Решение № 4529 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4529 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100507068 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по обща въззивна жалбa на Ч. В. В. и Д. В. В. чрез адвокатите Я. и Р. срещу Решение 20073810/01.01.2023г., постановено по гр. д. № 18782/2021г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл.

415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2016г.- 30.04.2019г., цена на услугата „Дялово разпределение“, мораторна лихва върху цената на ТЕ.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост поради произнасяне свръх петитум, а по същество за неправилно прилагане на института на погасителната давност.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е налице произнасяне свръх петитум релевирано от ответниците с жалбата им. Жалбоподателите пропускат факта, че в настоящото дело са съединени за общо разглеждане две дела (срещу тях и срещу В. В.), образувани въз основа на едно и също заповедно производство, като видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба по гр. д. № 18782/2021г., както и по гр. д. № 18784/2021г., присъединено за разглеждане към предходното с определение от 07.04.2021г., предявени са за установяване вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение и в условия на разделност с посочени съответни квоти и суми дължими от всеки от жалбоподателите.. Произнасяне свръх петитум би имало ако 1 съдът бе излязъл извън искането на ищеца, така както е заявено, а в случая не е така.

По отношение неговата правилност, въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС, след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба на ответниците за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Във въззивното дело спорно е наличието на облигационно отношение, чиято липса се извежда от жалбоподателите от твърдяна липса на доказателства за публикация на ОУ на ищеца. Спорно е и от кога тече давност за задълженията за процесния период.

Отношенията между страните се уреждат от действалите за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в гр. София от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/03.02.2014г. и ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г. ОУ на ищеца от 2014г. са публикувани във вестник „24 часа” и във вестник „19 минути”, а тези от 2016г. – във вестник „19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и влизат в сила на 11.08.2016г. ОУ влизат в сила без да е необходимо писмено приемане и един месец след първа публикация. Следователно се явява неоснователно оплакването относно влизането в сила на същите, предвид чл. 152, ал.2 от ЗЕ.

Според настоящия състав на СГС, предвиденото в клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014г., които се приложими за м.05, м. 06 и м.07 от 2016г., публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

Следва вземанията за горепосочените три месеца да се третират като безсрочни и следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното възникване – тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и е изтекла преди заявлението по чл. 410, което прекъсва давността, съгласно чл. 422 ГПК и което е от 13.02.2020г.

По отношение на месечните вземания за периода 01.08.2016г-30.04.2019г., по ОУ от 2016г. тези вземания са срочни – срокът за изпълнение по ОУ е 45 дни от изтичане на периода, за който се отнася месечното прогнозно вземане.

Предвид изложеното задълженията за периода м. 05.2016-м. 11.2016г. вкл. са погасени по давност. В случая в този период прогнозно са били начислени суми само за м.10.2016г-м.11.2016г., които видно от СЧЕ са в общ размер от 262,00 лева.

От СЧЕ (на л.106) се установява, че стойността на месечните задължения за част от процесния период – м. 05.2016-м. 04.2017г. вкл. (по прогнозни данни) възлиза на 1017,75 лева за целия имот, която сума обаче включва и погасената по давност сума от 262,00 лева. Ответниците като собственици на по 1/6 от имота (видно от удостоверението за наследници и документа за собственост на л. 16-18), дължат по 1/6 от сумата от 1017,75 лева, а след отчитането на погасената по давност сума от 262,00 лева дължат сумата от по 125,96 лева всеки, за периода 01.12.2016г.-30.04.2017г.

2

(1017,75-262,00= 755,75:6=125,96).

Видно от СЧЕ, съгласно изравнителните сметки за тази част от процесния период (м.05.2016-м.04.2017г.), реалното потребление е по-голямо от месечните прогнозни стойности. Стойността на изравнителното вземане за целия имот е 100,31 лева (предвид отразената корекция от 14,05 лева), като от ответниците се претендират общо 2/6 или 33,44 лева, т.е. по 16,72 лева всеки. Това изравнително вземане е изискуемо с изтичане на 45 дневен срок от издаване на изравнителната фактура (в случая на 31.07.2017г.) или от 15.09.2017г. и не е погасено по давност.

Останалите вземания за цена на ТЕ (от м.05.2017г. до м.04.2019г.), също не са погасени по давност. Непогасената и претендирана срещу ответниците сума за този период възлиза на по 525,85 лева за всеки от тях (3155,10:6=525,85).

Следователно всеки от двамата ответници дължи за цена на ТЕ за процесния период сума в размер на 668,53 лева.

Вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ е погасено по давност за м.01.2017г. в размер на 1,24 лева. Непогасено е за остатъка от 29,31 лева – дължимата от ответниците сума е в размер на от по 4,89 лева за всеки от тях.

Върху вземането от 755,75 лева лихва е дължима от 15.09.2017г. и за процесния период възлиза на 183,28 лева.

Върху изравнителното вземане от 100,31 лева лихва за забава се дължи от 15.09.2017г. и за процесния период изчислена от съда възлиза на 24,33 лева.

