Решение № 33 от 02.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 317/2021
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 02.06.2021
- В сила
- 09.09.2022
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 29, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Пазарджик , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 103/14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 210/2019 г. Панагюрският районен съд е допуснал извършването на делба на следните имоти:
1) Жилище - самостоятелен обект в сгР.а, с идентификатор:
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сгР.а № 1 с идентификатор:
***, построена в поземлен имот с идентификатор:
***, при съседи на самостоятелния обект: под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: ***., с адрес на имота: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3 ведно с идеалните части от сгР.ата, в която е построен обектът вкл. и съответните ид.ч. от избените помещения на сгР.ата представляващи общи части и ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** по КККР на гр. П..
2) СгР.а, с идентификатор 55302,501.1738.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение:
1 гараж, построена в поземлен имот с идентификатор: ***, с административен адрес: гр. П., ***, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК и
3) Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул.“М.Ш.”, целият с площ от 648 квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план 60, при съседи: ***, ***, ***, ***
Между съделителите: Л. Р. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.Р.“ №53 и П.Р. М. ЕГН: ... гр. П., *** и Р. Р. С. ЕГН:
**********, гр. П., ***, ет. 2, при следните квоти: за Л. Р. М. и П.
Р. М. - 4/6 ид.ч. в режим на СИО, Л. Р. М. – 1/6 ид.ч., Р. Р. С. – 1/6 ид.ч.
Отхвърлил е предявения от Л. Р. М., ЕГН: **********, и П.Р. М., ЕГН:
..., против Р. Р. С., ЕГН: **********, иск за делба по отношение на недвижим имот: представляващ: самостоятелен обект от сгР.а - втори етаж с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 метра, който се намира в сгР.а № 1 с идентификатор: ***, построена в поземлен имот с идентификатор: *** и административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3.
Отхвърлил е предявения от Р. Р. С. ЕГН: ********** срещу Л. Р. М., ЕГН: **********, и Н. Й. У., ЕГН: **********, иск за делба на сгР.а с идентификатор: ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор: *** и административен адрес: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект.
Отхвърлил е предявения на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, от Р. Р. С. иск за делба по отношение на ответника и Н. Й. У. ЕГН: ********** с адрес: гр.
П., ***.
2
С допълнително решение № 260074/31.12.2020 г. Панагюрският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №103 от 14.07.2020 г. постановено по гр.д. № 210/2019 г. по описа на Районен съд-П. на страница 14. параграф 1, ред 1 и 2 , като същият следва да се чете:
„Отхвърля предявения от Р. Р. С. иск за делба по отношение на ответника Н.
Й. У. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ***“.
Против така постановеното решение в законния срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни. Съделителите Л. и П.М.и обжалват решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на самостоятелен обект от сгР.а - втори етаж с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 метра, който се намира в сгР.а № 1 с идентификатор: ***, построена в поземлен имот с идентификатор: *** и административен адрес: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3. Жалбоподателите твърдят, че за да отхвърли иска, Панагюрският районен съд е приел, че ответницата Р.С. е придобила този самостоятелен обект по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Този извод бил необоснован. Безспорно било установено по делото, че през 1975 г. наследодателят Р.У. е дарил на двете си дъщери при равни дялове спорния втори етаж от двуетажната жилищна сгР.а. Също така било безспорно, че от около 1990 г. този етаж се ползвал от Р.С. и нейното семейство, а жалбоподателката живеела в жилището на мъжа си. В жалбата се твърди, че събраните доказателства за съвместно извършвани ремонти (не само по втория етаж, а и в двора и в първия етаж, направата на парно и за двата етажа) говорели, че между страните се е стигнало до споразумение семейството на Р.С. да ползва втория етаж, т. е. имало е договор за заем за послужване. Следователно към онзи момент според жалбоподателката М. Р.С. е била само държател на идеалната й част. За да започне да тече придобивна давност, държателят трябвало да трансформира държането на чуждата идеална част във владение чрез манифестиране пред досегашния собственик на намерението да се свои чуждата идеална част. По делото не били събрани доказателства за момента, от който Р.С. е трансформирала държането на идеалната част на М. във владение. Нямало нито едно доказателство, което да сочи кога Р.С. е манифестирала по някакъв начин пред Л.М. намерение да придобие по давност на нейната идеална част. След като такъв момент не бил установен, нямало как съдът да прецени дали е изтекъл необходимият законов срок, предвиден в чл. 79 ал. 1 от ЗС. Жалбоподателката се позовава на практика на ВКС. Фактът, че били правени някои подобрения и ремонти в етажа, не говорел за промяна на намерението от държане на частта на М. към 3 завладяване на тази част. Нормално било този от съсобствениците, който ползва цялата вещ и извлича ползите от нея, да поеме и разноските за поддържането й и създаването на удобства за ползването й. Безспорно бил установен фактът, че вторият етаж бил деклариран на името и на двете сестри, което говорело, че към момента на задължителното предеклариране на недвижимите имоти през 1998 г. между сестрите не е имало спорове за това кой е собственик на етажа.
