Решение № 22053 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22053 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110141771 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 228233/11.07.2024г. на СРС, подадена от „***************“ - София“ АД срещу Н. Б. А. във връзка със заповед за изпълнение от 09.12.2023г., издадена по ч.гр.д. № 61972/2023г. на СРС.

И щ е ц ъ т „************ ***************“ - София“ АД чрез д-р С.Б. – изпълнителен директор, е предявил срещу Н. Б. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „************ ***************“ София“ АД сумата от 868,00 лева, представляваща стойността на предоставени на ответника медицински услуги за периода 06.05.2019г.-09.05.2019г. по Клинична пътека № 98 – „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, през който период ответникът е бил здравно неосигурен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.11.2023г./ до окончателното ú изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.05.2019г. ответникът постъпил на лечение в Отделението по инфекциозни болести на болницата. Бил проведен целият алгоритъм на лечението по Клинична пътека № 98 – „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“ на обща стойност от 868,00 лева. Пациентът бил изписан на 09.05.2019г., като за периода на лечението си същият бил здравно неосигурен – това се установило от извършена служебна справка при постъпване на пациента в болницата. При това положение той следвало да заплати стойността на лечението си. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Б. А. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание се явява лично и с адв. А. Ж. – АК-София. Заявява, че оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че не е лекуван в болница, личната му карта е била открадната. От представените 1 доказателства не се установявало да е информиран за цената на лечението и че трябва да я заплати, нямало негов подпис върху ценоразписа за стойностите на клиничните пътеки.

Подписаното информирано съгласие се отнасяло само за медицинските манипулации, но не и за необходимостта от заплащане на лечението. В хода на устните състезания оспорва предявения иск.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът е бил приет за лечение в болницата, какви медицински услуги са му предоставени, за какъв период от време и в какъв обем, както и че за този период ответникът е бил здравнонеосигурено лице. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респективно, че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението да заплати предоставената му медицинска помощ. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представената Епикриза от 09.05.2019г., Н. Б. А. е лекуван в МБАЛ „*********“ - София АД с окончателна диагноза „вирусна чревна инфекция, неуточнена“.

Приет е на 06.05.2019г. и е изписан на 09.05.2019г. оздравял с предписана терапия и препоръки. Върху епикризата ръкописно е изписано „Н. А.“ и е положен подпис.

Видно от справката на л. 5 от делото, ответникът към 06.05.2019г. е с прекъснати здравноосигурителни права. По делото не са представени доказателства за възстановяване на здравноосигурителни права.

На л. 6 от делото е представено копие от Фиш за информирано съгласие на пациента, с който Н. А. е уведомен за характера на заболяването си, за евентуалните рискове и усложнения от него, както и за предлаганото лечение при заявено съгласие с него.

На л. 7 е представено заверено копие от утвърден от директора на болницата ценоразпис за цената на клиничните пътеки за лечение на здравнонеосигурени лица. В т. 98 е посочено, че цената на лечението по клинична пътека „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“ е 868,00 лева.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Поради тази причина всички негови материалноправни възражения срещу дължимостта на процесните суми принципно следва да се считат за преклудирани на основание чл. 133 ГПК /арг. р.153/12.07.2013г.гр.д.1317/2013г.-ВКС, IIг.о./. Съдът все пак, с оглед задължителните указания по ТР 4/20132014-ОСГТК, т. 11а, е длъжен да вземе предвид и да се произнесе по възраженията, заявени в подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение. Те обаче са бланкетни и общи, без конкретни материалноправни оспорвания на задължението – сочи се, че претенциите по заповедта са неоснователни, недоказани, не отговарят на истината, като се основават на несъвършенството на здравноосигурителната система и незаконни действия/бездействия. Ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на възраженията си, включително, че личните му документи са откраднати, евентуално, че подписите върху документите, включая епикризата, не са положени от него.

По делото се установи, че Н. А. е лекуван в периода 06.05.2019г.-09.05.2019г. от 2

„вирусна чревна инфекция, неуточнена“ по клинична пътека № 98 /л. 4/, както и че към датата на постъпването си в болницата е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

Спазването на изискването на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗдр от страна на болницата би следвало да се коментира единствено в хипотеза, при която такова възражение е въведено било в подаденото срещу заповедта за изпълнение възражение, било в отговора на исковата молба, какъвто въобще не е подаван. Това е така, тъй като ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата и се намали броят на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ /което му е разяснено - л.

12/. Ето защо чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл.

219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Докладът по делото съдът съобразява с наличието или липсата на подаден отговор на исковата молба, съответно с обективираните в него възражения. Така р.429/21.06.2010г.-гр.д.115182009г.-ВКС,1г.о. С изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти /така р.18/10.03.2022г.-гр.д.4024/2021г.-ВКС, 1г.о, ТР 1/2013-2013-ОСГТК, т. 4/. Оттук и наличието на представен по делото фиш за информирано съгласие с лечението, вписаното в него общо формулирано съгласие с предложеното лечение, в хипотеза на липса на подаден отговор на искова молба и липса на изрично възражение в депозираното възражение в заповедното производство за нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗдр, съдът намира, обуславя извод за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят разноските по заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса, както и разноски в първоинстанционното исково производство в размер от 25,00 лева за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.

109, ал. 1 ЗЗО, че Н. Б. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, 3 дължи на „***************“ - СОФИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, сумата от 868,00 лева, представляваща стойността на предоставени на ответника медицински услуги за периода 06.05.2019г.-09.05.2019г. по Клинична пътека № 98 – „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, през който период ответникът е бил здравно неосигурен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.11.2023г./ до окончателното ú изплащане.

ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН **********, с постоянен настоящ адрес в град София, да заплати на „***************“ - СОФИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 61972/2023г. на СРС), както и сумата от 25,00 лева за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 41771/2024г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4