Върху вземането за периода м.05.2017г.-м.04.2018г. лихва е дължима от 15.09.2018г. и за процесния период възлиза на 183,22 лева.

Върху вземането за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. лихва е дължима от 15.09.2019г. и за процесния период възлиза на 73,75 лева.

Общо за целия процесен период дължимата мораторна лихва върху цената на ТЕ е 464,58 лева – дължимата от ответниците сума е в размер на от по 77,43 лева за всеки от тях.

Исковете срещу ответниците са основателни за посочените суми. Следователно решението на СРС, в частта му, с което са уважени исковете за главници над размера от 668,53 лева до размер от 712,19 лв. срещу всеки от ответниците (тоест за сумата от 44,26 лева) и за периода 01.05.2016г.-30.11.2016г., е неправилно и следва да се отмени, като исковете се отхвърлят за периода 01.05.2016г.-30.11.2016г. и за сумата от 44,26 лева срещу всеки от двамата ответници Ч. В. и Д. В.. Следва да се отмени решението и по исковете за цена на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ за сумата от 0,21 лева и за м.01.2017г., както и в частта за лихвата над размера от 73,75 лева до размера от 88,09 лева (тоест за сумата 14,34 лева) - срещу всеки от ответниците Предвид изхода на делото решението подлежи на частична отмяна и в частта му по разноските по отношение на Д. В. и Ч. В. като последица от пререшаването на спора по същество.

В останалите обжалвани части решението следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивниците ответници имат право на разноски за въззивното дело съобразно уважената част от жалбата. Същите претендират разноски от общо 1250,00 лева (25,00 лева държавна такса и 600,00 лева адвокатски хонорар за всеки от двамата). Подаден е отговор на въззивната жалба общо от името на двамата въззивници. Жалбата на ответниците се уважава за общо 7,81 % от обжалвания 3 интерес (125,80 лева) и съответно жалбоподателите имат право на 3,91 лева от платената държавна такса (по 1,96 лева за всеки ответник). Ищецът е направил с молба от 12.11.2024г. възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

Възражението е основателно. Делото не е с висока правна или фактическа сложност.

Протекло е в едно заседание, при което следва да се определи размер от 400,00 лева в хипотезата на чл.9, ал. 1 от Наредба 1/2004г. за въззивната инстанция за всеки въззивник и от него да се присъди сума от 31,24 лева за всеки от въззивник, предвид изхода на въззивното производство (уважени 7,81 % от жалбата).

С оглед на крайния изход на делото, ответниците имат право на разноски за първа инстанция в размер на общо 67,55 лева или по 33,78 лева за всеки от ответниците, като са присъдени от СРС по 1,05 лева за исковото и заповедното производство. Следва да се присъдят по още 32,73 лева за всеки от ответниците.

Ищецът има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата срещу всеки ответник. Ищецът при обжалваем интерес от 805,37 лева и отхвърлен интерес от 742,49 лева (92,19 %) има право на разноски за въззивното дело за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, от които следва да се присъдят 92,19 лева или по 46,10 лева за всеки ответник. Водим от гореизложеното съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20073810/01.01.2023г., постановено по гр. д. № 18782/2021г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу Ч. В. В. с ЕГН ********** и Д. В. В. с ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и с чл. 86 З З Д за дължимост от всеки от тях на суми за цена на топлинна енергия, мораторна лихва върху нея и цена на услуга дялово както следва: над размера от 668,53 лева до пълния предявен срещу всеки от тях размер, а именно 712,19 лева (съставляващ 1/6 част от сумата 4273,16) лв. тоест за сумата от 44,26 лева, дължима цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2016г.-30.11.2016г., за имот Апартамент 3, гр. София, ж.к. „********* като вместо това отхвърля предявения иск за сумата от 44,26 лева и за периода 01.05.2016г.-30.11.2016г. като неоснователен поради погасяване по давност над размера от 4,89 лева до пълния предявен срещу всеки от тях размер от 5,09 лева (съставляващ 1/6 част от сумата 30,55) тоест за сумата от 0,20 лева дължима цена на услугата „Дялово разпределение на ТЕ“ за периода м.01.2017г, като вместо това отхвърля предявения иск за сумата от 0,20 лева за м.01.2017г. като неоснователен поради погасяване по давност над размера от 73,75 лева до пълния предявен срещу всеки от тях размер от 88,09 лева (тоест за сумата 14,34 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2017г.-04.02.2020г., като вместо това отхвърля предявения иск за сумата от 14,34 лева,

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Ч. В. В. и Д. В. В. още 65,46 лева разноски за първа инстанция и за заповедното дело (ч.гр.д. № 7670/2020г.) – по 32,73 лева на всеки от двамата, както и 35,15 лева разноски за въззивното дело (по 17,58 лева).

ОСЪЖДА Ч. В. В. и Д. В. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ЕАД разноски за въззивното дело в общ размер от 92,19 лева – по 46,10 лева за всеки от 4 двамата.