Решение № 4254 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110102034 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от ищцата М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Б. Б. от ВАК против ответницата Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно: установяване на вземането по издадена от заповедния съд Заповед № 3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена от РС - Варна, 42 състав, в проведеното на 14.06.2024 г. закрито заседание по частно гражданско дело № 7324 по описа на съда за 2024 г.

Отправеното до съда от ищцата искане е : да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***: СУМАТА от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща дължима главница по Договор за заем от 27.06.2019 г., сключен в устна форма, СУМАТА от 739,88 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 13.06.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за които парични вземания е издадена Заповед № 3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена от PC - Варна, 42 състав, в проведеното на 14.06.2024 г. закрито заседание по частно гражданско дело № 7324 по описа на съда за 2024 г., на основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и 1 обстоятелства:

Ищцата М.Д. твърди, че на 27.06.2019 г. с ответницата Н.Б. сключили устен договор за заем, по силата на който ищцата се задължила да предаде на ответницата, чрез банков превод сумата от 1500 лв., а ответницата се задължила да върне заемната сума до 27.12.2019 г., отново с банков превод. В изпълнение на сключения договор, твърди ищцата, че на 27.06.2019 г. превела по сметка на Н. Б. сума от 1500 лв., която сума не била върната и до момента на подаване на исковата молба в съда. Сочи се от ищцата, че на 13.06.2024 г. депозирала пред PC Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за което било образувано ч.гр.д.№ 7324/2024 г. по описа на РС Варна, XLII-ри състав и издадена Заповед № 3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След издаване на заповедта, уточнява ищцата, че длъжникът Н. Б. депозирала възражение по чл.414 ГПК срещу дължимостта на вземането, което обуславяло и правния интерес на ищцата от избраната форма на искова защита.Ищцата желае уважаване на предявения иск ведно с присъждане на разноски и по исковото и по заповедното дело. В подкрепа на твърденията си и искането ищцата е обективирала още в исковата си молба искания за събиране на доказателства.

По делото е депозиран отговор на искова молба, въпреки че преписа от исковата молба не е надлежно връчен на ответницата. Отговора на искова молба е постъпил в съда чрез пощенски услуги и е подаден от ответницата чрез надлежно упълномощен адвокат - С. А. от ВАК с адрес за призоваване в гр. Д.. В ОИМ се твърди ясно от ответницата, че не познава ищцата , не била сключвала договор за заем, не е договаряла лихва, като потвърждава факта, че срещу нея е била издадена заповед по чл.410 ГПК и в качеството си на длъжник ответницата оспорила тази заповед. Отделно от горното ответницата релевира възражение за изтекла давност по отношение на търсената мораторна лихва, като сочи че е изтекъл тригодишния срок по чл. 111,б. „в“ ЗЗД.

На следващо място и по същество ответницата е оспорила вписаното основание в представеното от ищцата преводно нареждане, като подчертава, че банките не следят за това какво основание за превода е вписано.

Ответницата твърди и че не е получавала от ищцата покана за изпълнение.В заключение ответницата изразява недоумение затова, че с разлика от 7 дни същата ищца, на идентично основание е завела две дела против нея. Искането на ответницата е иска предявен против нея да се отхвърли като неоснователен и в полза на ответницата да се присъдят разноските по делото. В подкрепа на изложеното в ОИМ ответницата е обективирала доказателствени искания .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 31.10.2025 г. ищцата се е явила лично и е била представлявана от адв. И. И., редовно преупълномощена от адвокат Б. Б. .

Ответницата не се е явила в о.с.з., не е изпратила представител за о.с.з. С молба вх.рег.№ 90375/29.10.2025 г. , ответника Н. Б., чрез пълномощник-адв.

С. А., е изразила желание делото да бъде разгледано в отсъствие на ответната страна. Оспорена е исковата молба като неоснователна и се поддържа депозирания отговор. По отношение на доклада на делото отв.Н.Б. е заявила, че няма възражения, а касателно уваженото искане по чл. 176 от ГПК, моли 2 ищцата да отговори на посочени в молбата въпроси, а в случай, че същата не се яви, да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Отв.Б. е изразила в посочената молба становище по съществото на спора, като желае отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В хода на спора по същество ищцата, чрез адв.И. моли съда да постанови Решение, по силата на което да приеме за установено, че ответницата Н. Б. дължи на ищцата сумата от 1500 лв., представляваща дължима главница по сключен договор за заем от 27.06.2019 г., тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че между страните било постигнато съгласие за даване на заем и в резултат на това съгласие и чрез доброволно предоставяне на банкова сметка от страна на ответницата била преведена процесната сума, като било поето задължение същата да бъде върната до 27.12.2019 г., но предвид обстоятелството, че заемът и до настоящия момент все още не бил върнат, ищцата предявила и настоящия иск. Ето защо адв.И. моли съда да постанови Решение в горния смисъл и да присъди в полза на ищцата и сторените в настоящото производство разноски.

