Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 793 от 15.12.2017, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1190/2017
Вид
Решение № 793
Подписан
15.12.2017
В сила
27.11.2018
Състав
ВАЛЕНТИНА ЖЕКОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 793 гр.

Хасково, 15.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският районен съд в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 1190 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от К.Ж. *** против В.Ж. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.341 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са братя. След смъртта на родителите им Д.К.Ж., б.ж. на гр.Хасково, починала на *********** и Ж. К.Ж.,***, починал на ******** в наследство им останал следният недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, находящ се в гр.Хасково, ул.“Асен Златаров“№ 7, ет.3, Апартамент

№ 9 в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с трайно предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ 94 кв.м., заедно с прилежащите му таванско помещение и избено помещение, ведно с 11.62 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, при съседи на обекта: на същия етаж ***; под обекта ***; над обекта ***.

След смъртта на майка му Д.К.Ж. през ***** ищецът се отказал през 1986г. от нейното наследство, който отказ бил допуснат от Районен съд-Хасково и вписан в специалните за целта книги, за което му било издадено удостоверение № 48/18.03.1986г. След смъртта на баща му Ж. К.Ж. ищецът изрично приел през 1998г. останалото от него наследство, поради което бил станал собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, а ответникът – на 3/4 ид.ч., като ищецът декларирал своята идеална част по надлежния ред с Декларация № 70842/31.03.1998г. пред Община Хасково. През 2017г., при поредното плащане на данъка за процесния имот, ищецът узнал, че ответникът се е снабдил неправомерно с Констативен нотариален акт № 175, том I, дело № 116/2016г., издаден от Нотариус И.Б., вписан в СВп при Районен съд-Хасково под Акт № 78, том VI, дело № 891/2016г. за собственост на ¼ ид.ч. от описания имот, придобита по наследство и давност.

Ищецът посочва, че ответникът е бил владелец на своите 3/4 ид.ч. от имота, но държател на частта на ищеца, поради което не е могъл да я придобие по давност. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот на основание наследяване от Ж. К.Ж.,***, починал на *******, като бъде отменен Констативен нотариален акт № 175, том I, дело №

116/2016г. на Нотариус И.Б., както и да се допусне и извърши съдебна делба между страните на описания недвижим имот, при квоти: 1/4 ид.ч. за К.Ж.Ж. и 3/4 ид.ч. за В.Ж.К..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва изцяло твърденията на ищеца за наличие на някаква съсобственост между тях по повод описания в исковата молба недвижим имот.

Дори и такава да е съществувала в един далечен момент, то тя се прекратила на две основания: 1.Поради това, че ищецът се дезинтересирал от имота – не го посещавал повече от 20 години, вкл. и затова, че не бил отправял искания и покани за прекратяване на съществуващата съсобственост повече от четвърт век.

2. Както и поради това, че ответникът бил придобил имота по предвидения от закона ред – по давност, и то не съкратената, а пълната. Твърдението на ищеца, че заплащал следващата се част от данъка на имота не би могло да се възприеме като анимус, тъй като по този начин той изпълнявал едно законово възложено му задължение да си плаща данъците. Освен това ответникът счита, че с този имот не се изчерпвали имотите, които им били в съсобственост по линия на наследството, оставено им от техния общ наследодател, тъй като в него се включвал и един земеделски имот – нива, находяща се в гр.Хасково, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с площ от 4776 кв.м., местността „Сучикмаз“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: 5; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: 450022,при съседи:

***, ***, ***, ***, ***. Счита, че с оглед разпоредбите на закона този имот следвало да бъде включен в делбената маса, поради което моли съда да включи като предмет на делбата и посоченият имот.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 08.08.2017г., съдът включи в делбената маса и следния недвижим имот, наред с първоначално посочения в исковата молба, а именно: Нива, находяща се в гр.Хасково, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с площ от 4776 кв.м., местността „Сучикмаз“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: 5; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: 450022,при съседи:

***, ***, ***, ***, ***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото се установява, че страните са братя. След смъртта си майка им Д.К.Ж., починала на *********** е оставила за свои наследници съпруг Ж. К.Ж. и две деца- ищецът и ответникът по делото. В тази насока е представеното Удостоверение за наследници, изх.№ 370/19.03.1996г. на Община Хасково. Страните не спорят също, че по време на брака си родителите им са закупили недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Хасково с площ 94 кв.м., в каквато насока е представеният Нотариален акт за покупка на апартамент №149, том IV, дело 1049/23.12.1967г., което прави придобитото такова в режим на СИО. От представеното Удостоверение № 48/18.03.1986г. на Районен съд-Хасково е видно, че ищецът К.Ж.Ж. е направил отказ от наследството, останало от майка му, който отказ е вписан в специалните за целта книги на съда. Представи се и Заявление, нотариално заверено, подадено от ищеца К.Ж. ***, с което същият на основание чл.49, ал.1 от ЗН заявява, че приема наследството на баща си Ж. К.Ж., починал на *******, съответно се представиха доказателства и за деклариране на останалия в наследство имот и заплащане на дължимите данъци върху същия спрямо Община Хасково. От представената Схема № 15-279388-15.06.2017г. съдът установи, че процесният имот е с идентификатор № *** по сега действащата КК на гр.Хасково и с административен адрес - гр.Хасково, ул.“Асен Златаров“ № 7, ет.3, ап.9, с площ от 94 кв.м. и като негови собственици са записани В.Ж.К. и наследниците на Ж. К.Ж.. Представено е и Удостоверение за данъчната оценка на имота.

