Присъда № 83 от 20.11.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към Присъда №83/20.11.2024г. на РС- Пазарджик по НОХД №884/24г.

Съдебното производство е образувано по внесен от РП- Пазарджик обвинителен акт срещу И. В. Я. ЕГН ********** от с.В., обл.Пазарджик за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в гр.Б. обл.Пазарджик, след като осъдена с Решение №65/25.01.2022г. по гр.д.№3896/2021г. по описа на РСПазарджик, влязло в сила на 08.02.2022г., да издържа свои низходящи- И. С.

Й., роден на 27.12.2010г.- увеличена от 160 лв. на 200 лв., и В. С. Й., родена на 07.05.2007г.- увеличена от 160 лв. на 220 лв., чрез техния баща и законен представител- С. А. Й. от гр.Б., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9.5/девет и половина/ месечни вноски от по 200 лв. за детето И. и 220 лв. за детето В., за периода от месец юни 2023г. до месец март 2024г. вкл., или общо в размер на 4003.19 лева.

В проведеното пред РС- Пазарджик открито съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик, поддържа обвинението, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна. Същевременно, отчита и обстоятелството, че по делото, преди постановяване на присъдата, са представени доказателства за извършено плащане на задължението за издръжка, за неизпълнението на което е повдигнато обвинението. Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, като на основание чл.183 ал.3 вр. ал.1 НК и доколкото от деянието не са настъпили други вредни последици, да не й налага наказание.

Пострадалите- малолетният И. С. Й. и непълнолетната В. С. Й., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Явява се бащата и законен представител на пострадалите- св.С. Й.. В хода на проведеното разпоредително заседание същият заявява, че не желае да се конституира като частен обвинител.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като делото се разглежда по правилата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК- подсъдимата е редовно уведомена и не е посочила уважителни причини за неявяването си, в същото време делото не е за тежко престъпление, явяването на подсъдимата не е от значение за разкриване на обективната истина, същата има упълномощен защитник, поради което присъствието й не е задължително.

Защитникът- адв.В. К. счита, че деянието не е извършено от субективна страна, доколкото подсъдимата не е имала възможност да полага труд и да реализира доходи, нужни за заплащане на дължимата издръжка, поради временна неработоспособност във връзка с бременност и отпуск по майчинство. В условията на евентуалност моли да бъде приложена нормата на чл.183 ал.3 вр. ал.1 от НК и на подсъдимата да не бъде налагано наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 1 взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата И. В. Я. е родена на ****г., в гр.Пазарджик, живуща в с.В., обл.Пазарджик, ул.**** №33, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН: **********.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимата не е осъждана и няма данни да е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

В хода проведеното съдебно следствие по делото се установи, че с Решение №65/25.01.2022г. по гр.д.№3896/2021г. по описа на РС- Пазарджик, влязло в сила на 08.02.2022г., подсъдимата е осъдена, считано от 09.11.2021г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване, да заплаща на децата си издръжка, както следва: 1/на малолетния И. С. Й., роден на 27.12.2010г., чрез неговия баща и законен представител- св.С. Й.- в размер на 200 лева /формирани при увеличение с 40 лева на размера на предходно определена издръжка от 160 лева/ и 2/ на непълнолетната В. С. Й., родена на 07.05.2007г., лично и със съгласието на нейния баща и законен представителсв.С. Й.- в размер на 220 лева /формирани при увеличение с 60 лева на размера на предходно определена издръжка от 160 лева/.

След като била осъдена, подсъдимата не изпълнявала регулярно и в пълен размер алиментното си задължение, без да са настъпили обстоятелства за изменение или прекратяване на дължимата издръжка. По този повод било образувано и.д.№20/21г. по описа на СИС при РС- Пазарджик, по което в периода след 09.11.2021г. постъпили, макар и със закъснение различни суми с основание „плащане на издръжка“. След съотнасяне на същите към предходни периоди, за които липсвали плащания, неизпълнени останали задълженията за периода от месец юни 2023г. до месец март 2024г. вкл., или общо в размер на 4003.19 лева /общ размер на дължимата издръжка за двете деца/.

Противоправното поведение на подсъдимата станало причина за това св.С. Й., в качеството си на баща и законен представител на пострадалите, да подаде жалба до прокуратурата, във връзка с която било образувано ДП №200/2023г. по описа на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, след провеждане на разследването по което срещу подс.И. Я. бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.183 ал.1 НК.

Междувременно, на 21.09.2024г. подсъдимата превела чрез Изи пей по сметка на СИС при РС- Пазарджик сумата от 4200 лева с основание "издръжка за деца", от която по сметка на бащата и законен представител на пострадалите били автоматично преведени само 3600 лева. Впоследствие и след констатирано от страна на ДСИ неправилно разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми, по банковата сметка на взискателя били преведени останалите дължими 600 лева. По този начин, преди постановяване на присъдата по образуваното съдебно производство въз 2 основа на внесения от РП- Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата за престъпление по чл.183 ал.1 НК, същата изпълнила задължението за заплащане на месечна издръжка за децата И. С. Й. и В. С. Й. за периода от месец юни 2023г. до месец март 2024г. вкл., или общо в размер на 4003.19 лева- размер, определен съгласно постановеното Решение №65/25.01.2022г. по гр.д.№3896/2021г. по описа на РС- Пазарджик, влязло в сила на 08.02.2022г.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства /в т.ч. справка от СИС при РС- Пазарджик/, гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.С. Й. и св.В. И. и от заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП съдебно-счетоводна експертиза. При обосноваване на фактическите изводи по делото всички те се възприемат изцяло от съда като безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се.

При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183 ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима, съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК се свързва с изтичането на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник наймалко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл.183 ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

От събраните по делото доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието. Подс.Я. е осъдена с Решение 3

№65/25.01.2022г. по гр.д.№3896/2021г. по описа на РС- Пазарджик, влязло в сила на 08.02.2022г., да издържа свои низходящи- малолетният И. С. Й. и непълнолетната В. С. Й., но въпреки това не е изпълнил доброволно своето задължение за периода от месец юни 2023г. до месец март 2024г. вкл. В случая допуснатото неизпълнение е за значително повече от две месечни вноски, като формиралата се общо дължима сума е в размер на 4003.19 лева.

Подс.Я. е извършила деянието при условията на пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните му последици и е целяла тяхното настъпване. Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на престъплението, визирано в нормата на чл.183 ал.1 от НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му съС.ие; новото семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; както и евентуалната предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение.

В случая липсват каквито и да било разумни аргументи, с които подсъдимата да оправдае неизпълнението на задълженията си през инкриминирания период. Видно от приетата по делото справка от ТД на НАППловдив за актуално съС.ие на всички трудови договори за подсъдимата, през целия инкриминиран период същата е работила на трудов договор, макар и при различни работодатели. Обстоятелството, че подсъдимата е била в отпуск поради временна неработоспособност и отпуск по майчинство за периода от 16.05.2023г. до 25.12.2023г., както и че има две други непълнолетни деца, родени съответно на 28.12.2017г. и 29.08.2023г., не води до извод, че не е имала виновно поведение, респ. че не е плащала издръжката по обективни причини. В този смисъл съдът счита, че не съществуват непреодолими пречки от обективен характер, които да обосновават неплащането на издръжка от страна подсъдимата през инкриминирания период, доколкото същата е в работоспособна възраст и не страда от заболяване, което да й пречи да полага труд. Без значение се явяват икономическите условия в страната, образуваното срещу подсъдимата изпълнително дело по описа на СИС при РС- Пазарджик, както и дали от бащата е била поискана, или не, социална издръжка. Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите 4 ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Затова горните обстоятелства не оневиняват подсъдимата и не изключват прекия й умисъл за извършване на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Ежедневните нужди на всяко дете могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжката му. Затова и финансовите затруднения на подсъдимата през инкриминирания период от време биха могли да се третират единствено като смекчаващо вината и отговорността й обстоятелство, но не и като изключващо съзнателните й представи, че като не изпълнява влязлото в законна сила решение на практика злепоставя интересите на собствените си деца. Извод, който не се променя от обстоятелството дали подсъдимата е разполагала с достатъчно средства да изпълни задълженията си, дали има, или не, поС.на работа и други източници на доходи. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на адв.К., свързани с влошеното финансово положение на нейната подзащитна, за което допринася и раждането на четвъртото й дете.