Решение № 26 от 31.01.2023, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 476/2022
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 31.01.2023
- В сила
- 24.02.2023
- Състав
- СИЛВИЯ АНДРЕЕВА ЖИТАРСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.2 · Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране
- чл.40 ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.66 · Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране
- чл.67 · Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр.
Враца, 31.01.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 12 януари Две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело №476 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от Ц.П.Г., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 1012-06-134-2/27.06.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ- Враца, с което е оставил без уважение жалба с вх. № 1012-06-134/01.06.2022г. на Г. срещу Разпореждане № 2140-06-1/09.03.2022г. и Разпореждане № 2178-06-81/3/06.04.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца. Релевира се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Оспорва се извода на административния орган относно категорията труд, касаещ трудовия му стаж за периодите от 17.07.1995г. – 22.12.2000г., от 11.05.1983г. – 22.04.1993г. и от 16.07.1979г.-01.04.1983г., както и за трудовият му стаж в Р.
Г. през 01.05.2002г.-31.08.2020г. Твърди се, че органът по пенсиониране, респ. ответника по делото неправилно са категоризирали положения от него труд в посочените периоди, поради което изводът, че лицето не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, както и че не отговаря на изискването за навършена възраст, след като трудовият му стаж е превърнат в трета категория труд, са неправилни. От тук се твърди, че и неправилно му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Моли съда да отмени оспорваното решение и върне административната преписка на административният орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния му представител от *Л. от ***. В хода на устните състезания и в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на решението, респ. на двете разпореждания, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че в първото разпореждане с отказ от 09.03.2022г. не е взет предвид стажът му отразен в трудовата му книжка за периода от 16.07.1979г. до 01.04.1983г., който е от втора категория. Игнорирането на тези 3 години 9 месеца и 14 дни е довело до неправилният извод за липса на 15 години трудов стаж от втора категория труд.
Твърди се, че към 16.08.2017г., когато се е изисквала възраст от 58 години жалбоподателя е бил на 59 години, 3 месеца и 6 дни и е отговарял на изискването за възраст. Иска се съда да уважи жалбата като основателна и доказана.
Претендира направени разноски по делото в размер на 569,00 лева, от които 19,00 лева внесена държавна такса, 150,00 лева депозит за вещо лице и 400,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно списък, който прилага.
Ответникът по делото- Директорът на ТП на НОИ Враца, чрез процесуален представител оспорва жалбата и поддържа тезата, че оспорения административен акт е законосъобразен. В представените писмени бележки се сочи, че в представената трудова книжка трудовият стаж за периода 16.07.1979г. до 01.04.1983г. не е заверена в съответствие с изискванията на Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж. Сочи се, че трудовата книжка не е редовно заверена с подписи на главен счетоводител и ръководите, липсва положен кръгъл печат на предприятието. За удостоверяване на тези данни е изготвен формуляр УП-13 от отдел „О. о. а.“ ***към ТП на НОИ Кюстендил, от където е зачетен част от трудовия стаж в съответните категории, а другият не е зачетен, тъй като липсват данни във ведомостите за лицето. Излагат се доводи за положения стаж в Г. Прието е, че Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/отм./ не следва да се прилага, съгласно параграф 2 от ЗР на Постановление №235/20.10.1998г. на Министерски съвет, тъй като трудовият му стаж е придобит след 31.12.1999г.. Не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя, без да изложи доводи в тази насока. Заключението на вещото лице е прието от съда.
Административен съд Враца, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
В ТП на НОИ - Враца Ц.Г. е подал заявление вх. № 2113-06-1091/16.08.2017г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, съгласно приложимото Българско законодателство и Регламент 883/2004 на Съвета на ЕИО за положен стаж в Б.и Г.. Декларира отлагане на пенсия от Г.
Към датата на подаденото заявление
16.08.2017г. Ц.П.Г. е бил на възраст 59 години 03 месеца и 06 дни.
С Разпореждане № 2140-06-1/09.03.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Враца на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Г. не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. За да стигне до тези изводи, са приели, че осигурителния стаж от II категория труд на Ц.Г. възлиза на 14 г. 08 м. 23 д.; а осигурителния стаж в Б. от III категория труд - 07 г. 06 м. 11 д.; завършени осигурителни периоди в Г. III-та категория труд, удостоверени от Компетентната институция в Г. – 10г.02м.29 д.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО през
2017 г. могат да се пенсионират лицата работили при условията на втора категория труд - 15 години, ако имат общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100 и навършена възраст 58 години за мъжете.
На 31.08.2021г. Ц.Г. отново е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО в Компетентната институция на Г., съгласно приложимото законодателства на РБ. и Регламент 883/2004 на Съвета ЕИО за положен стаж в Б. и Г.. За заявлението ТП на НОИ Враца е уведомено на 06.01.2022г.
Към датата на подаване на заявлението –
31.08.2021г. Ц.Г. е бил на 63 години, 03 месеца и 21 дни.
По представените документи и формуляр Е
205 за потвърдени осигурителни периоди в Г.до датата на искането за пенсия е зачетен следния стаж:
Осигурителен стаж от II категория труд
-14 г. 08 м. 23 д.;
Осигурителен стаж от III категория труд
- 08 г. 06 м. 06 д.;
На основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 26 г. 11 м. 05 д.
За преценяване на правото на исканата пенсия Компетентната институция на Г. удостоверява завършени осигурителни периоди - 12 г. 02 м. 13 дни.
Общ осигурителен стаж 39 г. 01 м. 18 дни.
