Решение № 1207 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110109432 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във ВРС на 25.07.2023год. от ищцовата страна „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., чрез процесуален представител - адвокат от САК Д. Е., със съдебен адрес : ***, против ответницата М. С. М. , ЕГН **********, с адрес: ***.

С депозиране на исковата молба ищцовата страна е посочила правното основание на предявения иск: чл. 422 ,ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1 т.2 ГПК и цената на иска 23 441.12 лв.

Исковата си молба ищцовата страна е основала на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Въз основа на Заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ю. Б. „ АД, Районен съд Варна издал Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1578/2023г. срещу М. С. М.. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело по реда на чл.426 ГПК против длъжника, в рамките на което Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед на същото , съдът дал на кредитора /сега ищец/ указания за предявяване на иск относно съществуване на вземането на Банка. Поради това и на основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуването на вземането против М. М..

В исковата молба ищцовата страна, чрез процесуалния си представител - адв.Е. се е спряла на твърдения относно фактите между страните, а именно

1

Твърди се, че М. М. ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Ю. Б. „АД договор за кредитна карта на физически лица с номер FL113133.

На дата 17.10.2022 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите се вноски за главница и лихва и изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължими по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава - 17.10.2022 г. С оглед на формираното просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем , считано от 29.11.2022 г. като за същото информирала длъжника с връчена му покана чрез ЧСИ С. Д. на основание чл. 18 , ал.5 ЗЧСИ. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита . Към момента на подаване на исковата молба /25.07.2023 г./, твърди ищцовата страна, че длъжникът не бил изплатил дължимите се суми за лихви и главница по сключения договор с „ Ю. Б.“ АД.

Към датата на депозиране на Заявлението по чл. 417 ГПК, размерът на задължението по договора бил: главница в размер на 22 339.40 лв., дължима за периода от 17.10.2022 г. до 29.01.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, лихва в размер на 344.74 лв., дължима за периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г., лихва в размер на 756.98 лв. ,дължима за периода от 15.11.2022 г. до 29.01.2023 г.

Посочено е ясно в исковата молба, че сумите се претендират от „Ю. Б.“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищцовата страна счита вземането за предсрочно изискуемо от дата 29.11.2022 г. - датата на връчване на Поканата до длъжника.

С исковата молба ищцовата страна се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, като от името на ищцовата страна, процесуалният представител на ищеца изрично изразява волята на ищеца за обявяване на вземанията по Договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуем.

Твърди се, че и към датата на предявяване на исковата молба посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжника , което от своя страна обуславяло и интереса на „Ю. Б.“ АД да предяви настоящия иск за сумите посочени по-горе.

С оглед изложеното е отправено и искането до съда: да бъде постановено Решение , по силата на което да бъде признато за установено , че „Ю. Б.“ АД има валидно и изискуемо вземане в размер на : главница в размер на 22 339.40 лв., дължима за периода от 17.10.2022 г. до 29.01.2023 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, лихва в размер на 344.74 лв., дължима за периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г., лихва в размер на 756.98 лв. , дължима за периода от 15.11.2022 г. до 29.01.2023 г.

Във вр. с т. 12 от ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС , ищцовата страна е отправила искането съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които: 468.82 лв. - държавна такса и 1745.82 лв. адвокатски хонорар с включен ДДС .

Във връзка с доказване на вземането и установяване на претендираните суми , 2 ищцовата страна е обективирала и доказателствени искания .

Отправено е и искане в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени и разноските сторени в настоящото производство - за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на 3011.64 лв.

Отправено е искане към материалите по настоящото дело да бъде приобщено частно гр.дело № 1578/2023 т.

Посочена е банкова сметка, по която длъжникът - ответник би могъл да извърши плащане .

В изпълнение на дадените от съда указания, с писмена молба от 17.08.2023 г. процесуалният представител на ищеца е прецизирал петитума на иска, посочвайки , че вземанията за лихви се дължат съответно на осн. чл. 3 и чл. 9 от договора , както и че е налице пълна идентичност между вземанията описани в заповедта по чл. 417 ГПК и петитума на установителния иск .

В срока по чл.131 ГПК,ответницата, чрез назначения й особен представител -адвокат Д. Й. Г. от АК Варна, със съдебен адрес: ***, е депозирала писмен отговор на искова молба.

Предявения иск ответницата намира за процесуално допустим, но неоснователен.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила иска като неоснователен и недоказан, в т.ч. и по размер, направила е възражение за погасяване на исковете по давност.

На първо място ответницата чрез адв. Д. Г. от ВАК е изразила становище, че счита че описаните от ищцовата страна в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното положение между страните.

В процеса не било спорно, че с Договор за банков кредит № FL1131337/26.10.2020 г.

„Ю. Б.“ АД, чрез своя клон в гр.Варна предоставила на кредитополучателя М. С. М., ЕГН:

********** банков кредит, в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, но ответницата твърди, че същият не е усвоен от нея , поради което и не е възникнало задължение на ответника да върне твърдяната сума, отпусната като кредит и не са се породили задължения по този кредит, поради което оспорва тези твърдения и обстоятелства от страна на ищеца.

Оспорва и твърденията, че на ответницата са връчени Общи условия по кредита.

Оспорва, че на 26.10.2020 г., съгласно условията на подписания договор,банката наредила сумата по разрешения кредит, като със същата сума била заверена кредитна сметка, съгласно погасителен план.

Оспорва представеното с исковата молба „извлечение по сметка“ от 29.01.2023г.

Представеното „извлечение", сочи ответницата, чрез особения й процесуален представител, че представлява частен документ на ищцовото дружество, не носел данни за съставителя си и за автентичността си. Същият бил непротивопоставим на ответника и нямал никаква доказателствена сила по смисъла на ГПК.

Изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост, ответницата намира за непротивопоставимо й, тъй като не било стигнало до нея по смисъла на съдебната практика 3 в Р.България.

Предвид изложеното по-горе, твърденията в исковата молба, обобщава ответницата в отговора на искова молба, че се явяват и неоснователни и недоказани.С отговора на исковата молба, ответницата е релевирала възражение за недействителност на процесния договор, тъй като договорните разпоредби противоречали на ЗПК и поради това били недействителни.Прави и възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.Прави възражение за недължимост на сумата по исковата молба.

Относно релевираната недействителностт по чл. 22 ЗПК, ответницата е навела следните правни доводи :

Според разпоредбата на чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал: т. 9: лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставяла за всички приложими лихвени проценти; т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12: информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; т. 15: лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; т. 16: предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; т. 20: наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

Сключеният между страните договор, твърди ответницата, че не отговарял отговаря 4 на тези изисквания. Съдържащата се в договора информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, била най-общата възможна, не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска- като части от главницата и лихвата.

Липсвало посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсвало предупреждение за последиците при просрочие на вноските; липсвало отбелязване за наличие или липса на право на отказ на потребителя от договора.С оглед на горното, договорът, според ответницата бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Наред с гореизложеното, счита ответницата, че процесните договорни разпоредби за възнаградителна лихва и неустойка били неравноправни и затова - нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според посочената разпоредба, включените в потребителските договори неравноправни клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Следователно за да се приемела за нищожна договорна клауза, следвало кумулативно да се установи: 1/ че не е уговорена индивидуално и 2/ че е неравноправна. Съгласно ал. 2 на чл.

146 от ЗЗП, цитира ответницата: „ не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при обши условия“. В подписания между страните договор за кредит, сочи ответницата, че не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата; липсвала информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му. Тази информация се съдържала в приложените по делото общи условия.