Определение № 17561 от 19.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17561 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502659 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК във вр. с чл.413, ал.2, пр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№65062/24.02.2025г., подадена от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, против разпореждане от 17.02.2025г., постановено по ч.гр.дело №65583/2024г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№346726/30.10.2024г., подадено от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, срещу „Инто Хоум“ ООД, с ЕИК 202911267.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Сочи се, че с разпореждане от 12.11.2024г. съдът е указал на заявителя, че следва да довнесе държавна такса в размер на 3.75 лв. Сочи се още, че съгласно чл.73, ал.4 от ГПК в случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.102е от ГПК в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява е 15 на сто. Поддържа се, че предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЕПЕП, правилно е изчислена и внесена дължимата държавна такса. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че независимо, че заявлението е подадено чрез ЕПЕП, не била изпълнена втората предпоставка за ползване на намалението от 15 %, а именно – нямало изрично изразено съгласие със заявлението за връчване на документи по електронен път, тъй като съгласие за връчване на съобщения по електронен път е изразено автоматично с подаването на заявлението през ЕПЕП. Поддържа се, че в разпоредбата на чл.73, ал.4 ГПК не е предвидено даването на изрично съгласие за връчване на документи през ЕПЕП, именно защото със самото подаване на заявлението през ЕПЕП се дава такова съгласие, като доплащането на таксата в пълен размер се дължи единствено, ако впоследствие даденото чрез подаването на заявлението през ЕПЕП съгласие бъде оттеглено, чл.73, ал.4, изр. 3 от ГПК. Твърди се, че фактът, че съдът прави 1 допълнителни разходи за водене на делата и на хартиен носител поради неефективност на електронното правосъдие и/или поради някаква друга причина не следва да се вменява в отговорност на сезиращите го лица за заплащане на по- високи държавни такси. Сочи се, че законът урежда по императивен път дължимостта и начина на изчисляване на размера на държавната такса, но изборът как да се извърши плащането (дали чрез банков превод или чрез плащане с банкова карта през виртуален ПОС) е изключително на страните. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане от 17.02.2015г. като незаконосъобразно и да върне делото на първостепенния съд за издаване на заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление вх.№346726/30.10.2024 г., подадено от „А1 България“ ЕАД“, с ЕИК 131468980, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „Инто Хоум“ ООД, с ЕИК 202911267, за посочени в заявлението суми: 570.00 лв., неустойка за неизпълнение на договор 504250650, партида 106053739, ID на договор М4442453 от 20.02.2015, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане и 27.39 лв., мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда за периода 09.05.2024г. – 29.10.2024г..

С обжалваното разпореждане от 17.02.2015г., постановено по ч.гр.дело №65583/2024г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав, е отхвърлено изцяло заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№346726/30.10.2024 г., подадено от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, срещу „Инто Хоум“ ООД, с ЕИК 202911267, за посочените в заявлението суми. Изложени са мотиви, че размерът на дължимата държавна такса е определен в правилото на чл.12, ал.2 от ТДТКССГПК, като законодателят е предвидил, че държавната такса се определя въз основа на 2% върху интереса, но не по-малко от 25.00 лв. При това положение дължимата държавна такса в случая е 25.00 лв., а заявителят е ангажирал доказателства за внесена държавна такса в размер на 21.25 лв. по сметка на Софийският районен съд. Заповедният съд е приел, че заявителят действително е подал заявлението по електронен път, но по аргумент от противното (argumentum a contrario от чл.73, ал.4, изр.2 ГПК) е обоснован извода, че условията за определянето на по-малък размер на държавната такса е обусловен от две предпоставки. На първо място заявлението да е подадено по електронен път (за което няма спор, че е изпълнено в случая), но на второ място изрично заявителят да е изразил съгласие за връчване на документи и книжа по електронен път, доколкото при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на разпоредбата на чл.73, ал.4 от ГПК, следва да се направи извод, че отказът от връчване по електронен път води до дължимост на държавната такса в пълен размер, а доколкото в случая заявителят не е изразил със заявлението изрично, че желае електронно връчване, то не е изпълнена предпоставката на чл.73, ал.4, изр.2 ГПК. Заповедният съд е изложил мотиви, че със създаването на разпоредбата чл.73, ал.4, изр.2 ГПК се въвежда привилегия за лицата, които сезират съда по електронен път. Приел е, че в телеологически аспект това означава, че законодателят иска да стимулира сезирането на съда и извършването на процесуални действия в електронна 2 форма, което обаче е приложимо единствено и само когато реално е изградено електронно правосъдие, т.е. действията се извършват изцяло в електронна среда, а към настоящия момент делата продължават да се водят на хартиен носител. Предвид, че Република България не е въвела ефективно електронно правосъдие, нормата на чл.73, ал.4 ГПК е неприложима по образуваните граждански дела, когато съдът е сезиран чрез ЕПЕП, като правилото е неприложимо и в рамките на заповедното производство.

По тези съображения и с оглед обстоятелството, че заявителят не е изпълнил предоставените от съда указания, заповедният съд е приел, че заявлението се явява нередовно и следва да бъде отхвърлено в цялост.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен състав счита, че изложените от първоинстанционния съд аргументи не намират опора в закона и съдебната практика. Съгласно чл.73, ал.4, изр.2 от ГПК в случай, че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.102е от ГПК в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. Намаляването на дължимата държавна такса цели да мотивира страните да изберат този начин на извършване на процесуални действия в електронна форма за ускоряване на въвеждането на електронното правосъдие (в този смисъл е определение №2631 от 14.10.2024г. по т.д. №1464/2024г. на ВКС, Т.К., I Т.О.).

Настоящият състав счита, че нормата на чл.73, ал.4, изр.2 от ГПК е императивна и не следва да се тълкува разширително. Законодателят не е предвидил други изисквания за прилагането на разпоредбата, респ. – за ползване на отстъпката, освен искането за защита и съдействие да е било извършено в електронна форма в ЕПЕП. В случая, подаденото по чл.410 от ГПК заявление е подадено именно в електронна форма, поради което се дължи намаляване на държавната такса с предвидените в разпоредбата на чл.73, ал.4, изр.2 от ГПК 15%. Наред с това въззивният съд намира да посочи, че при подаването на заявлението през ЕПЕП е налице изрично удостоверяване, че чрез тази форма на сезиране подателят се съгласява да получава през ЕПЕП съобщения и призовки.

Настоящият съдебен състав счита, че не може да бъде споделен извода на заповедния съд, че нормата на чл.73, ал.4, изр.2 ГПК е неприложима в рамките на заповедното производство, когато съдът е сезиран чрез ЕПЕП. От тълкуването на разпоредбата на чл.73, ал.4, изр.2 ГПК се налага изводът, че законодателят не е предвидил да е налице необходимо изрично съгласие за електронно връчване в рамките на заповедното производство, доколкото се предвижда последното да се осъществява изключително по електронен път и не е не е налице друга форма за извършване на процесуалните действия освен електронната такава.

По изложените по-горе съображения, обжалваният акт се явява неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по подаденото заявление вх.

№346726/30.10.2024г. за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане от 17.02.2025г., постановено по ч.гр.дело №65583/2024г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав, с което е отхвърлено изцяло заявление с вх.№346726/30.10.2024г. за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, срещу „Инто Хоум“ ООД, с ЕИК 202911267.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, II Г.О., 156-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с произнасяне по подаденото заявление вх.

№346726/30.10.2024г. за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми, с оглед дадените указания в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4