Решение № 47 от 25.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кюстендил, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600565 по описа за 2023 година Производството е по рeда на глава ХХІ, раздел ІІ от НПК„Образуване на производство пред въззивната инстанция”- чл. 318 и сл. НПК.

С присъда № 35 от 29.05.2023 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 35/29.05.2023 г. на същия съд подс. Г. С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, а.1 вр. чл.26, ал.1 , вр. чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.58а от НК му е наложено наказание ЛС в размер на 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „Б“ НК, като е приспаднато времето на задръжането му по реда на НПК и ЗМВР.

Със същата присъда подс. Б. В. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК вр.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.58а от НК му е наложено наказание ЛС в размер на 3 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „Б“ НК, като е приспаднато времето на задръжането му по реда на НПК и ЗМВР.

Със същата присъда подс. Б. Й. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК вр.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.58а от НК му е наложено наказание ЛС в размер на 3 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието на 1 основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „Б“ НК, като е приспаднато времето на задръжането му по реда на НПК и ЗМВР. Същият е оправдан по обвинението по чл. 29, ал.1, б. „А“ НК. Тримата подсъдими са осъдени да заплатят и разноските по делото в полза на на ОД на МВР.

Присъдата се обжалва от адв.Г. К.- защитник на подс. Г. С. С. в частта относно наложеното наказание. Изтъкват се доводи за необходимостта наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК, като размера на наказанието бъде намален.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Л. П.- защитник на подс. Б. В.

С. също в частта относно наложеното наказание. Изтъкват се идентични доводи за необходимостта наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК, като размера на наказанието бъде намален на 2 години.

Присъдата не се обжалва от подс.Я.. На същия и на неговия служебен защитник адв. С. Г. от страна на въззивния съд е предоставена възможност за присъединяване към жалабта на останалите подсъдими по реда на чл.320, ал.6 НПК. От подс. Я. е постъпила писмена молба от 13.12. 2023 г., с която уведомява съда, че не желае да се присъедини към жалбата на останалите съподсъдими.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимите.

Служебният защитник на подс.Г. С. С. поддържа поддържа жалбата пред въззивния съд. Пледира за намаляване на размера на наложеното на Я. наказание.

Служебният защитник на подс.Б. В. С.- адв.М.Т., преупълномощена от адв.Л.П., съобразявайки се с изявлението в с.з. на подс. С., изразява становище за потвърждаване присъдата на ДнРС.

Служебният защитник на подс. Б. Й. Я.- адв. С. Г. пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС.

Подс.Г. С. С. моли за намаляване на присъдата.

Подс.Б. В. С. заявява, че не поддържа жалбата си и моли за потвърждаване на присъдата си.

Подс.Б. Й. Я. не се явява пред въззивния съд с оглед изразеното писмено становище преди съдебното заседание, че не желае това и че няма да се присъединява към жалбите на останалите подсъдими.

Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба на подс. С. е неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС.

Производството по делото е протекло пред КнРС по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК- по чл. 371 т.2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото 2 са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото от досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, споделена изцяло от въззивния съд:

Подс.Г. С. С. е осъждан неколкократно, вкл. като непълнолетен, за които по-стари осъждания е бил реабилитиран. Последното му осъждане е по НОХД № 7101/2016г. по описа на РС-София, в сила от 07.05.2016г. за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 8 месеца при първоначален „строг“ режим, което наказание е изтърпяно в края на 2016 г.

Подсъдимият Б. В. С. е многократно осъждан, предимно за престъпления против собствеността. Последните му осъждания са по НОХД № 12071/17 г. на СРС- на ЛС в размер на 1 година и 2 м. месеца ефективно и по НОХД №173/21 г. на РС- Самоков- на ЛС в размер на 5 месеца ефективно, също изтърпени през 2020 г.

Подсъдимият Б. Й. Я. също е многократно осъждан, от които няколко пъти за извършени престъпления против собствеността и против личността, като последното му осъждане е по НОХД № 247/19 г., в сила от 12.03.2020 г. на ЛС в размер на 1 година и 3 месеца ефективно.

Към 31.05.2021 г. пострадалите свидетели Н. С. и В.С. владеели недвижими имоти, находящи се в близост на една и съща улица в с. Коркина, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, представляващи къщи с двор. В сградите и прилежащите им постройки съхранявали различни движими вещи.

На 29.05.2021 г. св. С. посетил имота си; на следващия ден около 19.00 часа го заключил и тръгнал към гр. Дупница.

На 31.05.2021 год. следобяд подс. Г. С., Б. С. и Б. Я. с лек автомобил марка –„Опел „Астра“ с рег.№ СО 8429СМ, управляван от обв.Я. пристигнали в с. Коркина, обл. Кюстендил, като спрели пред дома на св.С.. Слезли, видели, че в къщата и по улицата няма хора и решили да влязат вътре в имота и да откраднат вещи.

