Решение № 32 от 29.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ямбол, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600041 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба от служебния защитник за проверка на невлязлата в сила осъдителна Присъда № 3/12.01.2022г. по НОХД № 1199/2021г. по описа на РС – Ямбол.

С присъдата, предмет на проверка, подсъдимият С. Г. И. от с. ******, Община ********, обл. *****, е осъден за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че:

От около 12:00 часа на **.**.****г. до около 14:00 часа на **.**.****г. в с ******, обл. *****, ул. „******** ***** ******“ № **, действайки в условията на продължавано престъпление, е нарушил мерките, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на зравеопазването на РБ, издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК, и във връзка с Решение № 72 на Министерския съвет от 26.01.2021г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05-.2020г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на МС от12.06.2020г., Решение № 418 на МС от 25.06.2020г., Решение № 482 на МС от 15.06.2020г., Решение № 525 на МС от 30.07.2020г., Решение № 609 на МС от 23.08.2020г., Решение № 673 на МС от 25.09.2020г. и Решение № 855 на МС от 25.11.2020г. и предложение от Главния държавен здравен 1 инспектор, като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № **-******/**.**.****г. на РЗИ – Видин, връчено му на **.**.****г., като напуснал дома си, намиращ се в с. ******, обл. ****, ул.

„******** ***** ******“ № **, на който посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието карантинен срок – 10 дни, и деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325/14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична обстановка на територията та Република България, сдвързана с емидемичното разпространение на COVID-19, удължена с Решение № 72/26.01.2021г. на Министерския съвет на РБ, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., свързана със смъртни случаи, както следва:

- На **.**.****г. за времето от около 12:00 часа до около 14:00 часа в с ******, обл. *****, ул. „******** ***** ******“ № **, нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед №РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на зравеопазването на РБ, като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № **-******/**.**.****г. на РЗИ – Видин, напуснал дома си, намиращ се в с. ******, обл. *****, ул. „******** ***** ******“ № **, в който е следвало да пребивава за посочения в предписанието срок от 10 дни, считано от **.**.****г. до **.**.****г., като посетил кафе-магазин в с.

******, като деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325/14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична обстановка на територията та Република България, свързана с емидемичното разпространение на COVID-19, удължена с Решение № 72/26.01.2021г. на Министерския съвет на РБ, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., свързана със смъртни случаи, и - На **.**.****г. около 14:00 часа в с ******, обл. *****, ул. „******** ***** ******“ № **, нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед №РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на зравеопазването на РБ, като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № **-******/**.**.****г. на РЗИ – Видин, напуснал дома си, намиращ се в с. ******, обл. *****, ул.

„******** ***** ******“ № **, в който е следвало да пребивава за посочения в предписанието срок от 10 дни, считано от **.**.****г. до **.**.****г., като деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325/14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична обстановка на територията та Република България, свързана с емидемичното разпространение на COVID-19, удължена с Решение № 72/26.01.2021г. на Министерския съвет на РБ, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., свързана със смъртни случаи.

При условията на чл.54, ал.1 от НК, за извършеното престъпление на подсъдимия са наложени наказания от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 лева.

2

На основание чл.66, ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна такава. Искането се обосновава с общи доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, без да се сочат конкретни оплаквания и пороци. Твърди се и явна несправедливост на присъдата, отново без конкретика относно наказанието, което се счита за неправилно определено и обстоятелствата, с които не е съобразено.

В с.з. жалбата се поддържа от служебния защитник, който застъпва развитото и пред районния съд становище за недоказаност на обвинението и за обективна и субективна несъставомерност на извършеното. Твърдението за постановяване на присъдата при дефицит на доказателствата се обосновава с обстоятелството, че адресът, посочен в предписанието за поставяне под карантина, представлява празно дворно място, в което е невъзможно да се живее и да се изпълняват противоепидемични мерки, и с липсата на данни относно местопребиваването на подсъдимия по време на карантинния срок.

Тезата за несъставомерност на деянието се аргументира с доводи за незаконосъобразност на предписанието за поставяне под карантина, поради некомпетентност на издаващия орган, и с незнанието на значението на понятието карантина. С оглед обстоятелствата, че подсъдимият не е бил болен или носител на вирус, и не е контактувал неправомерно с болни, се счита, че извършеното деяние е с явно незначителна обществена опасност и затова не е престъпно. По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваната осъдителна присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

На основание чл.269, ал.3, т.4, б. а) от НПК, по отношение на въззивника подсъдим съдебното следствие и пред настоящата инстанция се проведе при задочно производство, тъй като същият не бе намерен на адреса си, и освен това, от изисканата справка относно задграничните му пътувания се установи, че след последното му регистрирано излизане извън страната на **.**.****г.. няма данни за завръщането му, и местоживеенето му е неизвестно.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционната присъда намира за законосъобразна и обоснована, и предлага да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

3

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Изпълнил е задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.303, ал.3 от НПК, като е анализирал всички доказателствени източници, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. В резултат на правилен доказателствен анализ е приел за установени съответни на доказателствата фактически положения, които се споделят от настоящия състав.

В изпълнение на задължението си за извършване на собствен анализ на доказателствената съвкупност и с оглед правото да приема за установени и други фактически положения, ЯОС намери за доказана следната фактология:

Поради регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави, на 11.03.2020 г. на пресконференция в Женева Световната здравна организация обявила епидемията от COVID-19 за пандемия. С цел предпазване и ограничаване разпространението на заразата с вируса на COVID-19 на територията на Република България, по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. било обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., чийто срок впоследствие бил удължен до 13.05.2020 г. С горепосоченото решение Народното събрание възложило на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация, свързана с пандемията от COVID-19.

След изтичане срока на обявеното извънредно положение, с Решение № 325/14.05.2020г. Министерският съвет обявил извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите първоначално, считано от 14.05.2020г. до 14.06.2020г. Впоследствие, срокът на обявената извънредна епидмична обстановка бил удължаван неколкократно с решения на Министерски съвет.

С Решение № 855 на МС от 25.11.2020г. срокът на обявената извънредна епидемична обстановка бил удължен и считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., а с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите Министърът на здравеопазването бил оправомощен да въвежда мерки на територията на страната, свързани със забрана за влизане на триторията на РБ и предприемане на мерки (карантина или предоставяне на отрицателен лабораторен резултат от проведено PCR изследване преди влизане на територията на страната) към държави с установена повишена заболеваемост от COVID-19 и значително епидемично разпространение.

В изпълнение на взетото решение на МС, на основание чл.61, ал.1, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето и чл.73 от АПК, и във връзка с усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, Министърът на здравеопазването на 4

Република България издал Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 г. С т.I.1 и I.2 от заповедта била въведена мярка временна забрана за влизане на територията на Република България на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с изключение на българските граждани и техните членовете семейства. Съгласно т.I.8 от заповедта, по отношение на българските граждани, за които е допуснато изключение, била въведена мярка поставяне под карантина с предписание за поставяне под карантина, издадено от директора на съответната здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор, за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, ако не представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19.

На **.**.****г. при влизане от Германия в Република България през ГКПП „Видин“, подсъдимият С.Г. не представил изискуемия в т.I.8 от заповедта документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, поради което бил поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от **.**.****г., с ППК изх. № **-****** от същата дата, издадено от Директора на РЗИ – Видин и връчено му лично срещу подпис на същата дата в 17:49 часа.

Адресът, на който подсъдимият посочил, че ще пребивава по време на срока на карантината, бил с. ******, обл. *****, ул. „******** ***** ******“ № **. Имотът представлявал дворно място с порутена къща, която от години била необитаема.