Решение № 202 от 01.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500318 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Н. А., ЕГН ********** и А. Н. В., ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. В. В. - *АК, срещу решение № 544/07.07.2025 год. по гр.д. № 1856/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прогласен за недействителен на основание чл.40 от ЗЗД по отношение на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б., ул. „Х. Ф.“ № **, ет. *, офис № *, чрез адв. Н.

Р. К. от АК - Б. в качеството му на универсален наследник на Р. Д. Д., родена на **.**.**** г., починала на **.**.**** г. по силата на завещание от **.**.**** г., предадено за пазене на нотариус

******************************** и обявено на **.**.**** г. по иска предявен против Г. Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул.„К.“ № **, ет. *, ап. *, на договора за продажба, сключен между Р. Д. Д., чрез пълномощника Г. А. и купувач А. В., оформен в 1 нот.а.

*****************************************, вписан в

******************************* за *************** следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.**** и 07079.2.**** И Е ОСЪДЕНА А. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. * да предаде на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б., ул. „Х. Ф.“ № **, ет. *, офис № *, чрез адв. Н. Р. К. от АК - Б.с владението върху 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.**** и 07079.2.****. Осъдени са Г. Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул.

„К.“ № **, ет. *, ап. * да заплатят в полза на А. И. К. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б., ул. „Х. Ф.“ № **, ет. *, офис № *, чрез адв. Н.

Р. К. от АК - Б. сумата от 8405 /осем хиляди четиристотин и пет/ лв. направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради направени от окръжния съд незаконосъобразни решаващи изводи, в противоречие с разясненията по ТР №5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че с представеното в полза на ответника Г. А. пълномощно, наследодателката Р. Д. не е ограничила представителната власт на сина си до конкретна разпоредителна сделка при определени елементи, а е изразила воля, пълномощникът да избира и договаря във всяка насока, по отношение на която не е изрично ограничен. Съдът не е обсъдил в мотивите обстоятелствата относно изразената от упълномощителката воля, както и, че е спазено посоченото в пълномощното ограничение, долната граница на цената да не е по-ниска от данъчната оценка. Сочи се, че окръжният съд е приложил практика на ВКС преди постановяване на тълкувателното решение, с което е преодоляно схващането, че един от основните критерии за увреждане по 2 смисъла на чл. 40 от ЗЗД е значителната разлика в цената на имота по заключението на вещото лице и тази, отразена в нотариалния акт. Сочи се, че в актуалната съдебна практика е даден приоритет на изразената, а не на предполагаемата воля на упълномощителя, като в случая тази воля по отношение на цената е ясно изразена. Твърди се, че съдът не е изяснил волята на упълномощителката по критериите по чл. 20 от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД, като е извършил неправомерно игнориране и заместване на тази воля. Твърди се, че при представителството по процесната сделка Г. А. изцяло се е съобразил с желанията на упълномощителката, поради което не е налице и втората предпоставка по чл. 40 от ЗЗД - споразумяване в нейна вреда между участниците в сделката, без значение в какви отношения се намират последните помежду си. Сочи се, че окръжният съд не е указал на ответниците, че следва да ангажират доказателства за отчетна сделка, а и твърдения във връзка с такава сделка не са изложени в исковата молба, поради което приетата липса на отчетна сделка не следва да е аргумент в подкрепа на изводите на съда. Извършено е позоваване на ново обстоятелство, което следва да се вземе предвид от съда по чл.273 от ГПК - влязло в сила решение по гр.д.№8643/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е възстановена запазената част на Г. А. от наследството на Р. Д., като е намалено с 1/6 ид.ч. завещателното разпореждане направено в полза на ищеца по дело, поради което се сочи, че искът би могъл да бъде уважен само до размера на притежаваната от А. А. по-малка част от 1/2 ид.ч. от наследството на Р. Д. Заявено е поддържане на възраженията за некредитиране на заключението на вещото лице относно оценката на процесния имот. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на ищеца и в тежест на ответниците в размер на 8405 лв., при неотчитане на обстоятелството, че претенцията по първоначално предявените искове за целия имот е частично прекратена, както и, че с оглед данъчната оценка на имота, платената сума за адвокатско възнаграждение е завишена, и съобразно направеното възражение за прекомерност е следвало да бъде намалена. Направено е искане за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете, евентуално - за намаляване на размера до който са уважени исковете, както и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Към възивната жалба е приложено копие от решение № 849/15.04.2025 год. по гр.д.№8643/2024 год. на БРС, като е направено искане за прилагане на това дело към настоящото, за да се 3 установи, че решението е влязло в сила.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. К., чрез процесуален представител адв. Н. К. - *АК, в който се твърди, че обжалваното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точна преценката на събрания по делото доказателствен материал, от анализа на който са направени логически обосновани фактически изводи, въз основа на които правилно е приложен материалния закон и задължителната съдебна практика по неговото прилагане. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и в подкрепа на изводите на окръжния съд за наличие на кумулативно изискуемите елементи за уважаване на иска по чл.

