Решение № 10182 от 16.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10182 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело № 20211110148296 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 и т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че през периода 01.02.2020 г. до 05.06.2020 г. е бил привлечен като обвиняем за тежко престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, като за същия период му била наложена мярка „задържане под стража“. Поддържа, че в този период претърпял неимуществени вреди както в личен, така и в здравословен план- бил лишен от конституционното му право на свободно придвижване и общуване, право на труд, нарушено било правото му на лично достойнство, бил бит без основание от полицаите, осъществили задържането и претърсването на дома му. Стресът от задържането и престоя в следствения арест, средата и условията там довели до траен душевен тормоз, преживяван и понастоящем- изпадал в депресия, безсъние, изпитвал психологически стрес от факта, че лежал 4 месеца в ареста. През този период той и семейството му останали без неговите доходи от заплата в размер на 615 лв. месечно във фирма ЕТ „фирма“. При изложените твърдения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 15000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2460 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода от четири месеца- от 01.02.2020 г. до 05.06.2020 г. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, с който искът се оспорва с доводи за неоснователност, изведени при твърдения, че отговорността на държавата за причинени във връзка с наказателно производство неимуществени вреди се ограничава до преките и непосредствените вреди, за наличието на които ищецът не сочи доказателства.

Евентуално оспорва размера на иска, като се твърди, че справедливото обезщетение е в по – нисък от претендирания размер.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е препис от постановление на СРП от 01.02.2020 г. по досъд. пр. №513 ЗМК-25/2020 г. по описа на СДВР /пр. пр. 2911/20 на СРП/, с което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, а.1, т. 3, т.5, т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 НК.

Представен е препис от постановление на СРП от 01.02.2020 г. по досъд. пр.

№25/2020 г. по описа на СДВР /пр. пр. 2911/20 на СРП/, с което на ищеца е взета мярка „задържане под стажа“ за срок от 72 часа.

Представено по делото е искане до СРС за вземане на мярка за неотклонение по чл.

64, ал.1 НПК по пр.пр. №2911/220.

Представен по делото е протокол от съдебно заседание на 03.02.2020 г. по НЧД №1552/20 по описа на СРС, НО, 111 с-в, съдържащ определение от 03.02.2020 г. на СРП с-в по описа на СГС.

Представен по делото е протокол от съдебно заседание на 02.04.2020 г. по НЧД №3942/20 по описа на СРС, НО, 23 с-в, за постановен отказ да бъде изменена мярката за неотклонение на ищеца.

Представена е частна жалба от 03.04.3030 г. по НЧД №3942/20 по описа на СРС, до СГС.

Представен по делото е протокол от съдебно заседание на 09.04.2020 г. по ВНЧД №1191/20 по описа на СГС, НО, Vти възз. с-в, за постановен отказ да бъде изменена мярката за неотклонение на ищеца.

Прието по делото е и постановление от.05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г. за частично прекратяване на наказателното производство по д. пр. №25/20 на СДВР.

Представено е допълнително споразумение №82/02.01.2020 г. към трудов договор 43/07.01.2019 г. между ищеца и ЕТ „фирма“.

Представена по делото е справка относно други водени срещу ищеца наказателни производства, както и справка от СДВР и НСл. Служба за водени досъдебни производства 2 срещу същия, както и справка съдимост.

По делото е приложено НОХД №13818/20, 11 с-в, СРС, включително пр. пр.

№2911/20 г., СРП.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г. и Ил..

Свидетелката Г., съпруга на ищеца разказва обстоятелствата около задържането му на 1.02.2020 г. в 4:30 ч. сутринта. Посещавала го в ареста, бил много притеснен, непрекъснато ревял. След като излязъл, както спял, ставал и почвал да крещи, свивал се на земята, хващал се за главата и получавал някакво главоболие. Преди това нямало такова нещо. Като излязъл от ареста бил много агресивен, крещял на всички. Дори се оплакала на свекърва й, че нещо се случва с него.

Свидетелката Ил., майка на ищеца, потвърждава, че бил задържан на 1.02.2020 г.

Разказва подробности около задържането. Посещавала го в ареста. Когато ходили при него бил като неадекватен, не бил в час. Било го страх, че ще го съдят, носила му валериан и аналгин, тъй като го боляла главата, не можел да спи и бил неспокоен. Когато се прибрал месеци бил неспокоен, държал се грубо с децата и жена

Си, дори с нея. Не можел да спи нощем, ставаше. Работел към този момент в цех. Четири месеца бил без работа, има 5 деца. Семейството се издържало като жена му искала назаем, децата били ученици, гладували.

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Указано е на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че срещу него от ответника е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, както и че му е била наложена посочената мярка за неотклонение, че мярката е била отменена, а наказателното производство срещу него-прекратено, че е претърпял твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление и наложена мярка за неотклонение.

Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ).

От събраните по делото доказателства се установи фактът относно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, както и че му е била наложена посочената мярка за неотклонение, че мярката е била отменена, а наказателното производство срещу негопрекратено. Следователно е налице първият елемент от фактическия състав, от който възниква вземането за заплащане на обезщетение от незаконосъобразни действия на 3 правозащитен орган на Република България.

От събраните гласни доказателствени средства пък се установяват настъпили по отношение на ищеца неимуществени вреди, както и че същите са резултат именно от процесното наказателно преследване.

С оглед горното съдът намира фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т .1 и т. 3, ЗОДОВ, за осъществен. Искът по основание е доказан.

По отношение на размера му съдът съобрази следното:

Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението.

Видно е, че въпреки непродължителния период на наказателното производство срещу ищеца – около 4 месеца, то е оказало влияние върху психиката му. Това се установява посредством свидетелските показания.

На следващо място, неприятни изживявания несъмнено влече и задържането под стража. С това задържане задържане лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права – на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова в случаите, в които лицето е оправдано или наказателното производство срещу него е прекратено поради неговата невиновност, причинените му в резултат на незаконното задържане под стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Редът, по който тези вреди се обезщетяват, е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия размер на дължимото обезщетение (в този смисъл решение № 95 от 08.05.2011 г. по гр.д. № 849/2010 г., ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което представляващо ръководна практика за инстанционните съдилища). Като взе предвид горните обстоятелства – воден 4 месеца наказателен процес по обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, и факта на задържане първоначално за период от 72 часа, а и впоследствие, съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение, които би могло да репарира неимуществените вреди, е в размер на 3500 лв.

От представеното споразумение №82/02.01.2020 г. към трудов договор 43/07.01.2019 г. между ищеца и ЕТ „фирма“ пък се установява размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение в размер на 615 лв. месечно за периода, в който е бил задържан, респ. лишен от възможността на работи.

Претенцията се явява изцяло основателна а сумата от 2460 лв.

4

По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за исковото производство в размер на 515.44 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. „адрес, да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОДОВ на ЯНК. АНГ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „адрес сумата от 3500 лева, главница, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, притеснения, от образувано и водено срещу ЯНК. АНГ. ЯНК. наказателно производство по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, прекратено с постановление от.05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдената в размер на 3500 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.

ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. „адрес, да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОДОВ на ЯНК. АНГ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „адрес сумата от 2460 лева, главница, представляваща обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в от неполучено трудово възнаграждение за периода от четири месеца- от 01.02.2020 г. до 05.06.2020 г.

ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. „адрес, да заплати на ЯНК. АНГ. ЯНК.

ЕГН**********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 515.44 лв., разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5