Решение № 260028 от 12.10.2020, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е

Н И Е

№…

Разград

12.Х.2020 година Град

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2020 съд

28.

ІХ. публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА

ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2020

№165 в. гр. дело по описа за година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 26 ГПК.

С Решение №107/24. VІ.2020г. постановено по гр.д.№400 по описа му за 2019г., ИРС е уважил предявените от М.Б. срещу М.Д. искове, като на осн.чл.40 ЗЗД е прогласил недействителността на договор за покупко продажба на недв. имот, индивидуализиран като нива от 30.524дка с идентификатор №*** по КК на с.Райнино, общ. Исперих, сключен с нот. акт №95/26.Х.2018 по нот. д.№646/2018 по опис на нотариус Пл. Ангелов, с рег.№688НК и р-н на действие при ИРС от отв.

М.Д. във вреда на ищцата и на цена, значително под действителната пазарна цена на имота. На осн.чл.55 ЗЗД съдът е осъдил отв.М.Д. да предаде на ищцата М.Б. владението на имота, индивидуализиран в предмет на обявената за недействителна сделка на разпореждане.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото. Позовано на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, моли за неговата отмяна и за решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените срещу него искове.

В с.з., лично и чрез повереника си – адв. Д. въззивникът поддържа жалбата. Твърди валидност на сделката като сключена в обема на предоставените му от въззиваемата правомощия за разпореждане с имота в условия на чл.38 ЗЗД, включително да договаря сам със себе си и да продаде на каквато цена намери за добре. Подчертавайки родствената си връзка с въззиваемата, благодарността си за полаганите от нея грижи и готовността си да я гледа и издържа, въззивникът твърди, че при определяне продажната цена на имота не е действал с умисъл за ощетяването й. Счита, че решението е незаконосъобразно поради постановена в диспозитив недействителност на сделката на разпореждане без да се посочи проявната форма на недействителността - дали се касае за нищожна или унищожаема сделка.

В законоустановения и предоставен й по реда на чл.263 ГПК срок, ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала становище по допустимост, и основателност на жалбата.

В с.з., чрез процесуално представляващата я по пълномощие – адв. Христова, въззиваемата оспорва основателността на жалбата.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. На осн. чл.38 ЗА претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, обжалваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на заявената с исковете защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не установява релевираните с подаването й отменителни основания. Правните си изводи първоинстанционният съд е извел въз основа на задълбочен анализ на фактите, установени по делото с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните. Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз основа на които да следва извод за фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение на ПК за зем. реституция и съгл., сключен 1999г.договор за доброволна делба, въззиваемата придобива собствеността върху процесния недвижим имот, индивидуализиран като нива от 30.524дка с идентификатор №*** по КК на с.Райнино, общ. Исперих. Тя е вдовица, бездетна и няма преки наследници по закон. Живее сама в с.Райнино. Със събраните по делото гласни доказателства, включително и с лично депозираните от нея обяснения, се установява, че въпреки напредналата си възраст, ищцата е била в добро физическо състояние и във възможност да обслужва самостоятелно своя бит и интереси, била финансово независима и държала сама да плаща консумативите си, обезпечавайки средства за това от пенсия и ренти. С пенсията плащала ежедневните си разходи и битовите сметки, а парите от рентата ползвала основно за закупуване на дърва за огрев през зимата. Не се спори по делото, че в ежедневието си била подпомагана с грижа, внимание и средства от своите племенници, в това число и от въззивника, с когото поддържала синовни отношения.

На л.46 от грд №400/2019 на ИРС като доказателство е приложено пълномощно, нот. удостоверено на 17.Х.2018 от нотариус П. Ангелов, рег.№ 688НК и район на действие РС-гр.Исперих. Видно от нот.удостоверяване с рег. №5950, като издател/упълномощител по едностранната сделка се е подписала въззиваемата Б.. Като в реквизит на пълномощното нотариусът е отбелязал, че поради старост и немощ упълномощителката е скрепила волеизявлението си и с положен палец на дясна ръка.

В нот. удостовереното с рег.№5951 съдържание на пълномощното е посочено, че като упълномощител въззиваемата делегира на въззивника Д. правото си на разпореждане с процесния имот „както намери за добре- да продава, дарява, заменя, при цени и условия, по негова преценка“. Изрично и в условия на чл.38 ЗЗД, в правомощие на упълномощения е делегирана и възможност да договаря сам със себе си , както и с насрещно представлявани по сделката лица. Проведеното по реда на чл.20 ЗЗД тълкуване на обективираната в пълномощното сделка, дава основание на съда да приеме, че по отношение на делегираното от въззиваемата право на разпореждане с имота чрез договор за издръжка и гледане, правомощията на упълномощения въззивник са ограничени до възможността да договаря само със себе си.

В пети и шести абзац на пълномощното, въззиваемата е упълномощила въззивника с правото:

- да декларира от нейно име наличието и отсъствието на всички онези, относими към имота обстоятелства (изключителното й право на собственост, липсата на тежести, съдебни претенции и пр.) , гарантиращи приобретателя от насочени срещу него действия по отстраняването му от имота - изцяло или частично;

- от нейно име да декларира, че при опровергаване истинността на горните обстоятелства, тя като неизправна по сделката страна, поема в отговорност „освен законовите последици от това неизпълнение“, но и задължението да върне на приобретателя продажната цена, както и да възстанови разноските му по сделката.