40 от ЗЗД. Сочи се липса на надлежно оспорване на приетото от окръжния съд заключение на оценъчната експертиза, от което се установява изключително ниската продажна цена на имота – над 326 пъти под пазарната стойност, което доказва наличието на обективния елемент, а относно субективния елемент се твърди, че той се установява от съдържанието на самата сделка, тъй като и двамата участници в нея са осъзнавали, че при продажба на имота при тази ниска цена, увреждат представлявания продавач. Отделно са посочени и други установени по делото обстоятелства в подкрепа на този извод. Изложени са възражения и по твърдението във въззивната жалба за прекомерност на размера на присъдените разноски. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивната инстанция. По искането за събиране на доказателства е посочено, че преценката се предоставя на съда.

Въззивният съд с определението си по чл. 267 от ГПК е дал указания на въззивника да уточни дали изложените във въззивната жалба възражения относно присъдените с обжалваното решение разноски, представляват искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК, като в дадения срок с писмена молба е уточнено, че с въззивната жалба не е направено такова искане.

С определението по чл. 267 от ГПК, по доказателствените искания на въззивника, като ново доказателство по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК е прието представеното копие от решение № 849/15.04.2025 год. по гр.д.№8643/2024 год. на БРС, но е отказано прилагане на гр.д.№8643/2024 4 год. на БРС. Изискана е информация за момента, в който решението по това дело е влязло в сила. В нарочно писмо на БРС до настоящия съд е посочено, че решението е влязло в сила на 13.05.2025 год.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирани за обжалване лица и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 40 от Закона за задълженията и договорите и чл. 108 от Закона за собствеността.

В открито съдебно заседание на въззивния съд, страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и искания.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените от ищеца А. И.

К. срещу ответниците Г. Н. А. и А. Н. В. обективно съединени искове за прогласяване спрямо ищеца на недействителността на договор за покупко-продажба сключен между Р. Д. Д., чрез пълномощника Г. А. и купувач А. В., оформен в н.а.*********************************** на нотариус № ***, за 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.**** и 07079.2.****, и за осъждане на ответницата А. Н. В. да предаде на А. И.

К. с ЕГН **********, неговата 1/2 идеална част от същия недвижим имот.

Ищецът твърди, че има качеството на наследник на неговата баба Р. Д. поч. на **.**.**** год., поради оставено от нея в негова полза и в полза на Р.

А. универсално завещание, съгласно което би следвало да получи ******************, но е констатирал, че имотът е бил предмет на разпореждане преди смъртта на баба му, чрез договор за покупко-продажба, с който първият ответник Г. А. в качеството му на представител по пълномощно на майка си Р. Д., от нейно име и за нейна сметка е продал на втората ответница А. В. процесният имот за сумата от 1000 лв. Твърди, че поради многократно по-ниската от пазарната цена, на която е продаден имота, 5 сделката е във вреда на Р. Д., а двамата ответници, които чрез търговски дружества регистрирани от тях извършват дейности с недвижими имоти са били наясно с увреждането, като се сочи също, че същите живеят в условията на съвместно семейно съжителство и от връзката им е родено дете - Р. А.

Ищецът поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебните разноски.

Ответниците с депозирани от тях отговори са оспорили предявените искове, с възраженията, които повтарят и във въззивната жалба, направили са искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно.

Относно следното: допустимостта на обжалваното решение съдът намира

Окръжният съд е приел, че правната квалификация на втория обективно предявен иск е по чл. 108 от ЗС, но не е съобразил, че искането за предаване на претендираната идеална част от имота е основано на претенция на ищеца за недействителност на договора, от който ответницата черпи права. Съгласно разясненията дадени в мотивите към т.2А от ТР №4/14.03.2016 год. по ТД 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, когато ищецът основава искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл.108 ЗС, а на основание чл.34 или чл.55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора.