Решение № 375 от 29.10.2019, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ гр.Червен бряг 29.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОХАН ДЖЕНОВ при секретаря Елеонора Йотова, като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 474 по описа за 2019 година на

Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.Т.А., с

ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.В. от АК-Плевен, със съдебен адрес ***, офис 7, против ***с адрес за призовоаване ***в която се твърди, че в процесния период от време е работил на ***в *** при ***„***“ ***Твърди се в исковата молба, че ищеца осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се още, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 /осем/ часа дневно и 40 /четиридесет/ часа седмично. Твърди се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките им, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в действащата преди нея Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване, чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Излагат се подробни съображения, че в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства както следва: за 2017 г.: - Общо - 237 ч., за 2018: Общо - 588 ч. и за 2019 г.:

- Общо-104 ч. Твърди се още, че по този начин за процесния период е положил общо 929 ч. нощен труд. Излага съображения, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в З*** но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай, за периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 929 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 1061,847 часа, който счита, че е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му се дължи сумата от 937,68 лв.

Моли, ответника

Г.Д. ***да бъде осъден да плати на ищеца на основание чл.178, ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 937,68 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска -

15.05.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.

Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 З*** която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Твърди, че периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Твърди, че през този период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР: - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обн. на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.); Наредба

№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г.). Твърди се, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: ***възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че поради изложеното, няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на

1,143. Счита, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от З*** какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Счита, че в този смисъл, че не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Твърди, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Твърди, че това е поправено с Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.

Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд. Излага съображения, че в чл. 176

ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. Посочва, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”. Ответникът моли да не бъдат присъждани поисканите разноски от страна на ищеца поради това, че не е налице някое от условията за приложимост на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и поради липса на доказателства за ползване на правна помощ.