Решение № 348 от 19.07.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 749/2023
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 15.08.2023
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. Пазарджик, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Е. П. като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200749 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В. В. Б. от село Б., обл.Пловдив, ЕГН: ********** против наказателно постановление № 23-1006-000671 от ... г., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е процесуално и материално незаконосъобразно.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява.
Постъпило е становище от надлежно упълномощен юрисконсулт по съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за 1 обжалване акт. Спазен е срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , доколкото НП е било получено лично от жалбоподателя на ... година, а жалбата е подадена до компетентния съд на ... година.
Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя, представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АД и бланков № 109574 за нарушение заснето с мобилна радарна система АТСС ARH SAM S1 № 120cс9е, с приспадната допустима грешка от - 3%.
На ... год. около 14,18 часа, в град Пазарджик, по улица „П.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „К.“ с ДК № ..., на който бил надлежно вписан като ползвател в СРМПС, с наказуемата скорост от 86 км/ч, при въведено ограничение в населено място 50 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с автоматизирано техническо средство за скорост ARH SAM S1 № 120cс9е, клип № 109574 с приспадната допустима грешка от 3%. След установяване ползвателя на лекия автомобил в лицето на жалбоподателя /вж. справка на л.23 в делото/, същият бил поканен да се яви в съответното РУ по местоживеене /РУ Труд– л. 20 в делото/ , където на ... год. попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДвП, че на ... год. около 14,18 часа лично той, в качеството му на ползвател е управлявал лек автомобил с ДК № .... /Вж. декларация на л.24 в делото/.
При това положение, и след връщане на материалите по преписката в СПП при ОДМВР Пазарджик до жалбоподателя била изготвена покана за явяване на ... год. в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пазарджик за съставяне на АУАН, с предупреждението, че при неявяване ще му бъде съставен акт в негово отсъствие. Тази покана /л.19 в делото/ била редовно връчена на жалбоподателя още на ... год.
По незнайни причини АУАН до ... год. не бил съставен. Вместо това след приблизително 8 месеца до нарушителя била изготвена нова покана за явяване за съставяне на АУАН за същото нарушение на ... год. / л.17 в делото/, получена отново лично на ... год.
Н а ... год. в отсъствие на жалбоподателя бил съставен процесния 2
АУАН, който му бил предявен срещу подпис и връчен на ... год.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
При така установеното жалбата е основателна.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, свързано с издаването на АУАН извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН повелява, че административно наказателно производство не се образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение №48 от 28.12.1981 год. по тълк. дело №48/1981 год. на ОСНКВС тримесечния срок започва да тече от деня, в който органа, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от открИ.е на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Тълкувателно решение №4 от ... год. по тълк. дело №3/2019 год. на ВАС постановява, че открИ.е има, когато компетентния орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира неговия извършител. Това е моментът,в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластения за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществуващите му признаци от обективна и субективна страна.
В процесния случай необходимите материали и/или информация за установяване на нарушението и неговия автор са били налични в СПП при ОДМВР Пазарджик най – късно на ... год., когато от сектора е поискано съдействието на Началника на РУ Труд за връчване на първата покана за съставяне на АУАН /Вж. писмо на л.18 в делото/, логично след попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП на дата ... год. АУАН обаче е съставен едва на ... год., без да са били налице обективни причини за проявеното бездействие.
Посоченото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, което прави безпредметно обсъждане на нарушението същество.
3
По изложените горе съображения НП следва да се отмени.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 800 лева /договор за правна помощ и съдействие на л.7 в делото/, като от страна на АНО е направено възражение за прекомерност. Съдът намира това възражение за основателно и като преценя ниската фактическа и правна сложност на делото, което се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, намира че разноските следва да бъдат присъдени до размера на минималното адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400 лева. Факта, че наред с глобата е наложено и административно наказание лишаване от правоуправление не предпоставя приложение на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата, кумулативно с чл.18, ал.2, тъй като наказанията, макар и две, са наложени за едно нарушение. Водещо в случая за определяне размера на адвокатското възнаграждение е размера на наложеното наказание глоба, тъй като ал.4 е субсидиарна, видно от редакцията на нормата – „извън случаите“. Вярно е че Наредба №1 от 9 юли 2004 предвижда че възнагражденията се определят върху размера на всяка наложена глоба, но това касае случаите когато с едно НП са наложени две или повече наказания за различни нарушения. Когато нарушението е едно, па макар и за него да са наложени няколко кумулативни наказания, логично уговореното възнаграждение може да бъде само едно. В подкрепа на този извод е липсата на текст в Наредбата със съдържание, че възнагражденията се определят поотделно за всяко наложено наказание.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ОДМВР Пазарджик – учреждението към което структурно принадлежи АНО, издал обжалваното НП.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № № 23-1006-000671 от ...
4 год., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на В. В. Б. от село Б., обл.Пловдив, ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Б. с ЕГН: **********, адрес: село Б., обл.Пловдив, ул. „Д.“ № 28 разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5