Решение № 9 от 26.01.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Асеновград, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200824 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-001152/29.10.2025г., издадено от Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив – Георги Стефанов Попиванов, с което на А. Д. К. с ЕГН:********** от село Иван Вазово ул. „36-та” № 2, са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП;

2. На основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 50 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.

103 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. К. в депозираната жалба и лично в съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като оспорва факта на нарушенията и навежда твърдения за съществени нарушения на административно-производствените правила, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.

Въззиваемата страна Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВРПловдив, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното НП, жалбоподателят е санкциониран за това, че: На 18.09.2024 г. около 10.55 ч. на път I-8 км. 236.800 в посока от гр. Пловдив към гр. Садово е управлявал л.а. Субару Аутбак с рег.№ РВ 2579 НА, като при наличие на непрекъсната осова линия М 1 е извършил маневра изпреварване на друг автомобил. Изпреварването било възприето непосредствено от полицейските служители К.Ж. и Д.И., които се намирали в служебен полицейски автомобил непосредствено до мястото, където било реализирано неправилното изпреварване. Същите незабавно предприели преследване със служебния автомобил на автомобила, управляван от К., като включили светлинната и звукова сигнализация. Докато обърнат служебния автомобил обаче, К. бил набрал значителна преднина и се движел с висока скорост, поради което не могли да го настигнат и на разклона за гр.Садово изгубили визуален контакт с автомобила и преустановили преследването. По случая било образувано ДП № 773/24 г. по описа на РУ-Асеновград, по което А. К. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Наказателното производство обаче било прекратено с постановление на прокурора но основание чл. 243 ал.1 т.2 от НК поради недоказаност на обвинението и изпратено на Началника на РУ-Асеновград за преценка за административно наказване, въз основа на което и данните от ДП било издадено и обжалваното НП. В него независимо от формирания от прокурора извод за недоказаност на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК, било включено като второ нарушение и това по чл. 103 от ЗДвП, касаещо факта на не спиране на посоченото място при подаден сигнал за това от контролен орган. За тези нарушения не е бил съставен АУАН, а НП е издадено при хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни наказания съдът констатира следното:

1.По отношение на първото описано нарушение в т. 1 от НП, касаещо извършването на маневра изпреварване при наличието на непрекъсната осова линия, която го забранява, Съдът намира, че извършването му е надлежно установено, тъй като същото е възприето непосредствено от свидетелите очевидци мл.ПИ Ж. и мл. ПИ И.. Същите в показанията си като свидетели категорично твърдят, че са възприели от непосредствена близост извършването на изпреварването от жалбоподателя К. и са успели визуално да го възприемат като водач на автомобила, а по -късно са го разпознали при проведеното ПСД-разпознаване на лица. Съдът кредитира показанията им като достоверни, тъй като те са, последователни и съответни помежду си, като са в логическа връзка с цялата последвала поредица от събития, наложили преследването на нарушителя, предприетите издирвателни мероприятия по установяването му и изобщо образуването на ДП. Нарушението правилно е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си с пътната маркировка, като в описателната част на НП е посочено, че нарушителят К. е извършил маневра изпреварване при наличие на надлъжно разположена 2 непрекъсната маркировка М1, която го забранява. Същото правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП, която в редакцията си, действала към момента на неговото извършване, предвижда глоба за водач, който при неправилно изпреварване не създава опасност за движението в абсолютно определен размер от 30 лв. Правилно е приложено правилото на чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН за приложимост на най благоприятния закон, тъй като понастоящем след отмяната на чл. 183 ал.3 от ЗДВП, нарушението се санкционира по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, в която обаче е предвиден по-висок размер на глобата, а именно 50 лв.

По отношение на нарушението по т. 2 от НП, касаещо нарушение по чл.

103 от ЗДвП, който въвежда задължението: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение“, съдът намира, че извършването му не е надлежно установено и не е доказано по несъмнен начин. Посоченото нарушение може да се реализира само при форма на вината пряк умисъл, за наличието на който е необходимо водачът да е възприел факта на подаденият му в случая звуков и светлинен сигнал от контролните органи за спиране. Тези обстоятелства доколкото се включват в съдържанието на умисъла и на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК подробно са изследвани в рамките на досъдебното производство, като вече е прието с влязло в сила постановление за прекратяване, че обвинението не е доказано от субективна страна именно поради липсата на доказателства за знанието на дееца, че същият е обект на проверка и съответно адресат на подаден сигнал за спиране. Тъй като това е основен елемент и от субективния състав на нарушението по чл. 103 от ЗДвП и съответно чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП съдът намира, че нарушението не е доказано от субективна страна, поради което и съставът му не е реализиран. Ето защо, в тази му част НП се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

Тъй като никоя от страните не е претендирала заплащането на разноски и не е доказала сторването на такива съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.4 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-0239-001152/29.10.2025г., издадено от Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив – Георги Стефанов Попиванов, с което на А. Д. К. с ЕГН:********** от с. Иван Вазово ул. „36-та” № 2, са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП ;

2. На основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 50 лв.и 3 лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.

103 от ЗДвП, като го:

ПОТВЪРЖДАВА в частта по т.1, в която на основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП;

ОТМЕНЯ в частта по т. 2 в която на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - “Глоба” в размер на 50 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.

103 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Асеновград, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200824 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-001152/29.10.2025г., издадено от Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив – Георги Стефанов Попиванов, с което на А. Д. К. с ЕГН:********** от село Иван Вазово ул. „36-та” № 2, са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП;

2. На основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 50 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.

103 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. К. в депозираната жалба и лично в съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като оспорва факта на нарушенията и навежда твърдения за съществени нарушения на административно-производствените правила, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.

Въззиваемата страна Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВРПловдив, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното НП, жалбоподателят е санкциониран за това, че: На 18.09.2024 г. около 10.55 ч. на път I-8 км. 236.800 в посока от гр. Пловдив към гр. Садово е управлявал л.а. Субару Аутбак с рег.№ РВ 2579 НА, като при наличие на непрекъсната осова линия М 1 е извършил маневра изпреварване на друг автомобил. Изпреварването било възприето непосредствено от полицейските служители К.Ж. и Д.И., които се намирали в служебен полицейски автомобил непосредствено до мястото, където било реализирано неправилното изпреварване. Същите незабавно предприели преследване със служебния автомобил на автомобила, управляван от К., като включили светлинната и звукова сигнализация. Докато обърнат служебния автомобил обаче, К. бил набрал значителна преднина и се движел с висока скорост, поради което не могли да го настигнат и на разклона за гр.Садово изгубили визуален контакт с автомобила и преустановили преследването. По случая било образувано ДП № 773/24 г. по описа на РУ-Асеновград, по което А. К. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Наказателното производство обаче било прекратено с постановление на прокурора но основание чл. 243 ал.1 т.2 от НК поради недоказаност на обвинението и изпратено на Началника на РУ-Асеновград за преценка за административно наказване, въз основа на което и данните от ДП било издадено и обжалваното НП. В него независимо от формирания от прокурора извод за недоказаност на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК, било включено като второ нарушение и това по чл. 103 от ЗДвП, касаещо факта на не спиране на посоченото място при подаден сигнал за това от контролен орган. За тези нарушения не е бил съставен АУАН, а НП е издадено при хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН