Решение № 4014 от 07.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4014 гр. Пловдив, 07.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330102555 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против И. В. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.08.2020 г. – 30.10.2022 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 683,15 лева за собствен обект, находящ се в ********* За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 59,58 лева за периода 31.10.2020 г. – 31.10.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ********* а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на изм. устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9028/20.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18245/2022 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове.

1

Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар книжата да са връчени редовно, лично.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание /лично/, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 6963/18.06.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 75 лева – ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.

Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. В. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 следните суми: 683,15 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 31.08.2020 г. – 30.10.2022 г. за обект, находящ се в ********* 59,58 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2020 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 15.12.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9028/20.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18245/2022 г. на ПРС.

ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, с адрес: *********да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 18245/2022 г. на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3