Решение № 4994 от 30.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4994 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110162787 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма] против С. Г. Ф., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: произтичащи от договор за кредит № *****/03.02.2017 г., сключен между ответника и [фирма], обезпечен чрез сключен на 03.02.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство от [фирма], ЕИК *****, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., а именно сумата от 1 260,83 лева - представляваща главница по договора за кредит, ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 67,72 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2017 г., сумата 490,67 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 23.02.2021 г. /без периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в който законна лихва не била начислявана/.

В исковата молба се твърди, че между ответника и [фирма] бил сключен Договор за кредит № *****/03.02.2017 г., за сумата от 1500 лева с краен падеж 20.07.2017 г. ГПР по договора бил 50 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника били предоставена необходимата информация по закон и той се запознал с нея. Ответникът не заплатил дължимите по договора суми. В раздел X, чл. 2 от ОУ било предвидено, че кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Бил сключен на 03.02.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство между [фирма] и ответника и договор за поръчителство между [фирма] и [фирма]. С договор за цесия от 02.03.2021 г. [фирма] и [фирма] като цеденти прехвърлили своите вземания във връзка с процесния договор на ищеца. Вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 от 23.02.2021 г. към договора за цесия. Моли за уважаване на претенциите. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника С. Г. Ф.. С възражението по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил активната легитимация на кредитора, както и е направил възражение за погасителна давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч. гр. д. № 42982/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, от което се установява, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Г. Ф. за вземанията, предмет на настоящия иск. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

С представения и приет по делото договор за потребителски кредит № *****/03.02.2017 г., се установява, че на 03.02.2017 г. между [фирма], в качеството си на кредитодател, и С. Г. Ф., в качеството си на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит. Неразделна част от договора са общи условия, Приложение № 1 относно условията на кредита и погасителния план и Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави сумата от 1 500 лв. при следните условия: срок на кредита – 6 месеца, брой на погасителните вноски – 6, размер на погасителните вноски – 265, 71 лв., лихвен процент на кредита – 21,24 %, ГПР – 50 %, общ размер на всички плащания – 1 594, 26 лв.

От разписка за изплатена сума по кредит се установява, че на 03.02.2017 г. кредитодателят [фирма] е предоставил на кредитополучателя С. Г. Ф. сумата от 1500 лв.

От договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 03.02.2017 г. между [фирма] и С. Г. Ф., се установява, че [фирма] се е задължило да сключи договор за поръчителство с [фирма], по силата на който да отговаря солидарно със С. Г. Ф. за всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Задълженията са индивидуализирани, както следва: връщане на сума по предоставения потребителски кредит в размер на 1 500 лв., възнаградителна лихва, всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването на договора, лихва за забава при неизпълнение, всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията. За поемането на тези задължения С. Г.

Ф. дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към Договора, в размер на 138,13 лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски кредит 2

/общо 828.78 лв./. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на [фирма], или на [фирма], или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 [фирма] е овластено да приема вместо поръчителя плащане от С. Г. Ф. на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.

Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на раздел III, чл.

12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, съгласно които потребителят се задължава да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от [фирма] юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

От договор за поръчителство, сключен на 03.02.2017 г. между [фирма] и [фирма] се установява, че [фирма] се е задължило в качеството си на поръчител да отговаря пред [фирма] за изпълнението на всички задължения на С. Г. Ф., който е кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен с [фирма].

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между [фирма] и [фирма] и [фирма], в качеството им съответно на цеденти и цесионер, от който се установява, че първото дружество-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество - цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя [фирма]“ в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.

От правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на 3 обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК /решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. на ВКС/.

Съгласно раздел III, чл. 1 кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до [фирма] по образец лично или чрез партньор. Кандидатстването се извършва на сайта или по телефона или по реда, указан в раздел III, чл. 3. Съгласно т. III, чл. 6 след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срока на кредита, [фирма] изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ цялата необходима преддоговрна ифнормация за желания кредит. Според раздел III, чл. 9 в случай, че кредитополучателят желае да бъде обвързан от договора за кредит и общите условия същият следва да въведе команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора“ на указаното за това място в сайта на дружеството, ако същият е кандидатствал за кредит през сайта, или да потвърди представените му по телефона условия на договора за кредит пред служител на [фирма], ако е кандидатствал по телефона. С извършване на посочените действия заявлението се смята за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът- приети и подписани от него, като [фирма] изпраща същите на посочения в заявлението имейл – раздел III, чл. 11 от ОУ.

Според чл. 2, ал. 1 от договора за кредит договорът, ведно с приложенията към него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните.

Съгласно чл. 14 от договора за потребителски кредит кредитополучателя декларира, че с подписването на договора е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му ОУ и приема същите, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация.

Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Според нормата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Т. е. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио4 визуален запис.

Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от която не е представен възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен. Страните са уговорили, че с подаването на заявлението се подписва договора за кредит, като чрез подаването на заявлението кредитополучателят изразява съгласие за сключване на договора, а съобразно уговорките в него договорът, ведно с приложенията към него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. В случая по делото не е представено подаденото заявление в електронна форма на хартиен носител, не са представени и никакви други извлечения от електронни документи във връзка с кореспонденцията между страните. Дори по делото да беше представено заявлението на хартиен носител, то при липсата на предпоставките на чл. 13, ал.