Решение № 311 от 26.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100101728 по описа за 2023 година

Предявен е иск от И. В. С. срещу Община Аксаково за приемане за установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.

Водица, община Аксаково, Варненска област, представляващ реална част с площ от 50000 кв. м (защрихована по скица на л. 16 от делото на РС) от ПИ *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-866/08.12.2017 г. на ИД АГКК, последна заповед за изменение № 18-7454-12.08.2020 г. на Началника на СГКК - Варна, при граници на реалната част: ***, ***, ***, ***, *** и останалата част от ***, основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение в периода от 2001 г. до предявяване на иска, по чл. 124 ГПК.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че имотът е публична собственост т.к. е воден обект рибарник (л. 25). Сочи, че владението било смутено с издаването на АОС и не било явно, защото не достигнало до общината (л. 26) Ищецът счита, че фактическият състав на придобиването по ЗВ включва притежание на право на собственост върху поземления имот и собствеността върху водния обект произтича от него, а не обратно (л. 61).

Ответникът твърди (л. 77), че е придобил правото на собственост върху процесния имот воден обект от държавата с влизане в сила на ЗВ, а държавата – чрез изграждането на рибарниците от ТКЗС при действието на ЗВ (отм.).

С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 26.01.2024 г. е допуснато изменение в твърдението за началния момент на периода на владението: от 1997 г. и уточнение в площта – на 60 680 кв. м.

По същество страните поддържат становищата. Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Съдът приема, въз основа на действията по парцелиране и показанията на свидетелите, че рибарниците са били изградени от ТКЗС.

Земята може да е била предоставена от държавата на ТКЗС или бивша собственост на член-кооператори, върху която ТКЗС упражнява право на кооперативно земеползване.

Държавната собственост върху водата в рибарника не променя правото на собственост върху поземления имот нито при действието на Закона за водното стопанство, обн. Изв., бр. 89 от 1953 г., изм., бр. 13 от 1956 г.

(Стайнов, Петко. Правни проблеми на водното стопанство на НРБ. С.: БАН, 1957), нито при действието на ЗВ обн., ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г . (т. к. не е земя, покрита от надземни естествени вътрешни води – арг. чл. 1, изр. второ).

Приемало се е, че водите в язовирите и водоемите на ТКЗС могат да се ползват без разрешение за нуждите на ТКЗС за напояване, за рибарници и др.

(Петков, Тодор и Петър Вълчев. Наръчник по основни правни въпроси за ТКЗС, ДЗС и МТС. С.: Наука и изкуство, 1959, с. 86).

По силата на § 7, т. 2 ПЗР ЗМСМА Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. в собственост на общините преминават язовирите, но не и микроязовирите (така решение № 180 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 372/2009 г., I г. о., ГК).

Съдът приема, че по аргументи за изчерпателното изброяване в т. 2 и за съдържателното сходство с микроязовирите (ползвани от ТКЗС за напояване) рибарниците също не преминават в собственост на общините по ПЗР ЗМСМА.

Рибарниците са съоръжение, съществувало към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което правото на собственост върху земята не може да се възстанови на бившите собственици (решение № 90 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г. о., ГК). По правило тази земя става държавна собственост, а по изключение: когато бившите собственици са обезщетени със земи от общинския поземлен фонд – общинска собственост (чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) ЗСПЗЗ.

В литературата се е приемало, че чл. 45, ал. 3 и чл. 48а ППЗСПЗЗ (Нови ДВ, бр. 72 от 1993 г.) в първоначална редакция уреждат продажби на сградите, построени от ТКЗС въз основа на право на строеж по Наредбатазакон за ТКЗС, а земите са държавни (Г., В. и Е.Д.. Актуални проблеми на нотариалната практика. С.: Сиби, 1997, с. 72).

В съдебната практика се приема, че по този ред може да се прехвърли и право на собственост върху земята (решение № 90 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г. о., ГК).

Съдът приема, че с посочените разпоредби е допуснато продажбата на държавна земя, предоставена на ТКЗС, която вече е застроена и има само обслужващо предназначение, да бъде извърШ. от ликвидационния съвет, като получената на търга цена бъде преведена по бюджета.

