки от дните в посочения период представлява пълно неизпълнение на договорните задължения на ответника за съответния ден, което не може да бъде компенсирано с изпълнение на задълженията чрез доставяне на електрическа енергия до обектите в следващ период.
Ето защо и вредите на ищеца от неизпълнение на посочените задължения на ответника, включително в процесния период от 01.08.2021г. до 30.11.2021г., за които са предявени осъдителните искове за неустойки, не могат да представляват вреди от забава при изпълнението на задълженията на ответника по смисъла на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а единствено вреди от неизпълнението на задълженията по смисъла на чл. 79, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
За обезщетение и на двата вида вреди разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД допуска уговаряне на неустойка, с която предварително и по съгласие на страните е определен размер на дължимото обезщетение при неизпълнение на договорните задължения, но валидността на неустоечната клауза е обусловена на първо място от точна и ясна воля на страните относно предмета, вида и обема на неизпълнените задължения, за които е уговорена, а на следващо място – от точна и ясна воля на страните относно размера на дължимата неустойка за обезщетяване на вредите от неизпълнението или параметрите, въз основа на които се изчислява този размер.
Клаузите в т. 9.1 от процесните договори не посочват изрично за неизпълнение на кои от задълженията на ответника по договорите са уговорени предвидените в тях неустойки, но съдържанието на клаузите, включително при тълкуването им по правилата на чл. 20 ЗЗД с останалите клаузи на договора, предпоставя единствения извод, че с тези клаузи са уговорени 2 неустойки за обезщетяване на вреди от забава (тоест мораторни неустойки според възприетото от правната теория и съдебната практика определение), а не неустойки за обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение на договорни задължения (т. нар. компенсаторни неустойки), което по съображенията по-горе изключва приложението на процесните неустоечни клаузи в случаите на неизпълнение на основните задължения на ответника за доставяне на електрическа енергия до обектите на ищеца в срока на действие на процесните договори, тъй като както се посочи тези задължения поначало не могат да бъдат изпълнени със забава (електрическата енергия се доставя и отчита за конкретно потребление към конкретен момент), а за всеки период от срока на действие на договорите, в който не е доставяна електрическа енергия от ответника, последният е в пълно неизпълнение на задълженията си по договорите за съответния период.
Несъмнено от това неизпълнение ищецът търпи вреди, включително загуби, съизмерими с разликата между уговорената цена за доставката на електрическа енергия по договорите с ответника и платената цена на доставчика от последна инстанция в периода, в който ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите, но вземането на ищеца за обезщетение на тези вреди може да получи съдебна защита по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, какъвто не е предявен в производството по делото, освен това за обезщетяване на същите вреди може валидно да бъде уговорена компенсаторна неустойка, но по съображенията погоре неустойките, регламентирани в т. 9.1 от процесните договори, нямат такъв характер и са неприложими при неизпълнение на договорните задължения на ответника за доставка на електрическа енергия, а евентуално могат да намерят приложение при неизпълнение на някои от останалите задължения на ответника по договорите, за които изрично са предвидени срокове за изпълнение и които могат да бъдат изпълнени и с „просрочие“ по смисъла на понятието, употребено в процесните неустоечни клаузи, но подобно неизпълнение нито се твърди, нито се доказва от ищеца.
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Българско национално радио с код по БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* ******* срещу „К.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000,00 лв. – неустойка, дължима съгласно т. 9.1 от договор №9109/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г., и осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000,00 лв. – неустойка, дължима съгласно т. 9.1 от договор №9110/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г.
ОСЪЖДА Българско национално радио с код по БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* ******* да заплати на „К.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 400,00 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от 3 връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4