Съдът , след запознаване със становищата на страните, на база приобщените по делото доказателства, в съответствие с приложимия закон, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :

РС Варна е сезиран със специални положителни установителни искове , предявени в срока по чл.415 ГПК .

С доклада по делото , приет от страните без възражения , съдът е дал правна квалификация на исковете с които е сезиран и разпределил тежестта на доказване .По предявените ОСИ, с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, съдът е указал на страните, че съгласно общо правило на чл.

154, ал. 1 ГПК, в конкретния казус тежестта на доказване се разпределя между страните по следния начин: В тежест на ищцата съдът е възложил да установи наведените твърдения, а именно: 1.) че между страните по делото са съществували договорни отношения, в частност, че бил сключен договор за паричен заем на 27.06.2019 г. за сумата 1500 лв.; 2 че ищцата е предала на ответницата заемната сума; срока в който е следвало да бъде върната сума и датата от която ответницата е изпаднала в забава. В тежест на ищцата е било и да установи и докаже, че по нейно заявление е било образувано заповедно производство против длъжника - ответник в исковото производство, че в полза на ищцата е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за процесното вземане и че във връзка с дадените указания от заповедния съд и в срок ищцата е предявила специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ответницата съдът е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ, правопогасяващ или правоотлагащ характер.

От приобщеното по исковото производство като писмено доказателство -частно гражданско дело № 7324/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав безспорно се установяват твърденията на ищцата и ответницата затова, че помежду йм е било водено цитираното заповедно производство . Видно е от материалите по ч.гр.д. № 7324/2024 г. със Заявление от 13.06.2024 г. заявителят М. Д. , чрез адв.Бр.Б. е сезирала РС Варна с искането да бъде издадена в нейна полза и против длъжника Н. Б. Заповед за изпълнение на 3 парично задължение по чл.410 ГПК за вземанията изброени по основание и размер в т. 9, 12 и 14. Видно е листи 8 и 9 от заповедното дело, че въз основа на Разпореждане № 24150/14.6.2025г. РС Варна, 42 състав по ч. гр. д. № 7324/2024 е приел, че са налице предпоставките на чл.410 т.1 и липсват данни за визираните в чл. 411, ал.2 , т.2 ,3,4 и 5 от ГПК пречки, като е разпорил издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.С издадената Заповед № 3189/14.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 7324/2024 г. по описа на РС Варна, 42 състав заповедният съд е разпоредил длъжникът Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***: СУМАТА от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща дължима главница по Договор за заем от 27.06.2019 г., сключен в устна форма, СУМАТА от 739,88 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.410 т.1 ГПК .Със същата заповед заповедният съд е присъдил в полза на заявителя, на осн. чл.

78, ал.1 ГПК сторените от заявителя съдебно –деловодни разноски по заповедното дело от 44,80 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение . Изрично в заповедта по чл.410 ГПК е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства : дължима сума по договор за заем от 27.06.2019 г. , сключен в устна форма .

Всички приобщени по заповедното дело книжа до л. 52 отразяват предприетите действия от заповедния съд по връчване на заповедта по чл.410 ГПК.От приобщеното на л. 53 съобщение е видно, че заповедта е връчена чрез сина на длъжника на 5.2.2025 г., а от приложеното на л. 54 възражение по чл.

414 ГПК се констатира, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът Н. Б. лично е възразила против заповедта . От приобщените на листи от 56 до 57 по заповедното дело книжа е видно, че заповедният съд е дал указания до заявителя , че в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение и че длъжникът е предявил в преклузвния срок пред РС Варна специалните си положителни установителни искове.Изложеното по-горе обосновава извода на съда, че исковото производство е процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по същество съществува ли парично вземане в полза на ищцата , така както е вписано в диспозитивната част на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7324/2024 г.

За доказване на основателността на иска си ищцата е ангажирала по делото писмени и гласни доказателства, а ответницата е отправила искане ищцата да отговори на поставени въпроси .

Видно е от приобщеното по заповедното дело на лист 6 -ти заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане , приобщено и на лист 3 -ти по исковото производство, че на дата 27.06.2019 г. М. И. Д. е превела в гр.Варна, във ФЦ Варна, клон *** при *** АД , от нейна банкова сметка на Н.

Д. Б. сума от 1500 лева , по банкова сметка на Н.Б., с посочено основание на превода „ даване на заем от М. И. Д. „ .

Ищцата Д. е дала отговори на поставените й въпроси, като в о.с.з. на 31.10.2025 г. е заявила, че било 2019 г., тогава говорили и Н. и съпруга й, които споделили , че имат материални проблеми. Ищцата твърди категорично, че познава Н., като уточнява, че познава повече съпруга й М. -българин, от Д..