Съгласно чл.68, ал.1, 2 от КСО през
2021 г. мъжете се пенсионират при навършена възраст 64 г. 04 м. и осигурителен стаж 39 г. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО през 2021 г. право на пенсия се придобива при навършени 66 г. 08 м. и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
С оглед горните данни с Разпореждане №
2178-06-81/3/06.04.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Враца на основание чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Г. не отговаря на изискването за навършена възраст.
За трудовия си стаж от 16.07.1979г. до 01.04.1983г. Ц.Г. е представил трудова книжка №1 от РВП „К.“ АД ***. Трудовата книжка е приета за нередовна, тъй като не е заверена в съответствие с изискванията на Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж. Същата не е редовно заверена с подписи на главен счетоводител и ръководител,а също така няма положен кръгъл печат на предприятието. За удостоверяване на тези данни е изготвен формуляр УП-13 от отдел „О. о. а.“ *** към ТП на НОИ Кюстендил, където се съхраняват разплащателните ведомости на
РВП „К.“ АД ***. С оглед данните във ведомостите са зачетени 04 месеца от втора категория труд положен като технически ръководител и ръководител производствена група от 01.09.1979г. до 01.01.1980г., а от 01.01.1980г. до 31.03.1980г. – 3 месеца на длъжността „с.“ са зачетени трета категория труд. За периода от 01.05.1980г. до 30.04.1983г. е зачетен стаж от 02 години, 09 месеца и 24 дни от трета категория труд, тъй като от м.05.1980г. до 31.12.1981г. във ведомостите не е записана длъжността на лицето, а от м.01.1982г. до 04.1983г. отразената длъжност „с.“ не попада в обхвата на т.66 „и“ от ПКТП /отм./. В разплащателните ведомости относно положения стаж в РВП „К.“ АД*** няма данни, доказващи условия на труд полаган по първа категория.
За м. 04.1980г. не е зачетен стаж, тъй като във ведомостите липсват данни за лицето.
За трудовия стаж от 11.05.1983г. до 22.04.1993г. по представената трудова книжка е заверен стаж от 09г. 11м. и 09 дни, като „***“ зает в железопътно строителство към поделение 58600 В., който стаж е зачетен от втора категория труд по т.66 „и“ от ПКТП /отм./
За трудовия стаж на Г. в периода от 17.07.1995г. до
22.12.2000г. по представената трудова книжка е заверен стаж 05 години, 05 месеца и 05 дни като началник обект в РВП „К.“ АД ***. Зачетен е стаж от 17.07.1995г. до 31.12.1999г. в размер на 04 години, 05 месеца и 14 дни от втора категория труд по т.66 „и“ от ПКТП /отм./, а трудовият стаж от 01.01.2000г. до 22.12.2000г. в размер на 11 месеца и 21 дни е зачетен от трета категория труд, тъй като считано от 01.01.2000г. е в сила Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, съгласно която длъжността „**“ не попада в обхвата на втора категория труд.
Зачетен и трудовият стаж от
01.05.2002г. до 31.08.2020г. на жалбоподателя в Г. в размер на 12 години 02 месеца и 13 дни. За да се уточни категорията на положения труд в Република Г. Г.
*** декларация за точната длъжност, която е заемал в Г., от която е видно, че е работил като „ ****“ и този стаж е зачетен като трета категория труд.
Двете разпореждания на ръководителя на ПО Ц.Г. е получил на 05.05.2022г. Недоволен от тях и в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО жалбоподателя ги е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ гр.Враца, който е приел двете разпореждания за правилни и законосъобразни, поради което е оставил без уважение жалбата на Ц.Г..
В жалбата си до Директора на ТП на НОИ жалбоподателя твърди /каквито доводи се излагат и в настоящето съдебно производство/, че положеният труд в периода от 17.07.1995г. до 22.12.2000г. в РВП *** и от 11.05.1983г. до 22.04.1993г. в Поделение 58600 *** следва да се категоризира от втора категория труд, положеният в Република Г. труд, да се зачете като такъв от първа категория. Твърди, че трудовият му стаж в периода 16.07.1979г. до 01.04.1983г. е от първа категория. Излага доводи, че не е съобразена нормата на чл.67 от ПКТП /отм./, с оглед обстоятелството, че положеният от него труд в Република Г. е със същата вредност и тежест, какъвто е трудът положен от него в Б., признат му за първа категория в периода от 16.07.1979г. до 01.04.1983г. в РВП ***.
Директорът на ТП на НОИ Враца се е произнесъл с Решение № 1012-06-134-2/27.06.2022г., с което подробно и мотивирано е обосновал липсата на достатъчен трудов стаж от втора категория към 2017г., както и необходимата възраст към 2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оспореното решение Директорът на
ТП на НОИ Враца е приел, че за да се зачете само 14 години, 08 месеца и 23 дни осигурителен стаж от втора категория труд правилно е приет осигурителният стаж за периода от 11.05.1983г. до 22.04.1993г. в размер на 09 години 11 месеца и 09 дни в поделение 58600 ***, от 17.07.1995г. до 31.12.1999г. в размер на 04 години, 05 месеца и 14 дни в РВП „К.“ АД *** и от 01.09.1979г. до 01.01.1980г. от 04 месеца.
За периода от 16.07.1979г. до
31.08.1979г. и за м. 04.1980г. не е зачетен стажът в РВП „К.“ ***, тъй като липсват данни за лицето в разплащателните ведомости на дружеството, съхранявани в „О. о. а.“ *** към ТП на НОИ Кюстендил.
Останалият осигурителен стаж на Ц.Г. е зачетен за трета категория труд и възлиза към 2017г. на 7 години 06 месеца и 11дни, а към 31.08.2021г. – на 08 години, 06 месеца и 06 дни.