Тримата прескочили оградната мрежа на имота на С., демонтирали стъклото на прозорец, поставен в прилежащо помещение, С. влязъл вътре и започнал да подавана стоящите отвън Я. и С. вещи- 1 брой ръчно сглобяван трифазен електрожен за заваряване с медни бобини и прикачени към него силови медни електрически кабели със сечение 35кв/мм с обща дължина около 7 метра, както и 1 брой ръчно сглобяван монофазен електрожен за заваряване с медни бобини и прикачени към него силови медни електрически кабели със сечение 35кв/мм с обща дължина около 6 метра. Тези вещи тримата прехвърлили през оградата и ги натоварили в автомобила.

След това тримата подсъдими се качили в автомобила, потеглили и след 20 метра подс.Я. спрял пред къщата на св. Сакалийски. По същия начин тримата подсъдими влезли в двора. С ръце счупили езика на бравата 3 на входата врата на къщата, след което влезли в приземния етаж. Оттам взели и изнесли 2 броя ръчно сглобявани разклонители/удължители с по две гнезда и гумирани кабели с дължина по около 5 метра всеки и 1 брой стара медна пръскачка за лозе. По идентичен начин прескочили оградата, поставили откраднатото в автомобила и потеглили в посока към гр. Самоков, след което продали вещите вторични суровини и получените за тях пари си разделили по равно.

На 05.06.2021 год. св. С. посетил отново имота си и установил липсващите вещи. По същото време за липсата им от своя имот разбрал и св.

В.С., като двамата сигнализирали органите на РУ - Бобов дол. От приетите по делото СЧЕ се установява, че общата стойност на откраднатите вещи е 1084,90 лева.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не са оспорени от подсъдимите, се подкрепят от направеното от тях самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред ДнРС е протекло съгласно диференцираната процедура по чл. 371 т.2 НПК. ДнРС е действувал в съзвучие с разп. на чл. 372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото- пок. на В., М., Я., Н. С. и В.С., както и от разпита пред съдия в хода на ДП на подсъдимия Г. С., заключение на в.л. Х. справки за съдимост съгласно разп. на чл. 373, ал.4 НПК са довели до законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. ДнРС е дал отговор на осн. чл. 373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимите на свой ред придава съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от възможни непълноти. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение, ДнРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието. Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.

При така приетата фактическа обстановка и направеното признание деянията на подсъдимите законосъобразно са квалифицирани като квалифицирани кражби при условията на съизвършителство по чл.20, ал.2 НК и в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК и при допълнителни квалифициращи състави- както следва:за подс.С.- при условията на повторност по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.28 НК, за подс. С.- по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.29, ал. 1, б. „А“ и б.“Б“ НК, за подс. Я.- чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК. Деянието е осъществено от обективна и субективна страна, като допълнителни съображения вън от тези на първостепенния съд, които са напълно убедителни и подробни, не е необходимо да се излагат.

Съобразно доводите в жалбата, КнОС следва да прецени 4 справедливостта на наложеното наказание на подс. Г. С., както и дали се налага намаление на същото. Както бе посочено, в настоящия случай производството пред ДнРС е протекло съгласно диференцираната процедура по глава ХХVІІІ НПК по чл. 371 т.2 НПК. Този облекчен ред на протичане на наказателното производство е свързан с последиците на чл. 373, ал.2 НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да приложи разпоредбата на чл.

58А НК. В настоящия случай, видно от мотивите на атакувания съдебен акт, ДнРС е определил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в закона размер от 1 година и 6 месеца, като го е намалил с 1/3 съгласно посочената разпоредба, или е определил окончателен размер на наказанието ЛС в размер на 1 година.

КнОС счита, че наложеното на подсъдимия С. наказание е справедливо и не са налице основания нито за неговото намаляване, нито за увеличението му. Правилно то е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК (въпреки че ДнРС не е посочил тази алинея изрично в присъдата си, което е необходимо с оглед обстоятелството, че в тази разпоредба съществува и ал.4, водеща до приложението на чл.55 НК). ДнРС е изтъкнал аргументирани доводи относно наличието на смекчаващи спрямо този подсъдим обстоятелства- съдействието в хода на проведеното досъдебно производство, изразяващо се в обясненията пред съдия и липсата на създадени пречки пред разследването, относително ниската стойност на откраднатите вещи и липсата на активност при извършването на кражбите. Извън тези обстоятелства настоящата инстанция не намира други, които да обосноват приложението на разп. на чл.55, ал.1, т.1 НК, респ. да приложи наказанието под предвидения в закона минимум.