Решение № 356 от 05.09.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Велико Търново, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200271 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Наказателно постановление № 2310500009/05.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, на Д. С. Д. от с. Вонеща вода, общ. В. Търново за нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ вр. чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Недоволен от същото останал Д. и по реда на настоящото производство е депозирал жалба против описаното по – горе НП. В жалбата си излага бланкетно несъгласието си с оспореното НП, като излага твърдения за неговата незаконосъобразност - издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон; необоснованост и недокозаност. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържат депозираната жалба и излагат подробни аргументи в защита на позицията си и претендират отмяна на оспореното НП, като незаконосъобразно и необсновано. Молят и за присъждане на сторените по делото разноски за един адвокат.

Въззиваемата страна - Директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от главен юрисконсулт Ц., който заема становище, НП като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено, като се присъдят направените по делото раноски за юрисконсултско възнагражаднение. Алтернативно претендира в случай на уважаване на жалбата да се 1 присъдят разноски в минимален размер.

Съдът, като провери изцяло НП, наведените с жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалба е процесуално допустима – депозирана е в законосустановия срок и от легитимирано да обжалва лице. Разгледана по същество, е основателна.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че АУАН № 2310500009, сер. В, бл. № 008616/05.01.2023 г., е съставен на същата дата – 05.01.2023 г. срещу Д. С. *** Въз основана на същия АУАН е било издадено и атакуваното НП № 2310500009/05.07.2023 г. от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в което е прието тъждастевено на описаното в АУАН от фактическа страна, а именно, че жалбоподателят на 30.09.2022 г., в качеството си на старши лесничей при ТП ДГС „Болярка“ и лицензиран лесовъд, издал позволително за сеч № 0689484/30.09.2022 г. за имот, попадащ в отдел 89, подотдел "К", землище *** – община В. Търново – държавна горска територия, без границите на подотдела с други собственици да са трайно обозначени на терена, а именно подотделът няма поставени трайни граници в западната си част с отдел 89, подотдел „Д“ – частна горска територия и отдел 89, подотдел „И“ – частна горска територия.

Отразено е, че нарушението е извършено на територията на РДГ – В. Търново, ТП ДГС „Болярка“, общ. В. Търново, землище гр. В. Търново. Наказващият орган, отразил като нарушена разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗГ вр. чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 13.02.2024г.

По делото са приети писмени доказателства и са изслушани галсни доказателства – показанията на свидетелите – Й. Ч., Г. М., Д. *, Ст. *, ** и Н. * – служители на ТП ДГС „Болярка“ В. Търново и свидетелите М. и Г. – служители на ИАГ.

Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен и категоричен начин да е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение и неговата вина.

Актосъставителят отразен в АУАН, послужил като основа за издаването на оспореното НП, нито е констатирал на място, нито е установил лично описаното в АУАН като фактически констатации. Ч. свидетелства, че е съставил АУАН на 05.01.2023 г. след като му било устно обяснено, че на 03.11.2022 г. била извършена проверка в имота. Свидетеля по АУАН – М., твръди да е присъствал на проверката в имота на 03.11.2022 г. заедно със свидетелите от ИАГ – М. и Г. и да е обходил целия имот, като за констатирното е бил съставен протокол от 03.11.2022 г. /л. 10 от делото/. Същевременно св. М. излага, че заедно със св. * са извършили обход на една част от имота и са констатирали, че липсват поставени маркировки при границите му с частните територии, а св. Г. не обходил имота заедно с тях. В началото били всички, но Г. останал там /в неговото начало/ - „... Аз не обиколих цялата буква. Видях една по- малка част от нея, но констатирах, че няма положени граници...“.

2

Свидетелите твърдят категорино, че сеч в този имот не е извършвана. От друга страна св. * сочи, че е присъствал на обход преди издаването на позволителното за сеч и констатирали заедно с * и * /лесовъд на „Стил-МС“ ООД/ положените, съгласно изискванията на закона, граници на имота с всички съседни – маркирани със зелена боя /л. 50/. Св. * твърди още, че значително по – късно /м. Ноември/ пристигнали от ИАГ София служители за проверка, като излага, че е бил отново в имота на проверка през м. Ноември, но при пристигане на място служителите от ИАГ постояли около минута и заявили, че всичко е наред и потеглили към В.

