Решение № 1691 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1691 гр. Варна , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502462 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 50137/27.07.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу решение № 2821 от 03.07.2020г., постановено по гр.дело № 17100/2019г. на Районен съд – Варна, 20-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Дългопол, ул.. „Софроний Врачански“ № 3 сумата от 1538,03 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 215 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 179,44 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., на основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.

Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

1

В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД от Д. Д. С. срещу ОД на МВР-Варна за заплащане на сумата от 1538,03 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 215 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г., до окончателното изплащане, както и сумата от 179,44 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г.

В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение, възникнало с ответника на длъжност „младши инспектор” в РУ „Провадия“ към ОД на МВР – Варна, като има статута на държавен служител. Работил на 12 часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че при преизчисляването на нощния към дневен труд, ставало ясно, че е престирал извънреден труд от 235,66 часа, който не му е заплатен от ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са били в служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд Твърде последният да е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.

С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е нямало спор, че между тях е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността „младши инспектор” в в РУ „Провадия“ към ОД на МВР – Варна към ОД на МВР – Варна, както и че през същия период ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., възлиза на сумата от 1538,03 лв. което не е заплатено на ищеца. Експертът сочи също, че размерът на обезщетението за забавено плащане на всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на иска е 179,44 лв.

2

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се зап ащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Спорният момент между страните е дали положеният нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 и разликата да бъде остойностена като извънреден труд, с увеличение от 50%.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д.

№ 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен 3 труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложима към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през процесния период в дневен.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен в претендирания размер, се явява доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи.