Решение № 3705 от 28.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3705

Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20267040700216 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на „Европроект“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, представляван от управителя Г. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № Е-АУПДВ-1/12.01.2026 г., издаден от заместник-министъра на енергетиката, с който са установени изискуеми и незаплатени в срок задължение по § 5, ал.1, ал.2, т.1 и ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 год. за трета тримесечна част от вноската за 2025 год., в общ размер на 3608.64 евро, равняващи се на 7057.88 лева, от които главница в размер на 3 529.45 евро (три хиляди петстотин двадесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента), равняващи се на 6903.00 лева (шест хиляди деветстотин и три лева) и законна лихва за периода от 01.11.2025 г. до 08.01.2026 г. в размер на 79.19 евро (седемдесет и девет евро и деветнадесет евроцента), равняващи се на 154.88 лева (сто петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки).

С жалбата АУПДВ се оспорва като незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на релевантните факти. Излагат се твърдения, че не е налице надлежно установяване на обективните елементи на твърдяното вземане, както и че е налице порок относно падежа и лихвите. Сочи се, че концесионното възнаграждение по естеството си е насрещна престация за реално ползване или поне за реална възможност за ползване на предоставеното право, а когато ползването е нормативно блокирано от задължителен охранителен режим, поддържан от държавата, се прекъсва връзката между предоставеното право и икономическата реализация, която възнаграждението предполага. Твръди се нарушение на принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания. Иска се отмяна на АУПДВ. Ангажират се доказателства. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – заместник-министъра на енергетиката, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по делото, ведно със становище, в което моли съда да потвърди оспорения АУПДВ и не претендира разноски.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.02.2016 год. между Министерски съвет на Република България, концедент, и дружеството-жалбоподател, концесионер, е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – трахити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Брешнела“, разположено в землището на [населено място], общ. Созопол (л.36 и сл.).

Срокът на договор е 25 години (чл.2 от договора), като концесионерът се задължава да внася дължимото концесионно плащане (чл.7, ал.2, т.2 от договора), в следните срокове: парични концесионни плащания за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния период; отчетните периоди са определени от 01.01 до 30.06 и от 01.07 до 31.12 за всяка календарна година (чл.19 от договора). Дължимото концесионно плащане се определя по реда на чл.19, ал.1, т.3-5, като се внася в пълен размер, ведно с дължимото ДДС, по сметка на Министерството на енергетиката (чл.19, ал.2 от договора).

Съгласно чл.19, ал.4 от договора, концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на реализиране на дейностите, предвидени в съгласуван проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, при условия, че не се извършва добив на подземни богатства.

Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от договора, концесионерът се задължава да изработи и представи за съгласуване на министъра на енергетиката цялостен проект за добив и първична обработка на подземните богатства (б. „а“); цялостен работен проект по ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи (б. „в“) и годишен работен проект за добив и първична преработка (б. „г“), като тези си задължения дружеството следва да изпълни в срок до 8 месеца от влизане в сила на договора.

По силата на чл.7, ал.2, т.5 от договора, при откриване на минерални, исторически или археологически находки, които имат признаци на културни ценности, концесионерът спира временно работата, като за това в срок до 7 дни уведомява министъра на енергетиката и министъра на културата.

Съгласно чл.36, ал.1 от договора, страната, която е в невъзможност да изпълни свое задължение, в резултат на непреодолима сила, уведомява писмено другата страна в 30-дневен срок от настъпване на непреодолима сила за характера на събитието, датата на неговото настъпване и възможните последствия за изпълнението на договора. Уведомлението се подкрепя с писмени доказателства за настъпването на непреодолимата сила. При неуведомяване в горепосочения срок, страната дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

Според чл.36, ал.2 от договора, докато трае непреодолимата сила изпълнението на засегнатите задължения се спира. Ако непреодолимата сила води до невъзможност за осъществяване на добив на подземни богатства от обекта по чл.1, действието на целия концесионен договор се спира. За периода от спирането до възобновяване на дейността страните уреждат отношенията си с допълнително писмено споразумение. Спирането на договора води и до спиране на срока, за който е предоставена концесията.

Чл.36, ал.3 от договора гласи: При продължаване на събитието повече от една година след спирането, договорът може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните с тримесечно писмено предизвестие, при условие, че тази страна вече няма интерес от изпълнението на договора.

В чл.36, ал.4 е посочено, че страната, която е била засегната от непреодолимата сила е длъжна да уведоми писмено другата страна относно отпадането на събитието, като посочи датата, от която изпълнението на засегнатите задължения се възобновява. Уведомлението следва да бъде извършено не по-късно от пет работни дни отртпадането на невъзможността за изпълнение.

Въпреки, че административният орган не е представил копие на цялата кореспонденция, водена с дружеството-жалбоподател, по делото не е налице спор относно фактите, че към настоящия момент няма сключено споразумение за спиране на договора за концесия за добив на подземни богатства на основание чл.36, ал. 2, изречение трето от договора, поради непредприети от страна на концесионера действия по Закона за културното наследство (ЗКН), както и че договорът не е прекратен предсрочно.

С писмо, изпратено по електронна поща на 09.01.2026 г. дружеството -жалбоподател е било уведомено, че към 08.01.2026 г., в качеството на концесионер по Договор от 16 февруари 2016 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - трахити, от находище „Брешнела", разположено в землището на [населено място], община Созопол, област Бургас има изискуеми към Министерството на енергетиката и незаплатени в срок задължения по § 5, ал. 1, ал. 2, т. 1 (трета тримесечна част от вноската за 2025 г.) и ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. В писмото е посочено, че със съобщението, на основание чл.26, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс дружеството се уведомява, че започва производство по реда чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за установяване на публично държавно вземане (л.35).

С писмо с изх. №Е-26-Е-10/08.01.2026 г. Директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при министерството на енергетиката е уведомил управителя на дружеството-жалбоподателя, че следва да се яви за съставяне на АУАН и за връчване на Акт за установяване на публично държавно вземане.

С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № Е-АУПДВ-1/12.01.2026 г., издаден от заместник-министъра на енергетиката, са установени изискуеми и незаплатени от жалбоподателя в срок задължение по § 5, ал.1, ал.2, т.1 и ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 год. за трета тримесечна част от вноската за 2025 год., в общ размер на 3608.64 евро, равняващи се на 7057.88 лева, от които главница в размер на 3 529.45 евро (три хиляди петстотин двадесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента), равняващи се на 6903.00 лева (шест хиляди деветстотин и три лева) и законна лихва за периода от 01.11.2025 г. до 08.01.2026 г. в размер на 79.19 евро (седемдесет и девет евро и деветнадесет евроцента), равняващи се на 154.88 лева (сто петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки).

По делото от страна на ответника е представено Писмо с изх. № Е-26-00-12/07.06.2024г. (л.55) относно индексиране на дължимото концесионно възнаграждение за 2024г. по договори за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал .1, т. 5 и 6 от ЗПБ с приложени към него писма от Национален статистически институт с вх. № Е-33-00-2/16.01.2024г. с посочени индекси на цени на производител на вътрешния пазар и с вх. № Е-33-00-2/04.06.2024г. с предоставени данни за годишните изменения на индексите на цените на производител в периода 2015-2023г. (л. 57).

Актът за установяване на публично държавно вземане е връчен на пълномощник на дружеството на 22.01.2026 год., видно от направеното отбелязване на връчването в самия акт.

С жалба вх. № 1312/28.01.2026 год. АУПДВ е обжалван пред Административен съд – Бургас.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, адресат на обжалвания акт в законоустановения 14-дневен срок, предвид факта, че както вече се посочи по-горе, АУПДВ е връчен на пълномощник на дружеството на 22.01.2026 год., а сезиращата съда жалба е депозирана в Административен съд – Бургас на 28.01.2026 год.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният Акт за установяване на публични държавни вземания е издаден от компетентен орган – заместник-министъра на енергетиката, съгласно Заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025г. на министъра на енергетиката (л.53), с която на основание чл.26, ал.2 от Закона за администрацията, § 5, ал. 6, изр. второ и ал.10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК е оправомощен да издава актове за публични държавни вземания за невнесени в срок или неправилно определени вноски по § 5, ал.1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., вкл. за тримесечните им части.

АУПДВ е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Обжалваният акт отговаря на всички изисквания на чл.59, ал.2 и3 от АПК. В акта са посочени издателят на акта и адресатът, размерът и периодът на задължението, както и правното основание, въз основа на което е изчислено.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството, спазени са правилата на чл.26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя касаещи материалната незаконосъобразност на акта, като в тази връзка следва да се посочи следното:

Съгласно § 5, ал. 1 - 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Годишната вноска за 2025 г. се заплаща на четири равни тримесечни части, както следва: за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за четвърто тримесечие на 2025 г. - в срок до 30 ноември 2025 г. Вноските се внасят в приход на държавния бюджет по сметка на Министрество на енергетиката, а за невнесени в срок вноски по ал.1 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.