Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 355 от 14.08.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 664/2020
Вид
Решение № 355
Подписан
14.08.2020
В сила
10.10.2020
Състав
СВЕТОСЛАВА ИВАНОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.63, ал. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.63, ал. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 323в, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 343в, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.212, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 355 /14.08. Година 2020 Град Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд

IV – ти наказателен състав На седми юли Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Съдебни заседатели:

Секретар: Наташа Динева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00664 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.А.А. с ЕГН **********

*** против Заповед за задържане на лице рег. №1920з-200, издадена на 01.05.2020 година от Г.Р.Ж. – полицай при Първо РУ гр. Перник.

С жалбата се оспорва Заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че в същата не е налице посочване на валидно и мотивирано основание за задържане. Посочва се, че описанието е бланкетно и неясно, като от това описание не може да се направи обоснован извод за извършено от страна на жалбоподателя престъпление, изтъкват се пороци на соченото досъдебно производство. В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 2 от ЗМВР, тъй като липсва посочване на правото на задържаното лице на медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, което от своя страна, е съществено процесуално нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2020 г. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. А.В. от САК, която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В хода на устните прения се пледира за отмяна на Заповедта за задържане като се акцентира на липсата на посочено фактическо основание за издаване на оспорения акт, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на процесната Заповед за задържане. Обръща се внимание и на обстоятелството, че в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства за наличието на конкретни субективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането е извършил или е бил съпричастен към извършването на престъпление. Излагат се и доводи, че атакуваният акт е издаден и в противоречие на закона като се изтъква, че в оспорената заповед не се съдържат всички права, които са предоставени на задържаното лице. Процесуалния представител на жалбоподателя сочи, че в посочването на правата на задържаното лице са пропуснати правото на медицинска помощ и правото на телефонно обаждане, което води до накърняване на неговите правата и съответно до незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Г.Р.Ж. - полицай в Първо РУ при ОД на МВР гр. Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник - гл.юрисконсулт З. В.. В хода на устните прения излага съображения, че издадената заповед е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити. Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане. Според процесуалния представител на ответника процесната заповед за задържане е законосъобразна, доколкото преценката дали да бъде задържан жалбоподателя по реда на ЗМВР е предоставена изцяло на полицейския орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, като в случая задържането е постановено поради подадени от ОДЧ данни за извършено престъпление - кражба. Твърди, че за прилагането на тази ПАМ е достатъчно наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление или да е съпричастно към него, а такива данни се твърди, че в конкретния случай безспорно са били налице. Процесната заповед за задържане, според пълномощника на полицейския орган, съдържа законоустановените задължителни реквизити, като е неоснователен довода, че е издадена, без да са посочени фактическите основания. Предвид тези си съображения гл. юрисконсулт З.

В. прави искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдена оспорената заповед като законосъобразна. В проведеното съдебно заседание не прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

На 01.05.2020 г. в 03:40 часа Г.Р.Ж. - полицай от състава на Първо РУ гр. Перник, изпълнявайки служебните си задължения като водач на патрулен автомобил в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, при обход на ЦГЧ по ул. „Струма“ и ул. „Райко Даскалов“ спрял и извършил проверка на лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег. № ***и лицата в него. За извършената проверка уведомил ОДЧ 70. При проверката на лицата и автомобила, проверяващите не са установили вещи и предмети, представляващи интерес, а лицата от автомобила дават обяснение, че се прибират от нощна смяна с конкретно посочване на местоработата си. По разпореждане на ОДЧ 70, Е. Д. К. и С.А.А. (жалбоподател по настоящото дело) са задържани за срок от 24 часа във връзка с извършването на оперативни дейности по ДП №239 по описа на Първо РУ - Перник. На основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР е издадена Заповед за задържане рег. №1920з-200/01.05.2020 г. с посочен час 03:40 часа. В графата „Лицето е освободено в:“ в издадената заповед е отразен час 21:40 с дата 01.05.2020 година.

Видно от приложената административна преписка, атакуваната Заповед за задържане на лице рег. № 1920з-200 е издадена на 01.05.2020 г. от Г.Р.Ж. *** , с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето С.А.А. с ЕГН********** и адрес ***, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР Перник.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено следното: „ има данни за извършено престъпление (ДП №239 на Първо РУ)“. В заповедта е отразено, че е издадена на 01.05.2020 г. в 03:40 часа. Върху същата е положен подпис на жалбоподателя.

Жалбата е постъпила в РС – Перник на 13.05.3020 година.

В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от административния орган с писма с рег. №№313000-5515 от 05.06.2020 г., се съдържат заверени копия от: Удостоверение за заеманата длъжност от младши инспектор Г.Ж. УРИ №313з-6652/27.05.2020 г.; извадка от книгата за задържани лица на Първо РУ – Перник. С писмо УРИ

№313-6341/26.06.2020 г. преписката е допълнена със следните документи: писмо рег. № 313000-6018/18.06.2020 г. по описа на ОД на МВР – Перник и със заверени ксерокопия на материали от досъдебно производство №239/2020 г. по описа на Първо РУ – Перник (пр.пр. №1245/2020 г. на РП – Перник) - Уведомление по чл.212, ал.3 от НПК за образуване на досъдебно производство; постановление за възлагане на ОИМ от 27.04.2020г. на разследващ полицай по ДП

№239/2020 по описа на 01 РУ - Перник. Към преписката АНО е представил и Профилактична карта за лице от криминалния контингент на С.А.А., от която е видно, че лицето има полицейска регистрация „задържане в Шесто РУ СДВР по чл.

323в, ал. 2 от НК, в пункт 11 от профилактичната карта е отразена съдимостта на същия с отбелязване: „Да“, 2018 г. по чл. 343в, ал. 3 от НК.

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - полицай при първо РУ гр. Перник, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.

Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, с надлежно оформени подписи на адресата в три пункта, без отбелязване, че отказва да я получи. Положен е подпис и в пункта, който подчертава законовите разпоредби свързани с правата на задържания.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал. 3 и 4 и чл.

64 от ЗМВР, видно от положения от страна на А. подпис .

Но обжалваната в съдебния процес заповед не съдържа съществен реквизит, а именно: - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели.

В конкретния казус, видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е „чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР", при която хипотеза едно лице може да бъде задържано, когато има данни, че е извършило престъпление. Що се отнася до останалата част от посоченото в оспорената заповед като фактическо основание, а именно „има данни за извършено престъпление (ДП №239 на Първо РУ)“, следва да се посочи, че от това не става ясно какво е отношението на жалбоподателя към посочения текст от материалния наказателен закон. В този смисъл в решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС и решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., се сочи, че фактическите основания за издаване на административен акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от лаконично посочване „има данни за извършено престъпление“. От посочването не става ясно каква е връзката на С.А.А. с това престъпление, и тези „данни“ за това лице ли се отнасят и какво е обоснованото предположение, че лицето А. е свързано с ДП №239 по описа на Първо РУ – Перник, какъвто е процесният случай. В изписване на правната квалификация на престъпно деяние липсва каквато и да е конкретика на факти. В този смисъл следва да се има предвид решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П.срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Съдът приема, че посочването „има данни за извършено престъпление (ДП №239 на Първо РУ)“ е недостатъчно, а изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.