От представеното Удостоверение за наследници № 2562/01.10.1998г. съдът установи, че общият на страните наследодател и техен баща Ж. К.Ж. е починал на ********** и е оставил за свои наследници – страните по делото - негови деца.

Представен бе и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 175/2016г. на нотариус И.Б. с район на действие-района на РС-Хасково, според който В.Ж.К.

- ответникът по делото, е признат за собственик на 1/4 ид.ч. от процесния апартамент.

При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на останалия в наследство недвижим имот -апартамент, след смъртта на майката на страните, съдът счита, че с оглед момента на настъпването на нейната смърт /***********/ и предвид нормата на чл.14, ал.7 от СК от 1968г. /отм./, действащ към онзи момент и чл.5, ал.1 от ЗН, тъй като този имот е бил съпружеска имуществена общност между бащата и майката на страните, след смъртта на майката Д.К.Ж., 1/2 ид.ч. от имота е останала собственост на съпруга Ж. К.Ж., а останалата 1/2 ид.ч. е наследена по равно между двете й деца /страните по делото/ - по 1/4 ид.ч. за всеки от тях. След отказа от наследството, направен от ищеца К.Ж., неговата 1/4 ид.ч. е уголемила дела на другия наследник на Д.К.Ж.

– ответникът по делото В.Ж.К. /син/. Т.е., ответникът е станал собственик на 1/2 ид.ч. от имота

/1/4 ид.ч., наследена лично от майка му + притежаваната от брат му 1/4 ид.ч., от която той се е отказал/. В този случай отказът от наследство не е увеличил дела на преживелия съпруг Ж. К.Ж., тъй като той, съгласно чл.14, ал.7 от СК от 1968г. /отм./ не е бил наследник на притежаваната от Д.К.Ж. 1/2 ид.ч. от апартамента. След смъртта на Ж. К. Ж. имотът е станал съсобствен между страните по делото при следните квоти: 1/4 ид.ч. за К.Ж.Ж. по наследство от баща му Ж. К.Ж. и 3/4 ид.ч. за В.Ж.К., от които 1/4 ид.ч. по наследство от баща му, 1/4 ид.ч. по наследство от майка му и 1/4 ид.ч. в резултат на направения от брат му отказ от наследството на майка им. В този смисъл съдът счита, че следва да уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, представляващ апартамент в гр.Хасково. Този извод се налага от събраните и неоспорени в производството писмени доказателства, поради което не може да бъде споделено направеното от ответника възражение, че той е собственик на целия описан имот, позовавайки се на Нотариален акт № 175/2016г., с който е бил признат за собственик на 1/4 ид.ч. на основание наследяване и давностно владение. Не може да се приеме, че е придобил на посоченото основание правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от имота, както и защо точно на 1/4 ид.ч. по съображения, че след смъртта на своя баща - общият наследодател, ищецът е изразил изрично воля за приемане на наследството, останало от него /баща им/, като същевременно с това е демонстрирал по отношение на този имот собственическото си отношение. Ищецът е декларирал имота пред съответната данъчна служба, заплащал е данъци, което според съда е ясен израз на владелческо отношение. В подкрепа на този извод са и събраните гласни доказателства.

От разпита на свид.

И. Л. съдът се увери, че отношенията между двамата братя са били нормални и разбирането за правото на собственост върху процесния апартамент винаги е било, че и ищецът има дял в него. В годините били водени многократно разговори между тях, като се водили разговори и в насока да се отдава под наем това жилище, за да могат двамата братя да реализират някакви доходи от него, тъй като на практика нито един от тях не го ползвал реално. Ищецът живеел в гр.В., а ответникът – през по-голямата част от годината в с.К., Х. обл. Твърди, че всяка година ищецът заплащал дължимите данъци за сградата и местните такси на

Община Хасково и едва през пролетта на 2017г., когато не получил съобщение от данъчната служба на Община Хасково и след справка в Общината, установил, че имотът вече е деклариран от друго лице и той не е вече собственик на никакви идеални части. Според свид.Л. ищецът преживял много тежко ситуацията, тъй като на практика се чувствал измамен от собствения си брат,тъй като според свидетеля много често двамата братя са водили разговори за уреждане на отношенията по повод на апартамента и винаги тези разговори се водели в гр.В., при гостуването на В., като той обещавал като се върне в Хасково да започне снабдяването с необходимите документи за уреждане на въпроса. Никога не ставало дума ищецът да се откаже от това наследство в полза на брат си.

В същата насока са показанията и на свид.М. М., който познава много добре и двете страни по делото, като близки приятели на неговите родители. Известно му е, че винаги са били в добри отношения двамата братя, че винаги са говорили, че ще уредят отношенията с общата им съсобственост, като дори е чувал ищецът да казва, че ще го даде на брат си по-евтино от действителната му цена, но иска да му даде В. някой лев. Особено тежко преживял момента, в който узнал, че брат му се е снабдил с документ за собственост на целия апартамент. Твърди също, че ищецът никога не е спирал да посещава този апартамент и винаги, когато идвал в Хасково, отсядал или в апартамента, или при брат си в К., като за последните пет-шест години е категоричен, че К. е отсядал в апартамента, когато идвал в Х. от В..