Решение № 260181 от 21.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №3821 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „Б. ДСК” АД / правоприемник при преобразуване чрез вливане на „Е.” АД в „Б. ДСК“ ЕАД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 30.4.2020 г.- след образуване на настоящото производство, което обстоятелство следва да се съобрази/ срещу Д.Л.Б. обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми – сумата от 12089,01 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Жилищен” № 205474/11.05.2004 г., с настъпил падеж на 05.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.09.2019 г. до окончателното заплащане на задължението,

- сумата от 1493,43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г.,

- сумата от 2386,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., начислявана като наказателна надбавка, съгласно чл.8, т.8.2 от договора - сумата от 329,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2019 г. до 11.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 7139/16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14616/2019 г., по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, на основание с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че на 11.05.2004 г. ищеца е сключил с кредитополучателя и ответника в качеството му на съдлъжник Договор за кредит

„Жилищен” № 205474/11.05.2004 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 34400 лева, а същия – да върне заетата сума, ведно с лихви на 180 равни месечни вноски, всяка от които в размер от 369,67 лева, падеж всяко пето число, считано от 11.05.2004 г. Посочва се, че по силата на договора ответницата се е съгласила да отговаря солидарно за всички задължения по договора. Твърди се, че на 11.05.2004 г. ищецът е превел по банков път сумата от 34400 лева на кредитополучателя. Изложено е, че първите 143 вноски са заплатени съобразно погасителния план от договора, а 144-та е заплатена частично, вследствие на което считано от 05.06.2016 г. непогасена е останала сумата от 290,16 лева / по вноска 144/, както и изцяло вноските от 145-180. Поддържа се, че вноските от тази дата до крайния падеж по договора - 05.06.2019 г. не са заплатени. В исковата молба се поддържа, че главницата е олихвяване с 10%, който процент е променен от 05.09.2015 г. в размер на 7,78%, при които е получен прететендирания размер от 1493,43 лв. възнаградителна лихва.

Допълнително за периода от 05.06.2016 г.-05.06.2019 г. е начислявана и наказателна надбавка по чл.8, т.8.2 от договора в размер на 2386,23 лв. Сочи се, че върху незаплатената главница от 12089,01 г. за периода от 05.06.2019 г. до 11.09.2019 г. е начислена лихва за забава. Твърди се, че непогасени са останали сумите претендирани с предявения иск, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 7139/16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14616/2019 г. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че липсва правен интерес за водене на дело срещу ответницата, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила по отношение на кредитополучателя. Поддържа се, че е налице неравноправност на следните клаузи от договора – чл. 4- уреждащ формирането на възнаградителната лихва, чл. 8 вр. чл. 9 ал. 3- уреждащи дължимостта на наказателна лихва. Оспорват се чл. 15 и чл. 16 от договора по отношение наличието на основания ответника да отговаря солидарно за задълженията. Оспорват се претендираните от ищеца суми по основание и размер. По отношение на възнаградителната лихва са изложени доводи за неправноправност на клаузата във връзка с елементите, от която тя се състои според договора и условията за тяхното изменение.Твърди се, че по договора са изплатени суми надхвърлящи по размер дължимите. Навежда се възражение, че вземанията на ищеца за лихви са погасени по давност. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са от ищеца положителни установителни искове по реда на чл.422 във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, договорна и мораторна лихва, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер и периоди.

В тежест на ищеца е да установи и че клаузите в договора за кредит са уговорени индивидуално, че са настъпили конкретните обективни фактори, които са довели до промяна на лихвения процент по кредита, както и причинната връзка между съответните промени на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от изменения на лихвения процент по договора за кредит, както и че изменението на лихвения процент е адекватно /симетрично/ на изменението на съответните показатели, които се включват в същия. /Така, Решение № 95 от 13.09.2016 год. по т.д. № 240/2015 год., II т.о. на ВКС/.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото е представен договор за жилищен кредит, сключен между „СЖ Е.‘ АД/ банка/ и Д. Д.

К. – кредитополучател и Д.Л. К. / няма спор, че това лице е ответника въпреки различието във фамилното име, като идентичността се установява и от единния граждански номер в договора за кредит и заповедта за изпълнение/ - съдлъжник. Предмет на договора е предоставяне на сумата от 34400 лв. за придобиване на жилищен имот. Уговорено е кредитът да се усвои по разплащателната сметка на кредитополучателя, като последния следва да го върне ведно с дължимите лихви.Съгласно чл.2, ал.4 от договора падежът на всяка погасителна вноска е пето число на месеца. В чл.4 от договора е предвидено главницата да се олихвява с номинален годишен лихвен процент в размер на базисния процент СЖ Експресбанк /БП/ плюс 4,58%, като при сключване на договора за кредит БП е в размер на 5,42%. Съгласно чл.4, ал.3 кредитополучателя дава съгласието си банката да променя едностранно договорения лихвен процент, без да е необходимо предоговаряне, съобразно с пазарните условия и с лихвената политика водеща до намаляване на БП с повече от 2 пункта, спрямо размера му в деня на сключване на договора; намаляване размер на БН с повече от 2 пункта, спрямо размера му в деня на сключване на договора или последваща промяна водеща до ново изменение под или над 2 пункта на БП. Уговорено е банката за информира кредитополучателя за всяка извършена от нея промяна на лихвения процент, като посочва новия лихвен процент, датата от която се прилага и новия БП или на заместилия го лихвен процент.

