Определение № 215 от 26.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600233 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение в проведеното на 05.05.2026 г. по НОХД № 101/2026 г. разпоредително заседание (с рег. № 153 от 05.05.2026 г. по описа на съда), Кърджалийският окръжен съд e оставил без уважение искането на защитата да прекрати съдебното производство по делото, тъй като е приел, че не са налице нарушения на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество.

Недоволен от определението, с което искането делото да бъде върнато на досъдебното производство, е останал обвиняемият, който чрез своя защитник, е депозирал въззивна жалба с молба съдебният акт на инстанцията да бъде отменен и делото да се върне на прокурора.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в жалбата доводи и след като провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение на ОС-Кърждали е било прието, че обвинителният акт, след повторното му внасяне в съда във връзка с предходно определение за връщане на делото на прокурора, вече отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

Настоящият съд намира, че НОХД № 101/2026 г. на ОС-Кърджали е било образувано след повторно внасяне на материалите по досъд. пр. № 1

26/2019 г. на ОСлО при ОП – Кърджали, водено срещу обвиняемия Р. Ю. М. за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 т. 3 и т. 6 вр. чл. 26 ал. 1 НК, с обвинителен акт в съда.

Правилно с атакуваното определение, първият съд е приел, че обвинителният акт вече съдържа в достатъчна степен данни за всички елементи на вмененото на подсъдимия престъпление, като не са налице противоречия и неясноти, които затрудняват правото му на защита.

В посочения от инстанцията смисъл, в обстоятелствената и в заключителната част на обвинителния инструмент, подробно са били описани формите на изпълнителното деяние при извършване на твърдяното престъпление, както и времето, мястото и начина на осъществяването им от обвиняемия Р. Ю. М.. Подробно са били индивидуализирани по време, място и начин на извършване и отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, с които прокурорът счита, че е бил осъществен състава на престъплението по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната му част, е било отбелязано и качеството, в което се твърди да е действал обвиняемият Р. Ю. М. при осъществяване на инкриминираните с обвинителния акт сделки. Правилно първият съд е приел, че обстоятелството дали М. е действал за себе си или от името и за сметка на търговеца, е въпрос, който следва да бъде решен по съществото на делото и по него съдът да се произнесе с крайния си съдебен акт.

В съответствие с материалите по делото са и констатациите на инстанцията, че не са налице твърдените от защитата на М. неясноти в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на формите на изпълнително деяние и начините за осъществяване на тези форми, доколкото изрично и подробно е било посочено, че с описаната деятелност подсъдимият Р. Ю. М. е осъществил избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, а отразеният в НК съюз „или“ не представлява пречка за евентуалното осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, както се твърди от прокуратурата с обвинителния акт. В допълнение към казаното от първия съд и по повод подновените възражения на обвиняемия и неговия защитник пред настоящата инстанция следва да се каже, че доколкото двете форми на изпълнителното деяние на данъчното престъпление са избягване на установяването и избягване на плащането на правилно установени данъчни задължения, в принципен план те могат да съществуват и едновременно, когато се осуетява установяването на едно задължение и се избягва плащането на друго. Оплакванията във въззивната жалба не държат сметка за принципното становище, че признаците по т. 1-7 на ал. 1 на чл. 255 НК представляват начини за извършване на деянието, а не са част от него, поради което оплакванията за неясноти на начините, представени като форми на изпълнение, не могат да бъдат споделени.

Не намират опора в материалите по делото и оплакванията на подсъдимия за мъгливо очертаване от прокурора на фигурата на обвиняемия 2 като субект на данъчно задължение. Това оплакване не може да бъде споделено, доколкото съгласно материалите по делото обвиняемият е портретуван като упълномощен представител на процесния търговец и адресат на законово задължение за плащане на данък от името на другиго, като представляващ данъчно задължения субект в данъчното правоотношение с държавата. Описани са били и конкретни действия на пълномощник на търговеца, който поема задължения и придобива права от името и за сметка на представлявания, при които се твърди, че е договарял в противоречие със закона и във вреда на фиска. В обстоятелствената част на ОА прокурорът е посочил, че в конкретния случай упълномощеното лице е имало задължение за осчетоводи правилно и своевременно сключените от него сделки, за които да подаде данъчна декларация с вярно съдържание и да плати вярно установените по размер данъчни задължения на представлявания търговец. В крайна сметка прокурорът твърди, че обвиняемият като представляваш умишлено е действал спрямо ЮЛ – търговец така, че да не се установят и да се избегне плащането на данъчни задължения чрез частична имитация на стопанската дейност чрез схема на невярно отразяване на конкретно посочен елемент на реално сключени сделки от търговеца, като промяната е била насочена към намаляване на данъчното задължение като краен резултат от манипулирането на счетоводните документи за съответните данъчни периоди.

Конкретно за всяко отделно деяние, обхванато от продължаваната дейност, е било очертано осчетоводяване на нещо по-малко от реално извършеното, като прокурорът твърди, че това е било сторено чрез имитация на по-ограничена парична престация от реално реализираната. В частност, в обвинителния инструмент са били описани покупко-продажби на недвижими имоти и тяхното прехвърляне по нотариален ред, като е било посочено, че платената цена се различава от привидно уговорената. При всички тези данни, е не може да се твърди, че обвинителният инструмент страда от пороци, свързани неяснота относно качеството на обвиняемия като субект на деянието, дефицит на съставомерни факти, както и липсата на индивидуализация на всяко отделно деяние, включено в продължаваното престъпление, неяснота относно „времевите параметри на всяко инкриминирано данъчно задължение“.

Не намират опора в материалите по делото оплакванията за неясно и противоречиво описано обвинение по отношение на това в кой период е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения по всяко едно от отделните деяния, включени в продължаваното престъпление.

Не намират опора в материалите по делото и доводите на защитата за неясно и противоречиво описано обвинение по отношение на това в кой период е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения при отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. В обвинителния акт ясно са били очертани разнообразни начини за извършване на формите на изпълнителното деяние на данъчно престъпление – избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, като в обстоятелствената му част са налице фактически и правни изводи за действията на подсъдимия, чрез които се твърди, че е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения. Съдържат се и достатъчно данни, чрез които може да се проследи 3 причинната връзка между изпълнителното деяние и настъпилия резултат при действието на фигурата на посредственото извършителство. Обвинението е цитирало и норми от секторното законодателство, кореспондиращи с твърденията, че пасивът на данъчно задълженото лице е бил намален неправомерно. Прокурорът е пояснил и какво се има предвид под специфичните понятия от данъчното законодателство, като обстоятелствената част на обвинителния акт кореспондира с неговия диспозитив и в цялост очертава всички фактически и юридически параметри на обвинението, по които съдът следва да се произнесе. Претендираните от защитата под формата на пороци на обвинителния акт въпроси, следва да бъдат обсъждани по същество от съда, разглеждаш делото, като не ограничават правото на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да организира пълноценно защитата си.

Предвид гореизложените съображения, правилно първият съд е приел, че не се установяват пороци на обвинителния акт, които да водят до неясно и непълно обвинение, които да отнемат възможността на обвиняемия да го разбере в неговата пълнота и последователност, което да има за последица нарушаване правото му на защита и да се явява съществено отстранимо процесуално нарушение.

Настоящият съд също намира, че изготвеният обвинителен акт е годен да изпълни основното си предназначение – да очертае предмета на доказване в съдебната фаза. С оглед на това не са налице основания да се прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения.

Ето защо, жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 151 от 05.05.2026 г. по НОХД № 101/2026 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е било оставено без уважение искането да бъде прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5