Търново. Излага, че тези свидетели не са извършвали обход на имота през м. Ноември на 2022 г. След като се установили в Общинското горско стопанство – В. Търново, съставили констативен протокол, в който вписали и * като свидетел. * не бил съсгласен с описаното в констативния протокол от 03.11.2022 г., но св. М. неколкократно го подканил да подписва и не се разправя. Тогава * подписал, но възраженията му не били отразени в същия. Св. * твърди, че преди издаването на приемно- предавателния протокол от 30.09.2022 г. е извършен обход и проверка на имота. Последният бил с маркирани граници от всички страни, на височината на гръдна височина и отразена зелена боя. Св. * и св. *, след пристигането на служителите от ИАГ и представеното от тях за проецсния имот, лично са посетили имота и са констатирали, че имотът е с отразени граници от всички страни, със зелен цвят, и отразеното в протокол от 03.11.2022 г. не отговаряло на истината. На лист 46 от делото е приет приемно-предавателен протокол от дата 30.09.2022 г., утвърден от директора на ТП ДГС “Болярка“ В. Търново, в който е отразено, че комисия от предаващи и приемащи /разпитани свидетели по делото/ са извършили обход на процесния имот, като са констатирали маркирането... и след запознаване с границите на сечището.

Не следва да се отминава и факта, че жалбоподателят не е присъствал на нито една от проверките, за които са съставяни протоколи. Независимо, че не е присъствал при съставянето на протоколите /два броя/, в който е било описано/отразено коренно противополжна констатация във всеки един от тях, това само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение на процедурата по налагане на административно наказание, тъй като административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, а за него жалбоподателят е бил поканен и е присъствал при съставянето му.

Предвид установената фактическа обстановка по делото, събраните доказателствени материали и взаимно противоречащите си гласни доказателства с писмените такива, а от друга страна – част от гласните доказателства са и вътрешно противоречиви, неясни и некатегорични, настоящата инстанция намира, че събраната доказателствена маса не е от естество да обоснове извод, че е налице осъществено административно нарушение, а именно такова по чл. 257, ал. 2 от ЗГ вр. чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и наказуемо по чл. 257, ал. 2 от ЗГ, което да е извършено от жалбоподателя. От доказателствата по делото не се установява по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е извършил нарушението, в което е обвинен.

Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, позволително за сеч се издава само за имоти, чиито граници с други собственици са трайно 3 обозначени на терена, т.е. това е едно от изискванията предхождащи законосъобразното издаване на позволително за сеч. Съгласно ал. 2 на същия текст от наредбата, обозначаването на границите на имота е за сметка на техните собственици или на лицата, на които са предоставени за управление съответните горски територии. В случая, процесния имот е държавна горска територия, но не се установи категорично имота да е нямал поставени граници/да не е бил обозначен, преди издаването на позволителното за сеч от 30.09.2022 г. с № 0689484.

Предвид това, съдът не споделя фактическите и правните изводи както на актосъставителя в АУАН, така и на наказващия орган в НП, което е недопустимо при търсене и реализиране на административно-наказателна отговорност.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и да са основание за отмяна на НП на формално основание.

Ето защо съдът намира, че атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано, подлежи изцяло на отмяна.

При този изход на делото и съобразно поисканото от жалбоподателя за присъждане на разноски за един адвокат и след като прецени възражението за прекомерност, сторено от процесуалния представител на ответника по жалбата настоящата инстанция намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Разноските са доказани по основание, но същите по размер следва да бъдат редуцирани до сумата от 600 лева, тъй ктато производството не се отличава с фактическа и правна сложност. В останалата им част, до претендираните 1000 лева, подлежат на отхвърляне.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2310500009/05.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д. С. Д. , за нарушение по чл.

257, ал. 2 от ЗГ вр. чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000 лева, като незаконосъобразно и необсновано.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново - гр. Велико Търново да заплати на Д. С. Д. с ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. С. Д., за присъждане на разноски, за разликата от уважените 600 лева до претендирания размер от 1000 лева, като неоснователна.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5