В чл.8 от договора е уговорено при неиздължаване на месечния анюитет в предвидения в договора срок, договорната лихва да се увеличава с наказателна надбавка от 6 пункта, като в случай че кредитът не е предсрочно изискуем, наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски и при плащане се погасява преди анюитетните вноски.

Към договора е представен и погасителния план, подписан от страните /л.22 и сл.

По искане на страните по делото са изслушани и приети едно основно и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи / ССчЕ/, депозирани на

24.08.2021 г., 29.11.2021 г. и 14.02.2022 г. от вещото лице С..

От ССчЕ от 24.08.2021 г. се установява, че в счетоводството на ищеца е отчетено, че сумата от 34400 лв. е преведена по банкова сметка ***. В приложения 1 към тази експертиза са представени всички начислени от банката суми и извършени плащания за периода от подписване на договора до 17.08.2021 г., съобразно което са просрочени 37 вноски за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г. на обща стойност 15968,67 лв., която сума по елементи включва 12089,01 лв.-главница, 1493,43 лв.- редовна договорна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 05.06.2019 г., 2386,23 лв.- обезщетение за забава по чл.8, ал.1 от договора за периода от 05.06.2016 г.-05.06.2019 г.

Вещото е лице е посочило, че за периода от 05.06.2019 г.-11.09.2019 г. върху неплатената главница е начислена законна лихва в размер на 329,09 лв. Посочено е, че за периода от 05.06.2016 г.-05.06.2019 г., ако вместо наказателната лихва се приложи законната, то размерът и бил 1762,44 лв./ таблица на л.3-4 от експертизата/. В т.7 от заключението е посочено, че за периода до 31.12.2008 г. не може да се определи дали са заплатени нак. лихви, а за периода от 01.01.2009 г.-11.09.2019 г. по кредита са заплатени 113,65 лв. – наказателни лихви, като ако тази сума бъде отнесена за плащане на главницата, то задължението за главница би било 11975,36 лв. Посочено е, че общата сума платена по договора е 55204,38 лв., като по елементи платените суми са следните: 22310,99 лв.-главница, 32779,74 лв.- договорна лихва, 113,65 лв.- наказателна лихва.

От допълнителната ССчЕ от 29.11.2021 г. касаеща въпроса за промяна на лихвения процент прилаган за определяне на дължимата договорна лихва в табличен вид е посочено изменението на прилагания процент в годините и съставните му елементи / в о.с.з. от 25.02.2022 г. вещото лице е уточнило и поправило заключението по отношение на данните за базисния процент в колона 3 от таблицата на л.141 от делото, но крайните прилагани проценти са коректно посочени още в тази експертиза.

Изяснено е, че правилно елементите са посочени в таблицата към т.2 от експертизата депозирана на 14.02.2022 г,-л.167 от делото/, като за перидао от 12.05.2004 г.-04.06.2009 г. е прилаган първоначално уговорения в договора процент- 10%; за периода от 04.06.2009 г.-04.08.2014 г. – 12,03%, за периода от 04.08.2014 г.-04.09.2014 г.-9,93% и за периода от 04.09.2014 г.-05.06.2019 г.-7,78%.

В допълнителните

ССчЕ от 14.02.2022 г. вещото лице е изготвило, съобразно поставената му задача, приложение 1 към експертизата за представяне на данни за погасяване на дължимите по първоначално подписания погасителен план с извършените по кредита плащания. Посочено е, че общо извършените плащания са в размер на 55204,38 лв., а общото останало задължение към 11.09.2019 г. е в размер на 13752,85 лв., която сума по елементи включва 10060,54 лв.- главница, 1330,43 лв.- договорна лихва за периода от 05.11.2016 г.-05.06.2019 г. и сумата от 2361,88 лв.- наказателна лихва за периода от 05.01.2017 г.-11.09.2019 г.

Посочена е методологията на банката за определяне на БЛП по кредити в лева-референтни лихвени проценти приложими по договори за кредит с променлив лихвен процент, както за физически лице, така и за корпоративни клиенти- стойността на съответния индекс според договорената валута на дълга- SOFIBOR за кредити в български лева, но не по-малко от нула, обявен два работни дни преди първия работен ден от всеки календарен периода / месец, тримесечие или шестмесечие/ и се прилага от първия ден на съответния календарен период до деня, предхождащ първия ден на следващия период. Промените в лихвения процент се правят с решение на Комитета по управление на активите и пасивите на банката. Изяснено е, че при изчисляване на наказателната лихва, прилагана за периодите на просрочия, е използван лихвения процент по чл.8 от договора- към процента на редовната лихва се прибавят 6 пункта. В т.5 от експертизата е изяснено, че съгласно приложение 1 към първоначалното заключение / съобразно записванията при ищеца/ е заплатена лихва в размер на 32779,74 лв., а съобразно приложение 1 към експертизата от 14.02.2022 г. / съобразно първоначалния погасителен план/ е следва да се удържи договорна лихва в размер на 30810,17 лв., т.е. е налице разлика от 1969,57 лв. Само за периода, в който е налице промяна на лихвения процент / спрямо посочения в договора, към момента на сключването му/ - за вноски с падежи от 05.06.2009 г.-05.06.2019 г. е начислена договорна лихва в размер на 18754,78 лв., а дължимата по първоначалния погасителен план е в размер на 16622,21 лв.,т.е. налице е разлика от 2132,57 лв.