Присъда № 20 от 09.12.2021, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 340/2021
- Вид
- Присъда № 20
- Подписан
- 09.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Мотиви към присъда № 20 от 09.12.2021г. по н. о. х. дело № 340/2021 г. по описа на РС Велинград
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на М. ИС. Д. е повдигнато обвинение за това, че след като е осъден с Решение № 56/26.02.2020г. по гр. д. 1060/2019г. на РС Велинград, влязло в сила на 26.02.2020г., да издържа свои низходящи-децата си ИС. М. Д., ЕГН: ********** и К. М.Д., ЕГН:
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в с. Грашево, общ.
Велинград, в размер на повече от две месечни вноски, а именно-1 месечна вноска в размер на 300,00 лв. и 10 месечни вноски в размер на 400,00 лв. месечно за периода м. април 2020г. до м. февруари 2021г. /включително/, или общо 4 300 лв.-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Производството се проведе в отсъствието на подсъдимия.
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, представлявана в с. з. от прокурор А.В. счита за безспорно доказано, че престъплението е извършено от подсъдимия Д., като пледира да бъде признат за виновен, а при индивидуализация на наказанието да му се наложи наказание лишаване от свобода, с прилагане на чл. 66, ал. 1 НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. А. АК Пазарджик, счита че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен, поради липса на субективния елемент на престъплението, а именно съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка. Позовава се на обстоятелството, че е доверителят му не е знаел размера на задължението, тъй като е постановено неприсъствено решение и не следва да отговаря по това обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. ИС. Д., ЕГН: ********** е роден в гр. Велинград, български гражданин, живее в с. Грашево, общ. Велинград, ул. ********* № 16, с основно образование, разведен, неосъждан. Спрямо него веднъж вече е прилаган чл. 183, ал. 3 НК.
Подсъдимият и свидетелката С. К. АЛК. са родители на родените от брака им деца-ИС. М. Д., роден на 26.09.2003г. и К. М.Д., роден на 12.10.2004г.о
С Решение № 172/16.05.2014г. по гр. д. 154/2014г. на Районен съд Велинград, постановено по реда на чл. 50 СК, бракът между родителите е прекратен. По силата на утвърденото в производството споразумение, упражняването на родителските права по отношение на децата, е предоставено на майката, при която е постановено да останат да живеят, а бащата е осъден а заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 за всяко дете.
След влизането му в сила, децата са останали да живеят при майката, на адреса й в с. Грашево, която е поела непосредствените грижи за отглеждането 1 и възпитанието им.
Размерът на издръжката е изменен с Решение № 106/19.05.2016г. по гр. д. 3/2016г. на РС Велинград, като е увеличен на 140,00 лв. за всяко дете.
Решението е влязло в сила на 21.06.2016г.. Поради неплащане на издръжката в определения размер, е образувано ДП вх. № 715/2017г. по описа на РП Велинград и № ЗМ 394/2017г. по описа на РУ Велинград, за това че през периода м. ноември 2016г.-м. юни 2017г., включително в с. Грашево, общ.
Велинград, след като е осъден с Решение № 172/16.05.2014г. по гр. д.154/2014г. на РС Велинград, да издържа свои низходящи-децата си И.М., роден на 26.09.2003г. и К. М.Д., роден на 12.10.2004г., чрез тяхната майка и законен представител С. К. АЛК., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно осем месечни вноски размер от по 140,00 лв. за всяко едно от децата /съгласно Решение № 106/19.04.2016г. по гр. д. 6/2016г. по описа на РС Велинград за изменение на размера на дължимата издръжка, в сила от 21.06.2016г./, или общо в размер на 2 240 лв.. С постановление от 29.08.2017г. досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 183, ал. 3 НК, поради извършено в хода на досъдебното производство плащане на сумата от 2 480 лв., с което Д. изпълнил задължението си за инкриминирания период.
С Решение № 56/26.02.2020г. по гр. д. 1060/2019г. на РС Велинград, влязло в сила на 26.02.2020г., размерът на определената с Решение № 106/19.05.2016г. по гр. д. 3/2016г. на РС Велинград издръжка е изменен, като е увеличен от 140,00 лв. на 200,00 лв. за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на иска-10.10.2019г.. Решението е постановено по реда на чл.
238 ГПК-неприсъствено. Препис от него е връчен лично на подсъдимия на 18.05.2020г., видно от извършената справка от деловодната система на РС Велинград и от съобщението по приложеното за послужване гр. д.
1060/2019г. на РС Велинград.
Подсъдимият, въпреки осъжданията си, не изпълнявал редовно задължението за издръжка на децата си. Преди постановяване на Решение № 56/26.02.2020г. по гр. д. 1060/2019г. на РС Велинград превел на свидетелката С.А. сумата от 1680 лв.. След влизането му в сила на 15.01.2021г. превел сумата от 500,00 лв.. С.А. се снабдила с изпълнителен лист за присъдените суми издръжка по гр. д1060/2019г.. Няма данни за това вземане да е образувано изпълнително производство.
Съгласно заключението на допълнителната финансово-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, за периода м. март 2020г.- м. февруари 2021г., размерът на дължимата от подсъдимия издръжка е в размер на 2 400 лв. за детето ИС. М. Д. и 2 400 лв. за детето К.
М.Д. или общо 4 800 лв. за двете деца. След влизане в сила на Решение № 56/26.02.2020г. по гр. д. 1060/2019г. на РС Велинград, подсъдимият е извършил едно плащане в размер на 500,00 лв. по сметка на свидетелката А., с което е погасил изцяло задължението си за м. март 2020г. и частично 2 задължението си за м. април в размер на 100,00 лв. /по 50,00 от дължимата месечна издръжка за всяко дете/. Оставащият незаплатен размер на издръжката е една месечна вноска за месец април в размер от по 150,00 лв. за всяко дете и десет месечни вноски от по 200,00 лв. за всяко дете за периода от м. май 2020г. до месец февруари 2021г., включително, или общо 4 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на присъдата си, тъй като същите са взаимно допълващи се и в своята съвкупност изясняват главния предмет на доказване по делото. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, тяхното авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Показанията на свидетелите С.А., И.Д. и К.Д. установяват приетата от съда фактическа обстановка. Същите си подкрепят от представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна подсъдимият М. ИС. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец май 2020 година до месец февруари 2021 година, включително в с. Грашево, като е осъден с Решение № 56/26.02.2020г. по гр. д. 1060/2019г. по описа на Районен съд Велинград, влязло в законна сила на 26.02.2020 г. да издържа свои низходящи – децата си ИС. М. Д., роден на 26.09.2003г. и К.
М.Д., роден на 12.10.2004г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно десет месечни вноски от по 200,00 лв. за всяко дете, или общо 4 000 лв., поради което следва да бъде признат за виновен за този период.
Престъплението по чл. 183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните, на които се дължи издръжка се определят от семейното право. За наказателното право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски.
Тъй като целта на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане.
За да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл.183, ал.1 от НК се изисква влязло в сила осъдително съдебно решение за заплащане на дължима издръжка / с определен размер и установен падеж на 3 вноските/, обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото задължение и съзнателното му неизпълнение в размер на две или повече месечни вноски. Задължението за издръжка по смисъла на чл.183, ал.1 от НК възниква от влизане в сила на решението да издръжка. В този смисъл подсъдимия не може да бъде държан наказателно отговорен за неплащане на задълженията за издръжка, възникнали преди влизане в сила на съдебното решение, като за тях той носи само гражданска отговорност. В този смисъл е Решение № 484/1980 г. на ВС, І Н.О.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време и в какъв размер не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: 1./деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка в определения размер; 2./да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа.
Простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи.
4
В конкретния случай, се установи, че решението, с което е увеличен размерът на издръжката от 140,00 лв. на 200,00 лв. е постановено неприсъствено. Същото е влязло в сила на 26.02.2020г., но за него, а оттам и за размерът на издръжката деецът е узнал на 18.05.2020г., когато му е връчено. Ето защо, от месец май 2020 г. до февруари 2021 г. същият е започнал съзнателно да бездейства, като не изпълнява задължението си в присъдения размер.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на децата си за периода месец май 2020 година-месец февруари 2021 година, като е бездействал и не е изплатил присъдената издръжка.
Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b4dbbdc-6119-43b8-a335-d40758b4c498