- да декларира, от нейно име и с последици за нея, че посочената в нот.акт продажна цена „е действително уговореното плащане по сделката“;

В контекста на пълномощното като цяло, тези волеизявления на упълномощителката имат по скоро декларативно, отколкото делегиращо права значение и противно на едностранния характер на упълномощителната сделка, обвързват отговорността на упълномощителката към купувача, с когото от нейно име, в случая сам със себе си, ще договаря упълномощеният. В този си състав съдът намира, че с това си съдържание, процесното пълномощно обективира гаранции в интерес на въззивника като пълномощник, договорил със себе си продажбата на имота.

Доколкото, според делегираните правомощия, изборът на купувач и цена на имота е бил предоставен от въззиваемата на преценка на въззивника, то изявлението й, че приема цената по сделката за действително „уговорената“ такава и че ще понесе отговорността за евикция, обгрижва интереса на пълномощника, в качеството му и на приобретател по сделката на разпореждане с имота, сключена на 26.Х.2018г. с приложения като доказателство на л. 10 Нот.акт №95/26.Х.2018г. по нот.д.№646/2018 на нотариус с рег.№ 688НК и район на действие РС-гр.Исперих.

По силата на договора и съответно на изрично предоставените му за това пълномощия, въззивникът се е разпоредил възмездно с имота на представляваната от него въззиваема в своя полза. В съдържание на договора е посочено, че имотът е продаден, респ. закупен от него за сумата от 3 600,00лв. – съответстваща на данъчната цена на имота, удостоверена към този момент в размера на

3 589,60лв. В нотариалния акт е посочено, че договорената цена е изплатена на продавача преди сключване на договора.

С назначената по делото СТЕ е установено, че пазарната цена на имота, считано към датата на разпоредителната сделка е 40 300,00лв. Депозирано в този смисъл, като компетентно и относимо към останалите доказателства, експертното заключение е било прието от съда и страните без възражения.

След придобиването на имота в собственост, въззивникът отдал същия под аренда.

В срок за отговор, както и в депозирани по реда на чл.17 ГПК обяснения, същият твърди, че уговорката му с въззиваемата била да придобие само „голата собственост“ върху имота, да отдаде същия под аренда и пожизнено да й дава рента.

Ноторно е, че правото на собственост се състои от три правомощия – владение, ползване и разпореждане. За да е налице твърдяната от въззивника „гола собственост“, по делото се следва доказване на учредено в полза на въззиваемата ограничено вещно правно на ползване, включващо в себе си две от тези правомощия – да се владее/ползва вещта и да се събират добивите от нея – плодоползване.

При учредяване правото на ползване за собственика остава само правото на разпореждане. Именно поради това често се казва, че такъв собственик е гол собственик или собствеността върху вещ, върху която е учредено право на ползване, е гола собственост. При съществуване на това право върху вещ, собственикът е лишен от възможността да използва вещта. В съвкупността си, доказателствата по делото не дават основание на съда да приеме за установено, че в случая интересът на ищцата като прехвърлител по сделката е бил защитен с валидно учредено й върху процесната нива право на ползване, а от там и на реализираните при отдаването й под наем плодове/ренти. Такава клауза не се съдържа в сключената с нот. акт №95/26.Х.2018г. по нот.д.№646/2018 на нотариус с рег.№

688НК и район на действие РС-гр.Исперих сделка, което опровергава твърдението на въззивника за придобита от него „гола собственост“ върху нивата. Не ангажира доказателства, от които да следва за установено, че е предал на въззиваемата получената за нивата рента. Разпитаните по негово искане свидетели не депозират в показанията си знание и информираност по този факт, а свидетелстват единствено за установени в годините синовни отношения между страните.

След претърпян през пролетта на

2019г. инцидент, здравословното състояние на въззиваемата наложило болничен престой и обгрижване от нейните близки в продължение на месеци. Грижите били поети от нейната племенница и св. В. А., дъщеря на последната. В показанията си А. сочи, че в периода на обгрижването й въззиваемата споделила, че по настояване на въззивника е подписала договор с арендатор, който давал по-висока рента; Обяснила, че ответникът я качил в колата, завел я някъде, до колата дошъл човек пред когото подписала документа; че има да получава рента, но не знае колко и от кого, защото не разполагала с документа. В тази връзка свидетелката предприела действия по установяване на арендатора, но констатирала, че имотът е разпореден от въззивника по силата на предоставените му от въззиваемата пълномощия.

В обясненията си по чл.176 ГПК ищцата е заявила, че не е имала намерение да продава нивата и че била принудена „да удари пръста“, визирайки положения под пълномощното пръстов отпечатък.

От данните по делото, включително и от процесуалното поведение на ищцата (вж. на л.100 молба вх.№5288/16.12.2019 за оттегляне на исковата претенция; на л.116 молба вх.№202/20.01.2020г.; Жалба вх.№275000-6575/17.12.2019 до РПУ Исперих и на л.32 постановление от 29.03.2019г. на РП-Исперих ) е видно, че същата проявява лабилност в позицията си, обяснима с присъщата за напредналата й възраст склонност към сугестия. На каквато, видно от характера и последиците от действията й, същата е подлагана от своите племенници. Доколко това е редно е въпрос на морал и извън предмета на спора, но предпоставя извод за заинтересоваността на св.Атанасова от изхода на делото.