След като по делото не били доказани твърденията на ответницата, че от юли 1990 г. е установила давностно владение върху втория етаж, а не бил установен и който и да е по-късен момент за трансформиране на държането във владение, то не можело да се приеме, че е изтекъл предвиденият в закона период, необходим за придобиване на недвижими имот по давност.
Искането е решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което и този недвижим имот да бъде допуснат до делба при определените по-горе квоти, което следвало да доведе до допускане до делба и на 250 идеални квадратни метра от поземлен имот с идентификатор ***.
Съделителката Р.С. обжалва решението само относно отхвърлянето на предявения от нея против Л. Р. М. и Н. Й. У. иск за делба на сгР.а с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18-39/ 17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на един етаж , построена в поземлен имот с идентификатор: *** и административен адрес: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект.
Жалбоподателката счита за правилно възприетото от съда, че с нотариален акт за покупко-продажба № 162, т.1, peг. № 1480, н.д. № 123/2017 г. на Нотариус П.К. не е прехвърлена изцяло сгР.а с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/ 17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 33.80 кв.м., на един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор *** и административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, и тя правилно била допусната до делба като съсобствена, ведно със съответните идеални части от поземлен имот *** по кадастралната карта и кадастралните регистри. Неправилно обаче не било прието, че е недействително прехвърлянето с нотариален акт за покупкопродажба № 162, т.1, рeг. № 1480, н.д. № 123 /2017 г. на Нотариус П.К. на тази сгР.а поР.и това, че тя не съществувала като самостоятелен обособен 4 обект и нямало конкретен обект на прехвърлянето. Неправилно било прието също така, че тя е с предназначение гараж, като това не било установено от нито едно доказателство по делото. Тази сгР.а не съществувала в този вид и площ, като погрешно била нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, поР.и което и нямало да е възможно реалното извършване на делба за нея. Реалното поделяне обаче би било възможно, ако се допусне до делба и сгР.а с идентификатор ***.
Било установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че и двете сгР.и, обозначени като селскостопански, с посочени идентификатори *** и ***, са погрешно заснети.
Фактически съществувала само една сгР.а, обозначена с два идентификатора и цялата сгР.а се ползвала едновременно за гараж и склад, като съществувала и незаснета част от същата сгР.а. Този обект следвало да се допусне до делба така, както е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложената към нея скица, тъй като имотите се допускат до делба в състоянието, в което са в действителност и както са установени по делото.
Това, че имало заснети две сгР.и вместо една не променяло фактическото положение, тъй като кадастралната карта имала само декларативно действие и от нея не произтичали промени във вещно-правния статут на имотите. При констатирана грешка в заснемането в кадастралната карта и при спор за материално право според жалбоподателката нямало пречка тези отношения да се разрешат в делбеното производство.
Допуснатата до делба като самостоятелна сгР.а с идентификатор *** необосновано била обозначена с площ от 33.80 кв.м. Такава площ нямало означена в скицата от кадастралната карта, където сгР.ата била посочена с площ 26 кв.м.
Искането е решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което да се допусне до делба сгР.а с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор *** и административен адрес гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, като се приеме, че заедно с нея следва да се извърши и делбата на допуснатата до делба сгР.а с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 26 кв.м., на един етаж, построена в същия поземлен имот, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно заснета като 5 самостоятелен обект. Моли да бъдат присъдени и направените разноски.
След постановяване на допълнителното решение за поправка на ОФГ от Р.С. е постъпила въззивна жалба и против това решение с изложени аналогични мотиви.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и писмен отговор на въззивната жалба на Л. и П.М.и от Р.С. с искане решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на съда.