Решение № 2215 от 28.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2215 гр. Бургас, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д. като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120105102 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на П. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, със съдебен адрес гр. П., ул. **** - адвокат С. К., против К. К. Ч. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат Х. Х.. Ищецът предявява осъдителни искове за следните суми : 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 6600 лв.

– обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нанесена му от ответника на 10.07.2021г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Обстоятелства, на които се основават исковете :

Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда по нохд № 367/ 2022г.

Районен съд - Бургас ответникът е признат за виновен в това, че на 10.07.2021г. в гр. Бургас чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на долна челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 1

НК. Поради счупването ищецът постъпил за лечение в клиника по УНГ болести при УМБАЛ “Д-р Г. Странски“ ЕАД - гр. П., като имал видима лицева асиметрия, дължаща се на болезнен инфилтрат около тялото на долната челюст в ляво, не можел да си отвори устата и да се храни. Извършена му била оперативна интервенция под обща анестезия и назотрахиална интубация, като чрез разрез на преходната гънка на долната челюст е достигнато до фрактурата, която била репонирана. Направена е остеосинтеза с помощта на титаниева пластина и шест титаниеви винтове. Така челюстите били обездвижени и в продължение на около два месеца той можел да се храни само със сламка. Фиксиращото устройство било премахнато на 18.04.2022г. – отново чрез оперативна интервенция Междувременно състоянието на ищеца се влошило в резултат на развил се остър възпалителен процес, наложил допълнително антибиотично лечение. И след премахването на винтовете ищецът не можел да се храни нормално и следвало да приема само течна храна. Отслабнал с повече от 20 кг., което се отразило на общото му физическо състояние. След зарастването на счупването последвало ортодонтско лечение поради нарушена захапка и установено различие в нивото на дъвкателната равнина. Лечението му се очаквало да приключи до края на 2023г.

Ищецът претърпял значителни физически и психически болки и страдания, които след повече от две години от случилото се все още не са отшумели. Освен, че не можел да се храни, не можел и да говори. Чувствал се некомфортно психически и физически - емоционално подтиснат, в невъзможност да общува, неспокоен сън, както поради болките, така и поради стреса от всичко преживяно. Подпомагал организма и психиката си с обезболяващи и успокоителни лекарства. Търпял и неудобство от необходимостта регулярно да посещава ортодонтска клиника. Описаните преживени болки, страдания, стрес и неудобства представляват неимуществени вреди.

С деянието си ответникът причинил на ищеца и имуществени вреди:

600лв. – разходи за фиксиращи устройства при първата операция и 6000лв. - за ортодонтско лечение.

С писмен отговор, представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва иска. Сочи, че гражданските последици от деянието, 2 вредоносният резултат и размерът на вредите са недоказани, тъй като са извън обвързващата сила на присъдата по чл.300 от ГПК. Оспорва като прекомерна оценката на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва и необходимостта от предприетото ортодонтско лечение и пряката му причинноследствена връзка с деликта.

Счита, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е получено увреждането, като твърди, че в процесния случай пострадалият е допринесъл за възникването на конфликта – ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки опасни маневри и неправилно рисково изпреварване, от което е бил провокиран първоначално вербален конфликт с ответника, прераснал впоследствие във физическа саморазправа. Сочи за установено от наказателния съд, че ищецът първи е приближил ответника с агресивна и заплашителна походка и първи е предприел физически контакт, като го е хванал за ръцете и го е изблъскал към мантинелата. След като е бил ударен от ответника, ищецът също му е нанесъл удари, с които му причинил средна телесна повреда – действия ценени от наказателния съд като превишаване пределите на неизбежната отбрана, които сочат на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца На това основание претендира намаляване на размера на дължимото обезщетение.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Не е спорно по делото, че с влязла в сила присъда № 94/ 16.06.2022г. по нохд № 367/ 2022г. по описа на Районен съд - Бургас ответникът К. К. Ч. е признат за виновен в това, че на 10.07.2021г. в гр. Бургас чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата е причинил средна телесна повреда на ищеца П. Х. Г., изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни 3 престъпление по чл. 129, ал.1 вр. ал.2 НК.

Представените от ищеца медицински документи и приетото неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р Ш. /**** в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас/ по извършената съдебна медицинска експертиза установява, че при първичния преглед на ищеца след инцидента на 10.07.2021г. са установени отоци и кръвонасядания по лицето му и счупване на долната му челюст, което покрива медико-биологичния критерий за трайно затруднение на дъвченето и говоренето /за срок повече от 30 дни/, като конкретната продължителността на възстановителния период е винаги специфична и зависи от възстановителните способности на организма.

Всички описани увреждания са причинили болки и страдания, които нямат обективна оценка, тъй като са резултат от субективни усещания и зависят от чувствителността на конкретния организъм. Ищецът е бил хоспитализиран в Клиника по УНГ в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – гр. П. в периода 11. 13.07.2021г., където е установен следния локален статус : „видима лицева асиметрия, дължаща се на болезнен инфилтрат около тялото на долната челюст вляво; патологична подвижност в областта на 32-33 зъби; костни ръбове в същата област“. Ищецът е претърпял оперативно лечение – след интубация е направен разрез на преходната гънка на долната челюст, през който е достигната фрактурата и е репонирана; направена е остеосинтеза с титаниева пластина и 6 титаниеви винта; зашита е лигавицата. Изписан е с подобрение и с направление за контролни прегледи на 10-и и 20-и ден.

Впоследствие ищецът е имал оплаквания от изтръпване и загуба на чувствителност в долната устна и в долните зъби – вляво, както и подувания около тях. На 23.03.2022г.е установен „субмукозен абсец вестибуларно на долната челюст вляво“ подлигавично възпаление с оформена кухина в областта на корените на 31-33 зъби, като при натиск на шийките на корените е изтичал гноен секрет. Назначено е антибиотично лечение и оперативно премахване на поставените пластина и винтове след затихване на острия възпалителен процес. Ищецът е отново хоспитализиран в УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“ – гр. П. в периода 18. - 20.04.2022г., където след анестезия и направен разрез на преходната гънка на долната челюст са отстранени пластината и винтовете и раната е зашита. В епикризата е удостоверено изпискване на пациента клинично здрав.

При преглед в дентална клиника „Дента смайл“ – П. на 28.04.2022г., 4 след направен преглед и 3А ехография е установено различие в нивото на дъвкателната равнина - разлика между лявата и дясната страна на нивото на левия кучешкия зъб. Съгласно издадено от тази клиника удостоверение от 31.07.2023г. ищецът е започнал ортодонтско лечение – поставени са брекети на долната челюст, впоследствие и на горната, като общата стойност на това лечение е 6000 лв. Към посочената дата на удостоверението ищецът е все още в процес на ортодонтско лечение с прогнозен срок от още 6 месеца, т.е. до 31.01.2024г.

Заключение по съдебна медицинска експертиза е прието и от вещото лице д-р Г. С. – *** в катедра „Ортодонтия“ при Факултета по дентална медицина на Медицинския университет – П.. Това заключение, неоспорено от страните, мотивирано установява, че счупването на долната челюст на ищеца има следните последици : трайна невъзможност за дъвчене; значително затруднено и силно болезнено преглъщането; затруднения в дишането и затруднен говор, като промените в тези описани функции, които са физиологично необходими, предизвикват силно изразен болков синдром с последващи страхови ментални усещания. Вещото лице установява необходимост от последващото ортодонтско лечение /поставяне на брекети/, тъй като остеосинтезата на долна челюст и репониране на фрагментите водят само до частично възстановяване целостта на челюстта. Сочи, че при поставянето на брекетите е възможно пациентът да изпитва болка, както и известен дисконфорт впоследствие при всяко активиране. При направения при експертизата преглед на ищеца вещото лице е установил, че в резултат на това лечение е възстановено в морфологични граници съотношението между двете зъбни редици и е постигната правилна захапка при възстановяване на долната зъбна редица, което гарантира възстановяването на функционалността на долна челюст. Уточнява, че е приключил само първият период на ортодонтската терапия /активен период на постигане на лечебния резултат/, като предстои вторият период - на поддържане на постигнатия резултат /ретенционен период/, който ще продължи до края на настоящата година.

Въпреки добрия резултат от лечението, остава завинаги нарушена сетивността на лицето вляво на долната челюст - изтръпване, нарушена чувствителност.

За доказване на претърпените от ищеца вреди по делото са ангажирани показанията на свидетелката Е. Г. – съпруга на брат му. Същата установява, че след първата операция в П. ищецът не се е чувствал добре, можел е да приема 5 само вода и други течности, но само със сламка, изпитвал болки в цялата уста, комуникирал само пишейки на листче. Това състояние продължило около два месеца, като в този период отслабнал драстично /- 20 кг/. След втората операция също не можел да се храни и да говори нормално. В процеса на възстановяването си ищецът се чувствал много зле – физически и психически, като това продължило за период не по-малък от една година. Приемал медикаменти както за болката, така и за успокоение. Не можел да работи.

Предвид родствената връзка на свидетелката с ищеца, ценейки тези показания съобразно чл.172 от ГПК, съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са пълни и безпротиворечиви, основани са на непосредствени лични впечатления, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не са опровергани от други събрани по делото доказателства.

В подкрепа на възражението си за съпричиняване ответникът ангажира показанията на свидетеля Т. Х. – приятел, който е бил с ответника по време на инцидента. Свидетелят сочи, че ищецът предприел неправилно изпреварване отдясно, „сякъл“ пътя на автомобила на ответника, когато двата автомобила се изравнили шофьорите разменили реплики на висок тон, ищецът отново изпреварил автомобила на ответника, излязъл от автомобила и тръгнал към колата на ответника, видимо агресивен, със свити юмруци и първи посегнал на ответника, понечил да го удря и да го хваща през кръста. Тези показания не могат да бъдат кредитирани от съда, тъй като противоречат на констатациите на наказателния съд от извършен в присъствието на страните оглед на видеозапис на инцидента, изложени в протокола от съдебното заседание от 09.06.2022г. по нохд № 367/ 2022г. Съдебният протокол е официален удостоверителен документ и на основание чл.179, ал.1 вр. чл.150 и чл.152 от ГПК има обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него процесуални действия и за констатациите на съда. Въз основа на това съдът приема за установено по делото, че ответникът /водачът на л.а. „А.“ с тъмна тениска/ първи е излязъл от автомобила си, а впоследствие от автомобила си е излязъл ищецът /водачът на л.а. „Х.“ с червена тениска/; ищецът се е насочил към ответника, след което го е хванал за ръцете и го е изблъскал встрани от автомобилите, но първите удари /три удара в главата/ са нанесени впоследствие от ответника в момент, когато ищецът е бил срещу него с отпуснати до тялото ръце; ищецът се навел и хванал ответника през кръста, като последвало боричкане между двамата и ищецът съборил ответника на 6 земята, където двамата продължили да се боричкат.

Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b4be1f2-36b5-4002-97c9-0fd36f3b1f61