Решение № 560 от 01.12.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Плевен , 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Красимир М. Димитров

ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20204430201552 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от *** , с ЕГН: ********** от *** срещу Наказателно постановление № 19-0938-00**36 от 01.07.2019 г., издадено от *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно и се моли за отмяната му. В жалбата са отправени възражения, свързани с начина на съставяне на акта.

Сочи се, че е била накърнено правото на защита на жалбоподателя.

В проведеното съдебно заседание нито жалбоподателят, нито процесуалният представител на жалбоподателя - адв. *** от АК – гр. Плевен, не представят допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на заетата от тях защитна теза.

В хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя адв. *** от АК – гр. Плевен доразвити доводите, поддържани в жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното НП.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по случая.

1

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2019 г. в 13:53 часа, в населено място *** до № **, път I-3, км. 48+200, жалбоподателят с посока на движение към гр. ***, управлява собственият си лек автомобил „***“, с ерг. № ***, със скорост 86 км/ч/наказуемо превишение ** км/ч, след приспаднат толеранс/при максимално разрешена за населено място 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето с TFR1-M, с № 585 и е извършено в условието на системност. Електронен фиш К № 2390476, влязъл в сила на 13.12.2018 г. и електронен фиш № 2472306, влязъл в сила на 05.03.2019 г.

С оглед на гореизложеното и съгласно изготвената с посочената система снимкаклип №14919 - л.15 от делото, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 83 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача- 86 km/h), при разрешена скорост за движение в населено място до

50 km/h, като автомобилът бил управляван от жалбоподателя- *** , като до санкционирането му се стигнало след изпращане на покана и декларация по чл. 188 от ЗДвП, до ***а на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБлагоевград, за връчване.

Декларацията е била попълнена лично от *** , като същият я е попълнила в качеството му на собственик на автомобила след направена справка, че на процесната дата именно той е управлявал процесния автомобил.

Декларацията е с дата 28.05.2019 г., и е попълнена в гр. ***, както е посочено върху нея.

По делото е постъпила изисканата от съда преписка от ОД МВР - Плевен, Сектор „Пътна полиция“, съдържаща - снимков материал, както и доказателства за измервателното средство и за компетентността на издаващия НП орган.

Видно от показанията и на разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел – актосъставителят ***, мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция”, се установява, че:

На посочената дата 25.04.2019 г. е било констатирано процесното нарушението по ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена скорост на територията на *** до № **, път I-3, км. 48+200, с посока на движение към гр. ***.

2

В съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по АУАН уточняват, че нарушението е било констатирано с мобилна система за с. *** за населено място с ограничение до 50 км /ч. Системата приспада автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при управление със скорост 86 км/ч стават 83 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателя по делегация.

В акта актосъставителят е написал мястото на извършване на нарушението, заснето с TFR1-М № 585, която била позиционирана на въпросното място и след обработване на снимковия материал преписката е била изпратена по делегация и жалбоподателят е попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП, което се потвърждава и от попълнена декларация от самия жалбоподател, видно от стр. 17 от делото. Именно с оглед на така постъпилата информация, актът е бил издаден срещу собственика на автомобила – жалбоподателят по делото.

След връщане на надлежната информация актосъставителят ***, пристъпил към издаване на горецитирания акт. В същия при описаните констатации, свидетелят е посочил, че е била нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е приспадната допустимата грешка от 86 км/ч на 83 км/ч при разрешена скорост в населено място с 50 км/ч., като възраженията в тази насока в жалбата и в хода на делото от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител не са направени.

Видно от декларация, находяща се на стр. 17 от делото е, че жалбоподателят в нея изрично е посочил, че „… в качеството си на собственик на МПС, с рег. № ***, декларирам, че на дата 25.04.2019 г. около 13:53 часа автомобилът ми се управлява от мен!“.

С оглед на така собственоръчно написаното от страна на жалбоподателя в декларацията по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е признал, че с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и автомобилът се е управлявал на територията на населено място, в случая на територията на с. *** от него, с оглед на което актосъставителят е квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От своя страна, административно-наказващият орган е издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 19-0938-00**36 от 01.07.2019 г., издадено от *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН-а, потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН-а и НП-то, както и от приложените 3 по делото писмени доказателствени средства.

Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост от 86 км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената максимална скорост за мястото, където е извършено нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h.

Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да се посочи, че е спазено, изцяло изискването за описание на участъка, в който автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда фактическа обстановка, а именно, че се касае за превишена скорост на територията на с. ***.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН-а и НП-то отговарят на условията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от изложената вече по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите срокове са спазени.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на 4 нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния случай и водачът на автомобила е бил установен при връчване на декларация по чл.188 от ЗДвП.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-М № 585, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.

Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът

„автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в 5 работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.