Според чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС в ред. ДВ бр. 26 от 29.03.2000 г., общинска 2 собственост са водите, водните обекти, водостопанските системи и съоръжения, определени със закон. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закон за водите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 от закона (комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1 към закона) и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на закона (решение № 180 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 372/2009 г., I г. о., ГК), освен ако не са собственост на други юридически или физически лица (решение № 468 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 921/2009 г., I г. о., ГК) , без съдържащите се в тях води.

Съоръженията рибарници са имущество на прекратеното ТКЗС, което следва да бъде разпределено между правоимащите т.е. не би трябвало да възникне общинска собственост върху тях, заради тези права (цит. решение № 468).

В чл. 19 изрично са посочени язовирите и микроязовирите, поради което съдът приема, че върху рибарниците, като изключен елемент от същия клас водни обекти, не е възникнала публична общинска собственост.

От представения заверен препис (л. 149) е видно, че е сключен договор № РД-51-1221 от 30.07.2001 г., чрез който МЗГ продава на ищеца парцел XIII, прилежаща площ към склад, по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, тъй като сградата е придобил чрез нотариален договор за продажба, описан като приложение.

От представения заверен препис (л. 155) е видно, че е сключен договор № РД-51-1222 от 30.07.2001 г., чрез който МЗГ продава на ищеца парцел XIV, прилежаща площ към битова сграда, по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, тъй като сградата е придобил чрез нотариален договор за продажба, описан като приложение.

Рибарникът е съоръжение, което се придобива отделно от земята (решение № 90 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г. о., ГК).

От представените заверени преписи (л. 5-14 от делото на РС) е видно, че н а 13.08.2001 г. са сключени нотариални договори, чрез които представителите на заличеното ТКЗС продават на ищеца рибовъдни басейни I-VII, тъй като е придобил рибарниците чрез договори за продажба от 09.08.2001 г., описани като приложения.

Ищецът не е посочил и от показанията на свидетелите не се установява правдоподобна причина, поради която той би могъл да установи фактическа власт върху рибарниците още през 1997 г. Дори да се приеме, че е получил обещания от представители на ликвидационния съвет или на заличеното ТКЗС, че може да придобие собствеността, фактическата власт би била владение, само ако е бил сключен действителен предварителен договор (чл.

70, ал. 3 ЗС).

Съдът приема, че ищецът е установил фактическата власт върху процесния имот, наред със закупените имоти, през 2001 г.

Ищецът е считал за свои закупените имоти, но не и процесния имот. Не е налице намерение за своене.

В периода на установената фактическа власт от 13.08.2001 г. до 3 предявяване на иска рибарниците са имущество на прекратеното ТКЗС, което следва да бъде разпределено между правоимащите.

Поземлените имоти са били частна общинска или държавна собственост (изрично Орсов, Зл. Поземлено право. С.: УИ Св. Климент Охридски, 2022, с.

295, бел. 44 под черта).

Ако ищецът бе упражнявал владение, за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имотите, които са частна общинска или държавна собственост, не е текла по силата на мораториума (решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о., ГК). Изтеклият срок не би бил достатъчен за придобиване по давност.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Процесният имот следва да бъде посочен по четливата скица към заключението на вещото лице.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. В. С., ЕГН **********, от гр.

************* чрез адвокат М. Г. от ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, ул.

"Солун" № 15, тел. 604-363 срещу община Аксаково за приемане за установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в село Водица, община Аксаково, Варненска област, представляващ реална част с площ от 60 680 (шестдесет хиляди и шестстотин и осемдесет) кв. м, щрихована с контур в зелен цвят по скица на л. 129 от делото) от поземлен имот идентификатор *** (единадесет хиляди и седемстотин и две, деветнадесет, шестдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-866/08.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последна заповед за изменение № 18-745412.08.2020/12.08.2020 г. на Началника на СГКК - Варна, при граници на реалната част: ***, ***, ***, ***, *** и останалата част от ***, основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение в периода от 1997 г. до предявяване на иска: 26.07.2023 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Скицата на л. 129 от делото, приподписана от съда, е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА И. В. С. с. ЕГН, с. а. да заплати на община Аксаково сумата 300 (триста) лв. юрисконсултско възнаграждение , на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4