Решение № 1072 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330110241 по описа за 2024 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1КЗ.

Образувано е по искова молба, подадена от застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, против А. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в гр. *********************, с която се претендира установяване на сума в размер на 420.60 лв., за която е издадена заповед № 4746/29.06.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9058/2022г. по описа на РС-Пловдив, представляваща регресно вземано за заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 10 лв., срещу извършени разходи за ремонт на лек автомобил с марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ************, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на Застрахователна полица № ************** със срок на валидност от 18.12.2017 г. до 18.12.2018 г., на което МПС били причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: десен фар, преден десен калник, преден десен подкалник, при пътно-транспортно произшествие, реализирало се на ************** г. в гр. *****************, поради движение на заден ход ответникът с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *******, удря паркирания пред блок № ** процесен лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявление – 13.05.2022 г., до окончателното плащане Твърди се, че на *********г., около 14.30часа в гр. ********, при движение на заден ход на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН модел ПОЛО с рег.№ ********* по ул. ******* реализира пътнотранспортно произшествие в паркирания пред № ** лек автомобил марка ОПЕЛ модел ЗАФИРА с рег.№ *********** собственост на Т. И. Н. Сочи се, че за настъпилото пътно транспортно произшествие е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № ************* от ************г., в който контролните органи са установили с тест дрегер, че виновния водач А. Ф. А. е управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон от 0,9 промила. Излага се, че на ответника е съставен акт №************. Поддържа се, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН модел ПОЛО с рег.№ ********* е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност'' в ЗК „Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № *******************, със срок на валидност от 18.12.2017г. до 18.12.2018 г. Уточнява се, че при ищеца е образувана ликвидационна 1 преписка по щета № **************, въз основа на подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка ОПЕЛ модел ЗАФИРА с рег.№ **************, както и за заплащане на обезщетение. Навеждат се твърдения, че в съответствие с установените по вид и степен щети - увредени фар десен, калник преден десен, преден десен подкалник, ищецът е изплатил на собственика на увреденото МПС, Т. И.

Н. застрахователно обезщетение в размер на 410.60лева с платежно нареждане от 19.09.2018г.

Ищецът е на мнение, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1. т. 1 от Кодекса за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност", ЗК "Лев Ине" АД придобива право на регрес срещу виновния водач управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон количество - А. Ф. А. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 420.60 лева с включени 10.00лв. ликвидационни разходи по щета № *****************. Отправя искане за присъждане на разноските.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв. А. Г., с който се оспорва исковата молба. Възразява се, че ответникът е бил под въздействие на алкохол, понеже не е направена кръвна проба.

Излага се, че ударът е бил много слаб и спрямо паркирано МПС, поради което няма предпоставки за регресна отговорност. Наведено е възражение за погасено по давност вземане за обезщение. Оспорва се плащането на застрахователно обезщетение с довод, че платежното касае друга щета. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на описаното в исковата молба ПТП, както и че застрахователната полица по делото е неистинна. Ответникът не оспорва настъпването и механизма на ПТП, както и щетите по автомобила.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

С Определение № 2116/13.02.2025г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по повод процесния автомобил, по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие; извършеното плащане от ищеца на собственика на МПС-то и/или на третото лице, на което е възложено да поправи автомобила; противоправно деяние на ответника, в това число и управление на МПС под влияние на алкохол; причинените вреди по МПС-то и техния размер; причинна връзка между деянието и вредите; получаване на регресна покана от ответника; механизма на ПТП; както и факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съдът е указал, че вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, да докаже възражението си в отговора на исковата молба и да установи, че е извършил плащане на претендираната сума.

По делото е доказано, че с полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № ************************ г. е застрахован автомобил Фолксваген Поло с регистрационен номер ********* и собственик А. Ф. А.. Застраховката покрива период от 18.12.2017 г. до 18.12.2018 г. Стойността на полицата е 255,46 лв. Застраховката е сключена от застрахователен посредник „Лакос 13“ ЕООД с код 12059001. Сумата от 255,46 лв. е платена на застрахователен посредник „Лакос 13“ ЕООД в брой на 18.12.2017 г. За получената сума ЗП „Лакос 13“ ЕООД издава сметка ****************. На 28.12.2017 г. ЗП „Лакос 13“ ЕООД внася в брой при ЗК „Лев Инс” АД сумата от 7992,02 лв. с основание „Протокол приход 12059001/28.12.2017“. В Отчет за плащания № 3185394378/28.12.2017 г. от застрахователен агент „Лакос 13“ ЕООД с код 12059001 за получени суми в брой по застраховки на ЗК „Лев Инс” АД за периода 14.12.2017 г. – 28.12.2017 г. с обща стойност 7992,02 лв. е описана и получената сума от 255,46 лв. на 18.12.2017 г. по застраховка 2

„Гражданска отговорност“ № ***************** г. Сметката на ЗК Лев Инс АД в Юробанк България е заверена със сумата от 255.46лева на 18.12.2017 г. и с основание сметка **************.

Горните факти се потвърждават от съдебно-счетоводната експертиза назначена по делото с вещо лице Л. К..

Съгласно Кодекса за Застраховането, застрахователния договор влиза в сила след плащане на първата вноска при разсрочено плащане на премията. В конкретния случай, премията е платена, който факт е категорично потвърден от вещото лице. С Решение № 29 по тд № 535/2008г на II ТО на ВКС, Решение № 50 по тд № 95/2011г на II ТО на ВКС, Решение № 71 по тд № 11/2009г на I ТО на ВКС, Решение № 115 по тд 348/2012 на ВКС, I ТО, изрично е прието, „че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. По делото няма данни тази сделка да е била оспорена поради което и възраженията на ответника се отхвърлят като неоснователни.

Следователно, доказано е наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ по повод процесния автомобил, по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие;

Доказан е фактът, че е извършено плащане от ищеца на собственика на МПС-то автомобил марка ОПЕЛ модел ЗАФИРА с рег.№ ************ собственост на Т. И. Н. като застрахователно обезщетение в размер на 410.60лева с платежно нареждане от 19.09.2018г – л. 14 от делото.

Доказано е че ищецът има право на регрес, защото спрямо ответника е установено, че с ПРОТОКОЛ за ПТП № ********* от ************г., виновния водач А. Ф. А. е управлявал с МПС алкохол в кръвта над допустимото по закон от 0,9 промила за което е съставен АУАН № ************.

Размерът на причинените вреди по МПС е правилно установен от ищеца съгласно действащата му методика и вътрешни правила като при липса на съдебно-автотехническа експертиза съдът няма основание да се съмнява в достоверността и правилното приложение на методиката въз основа на която са остойностени вредите по МПС „ОПЕЛ“ модел „ЗАФИРА“ с рег.№ ***************;

Доказана е причинна връзка между деянието и вредите, както и получаване на регресна покана от ответника, а механизма на ПТП е обявен за безспорен.

Отхвърля се по арг. от чл. 378, ал.6 КЗ възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като давността за вземането на ищеца тече от датата на плащането на застрахователното обезщетение - 19.09.2018г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 13.05.2022г.

Предвид на горното ищецът е доказал по основание и размер претенцията си и същата следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 404,30 евро съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ф. А. с ЕГН ********** от гр.

К. че дължи в полза на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 420.60 лева, която представлява регресно вземано за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвицаионни разноски от ПТП, реализирано на ************, в гр.

**************, между лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *********, по ул. „******“, управляван от длъжника, след употреба на алкохол, и паркирания пред блок № 3

** лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ************, по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № ******************, със срок на валидност от 18.12.2017 г. до 18.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 13.05.2022 г. до окончателното погасяване за която сума е издадена заповед № 4746/29.06.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9058/2022г. по описа на РС-Пловдив;

ОСЪЖДА А. Ф. А. с ЕГН ********** от гр. *********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 404,30 евро разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4