Решение № 1245 от 21.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пловдив, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330204084 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438-000335 от 20.05.2025 г. на Г.Р.Г. – Началник Сектор в 03 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че не е извършено нарушението, твърди се че НП е незаконосъобразно, поради което се иска отмяната на наказателното постановление.

Жалбоподателят А. А. Г., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Т., който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Началник Сектор в 03 РУ при ОДМВР Пловдив , редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

1

Н а 04.05.2025г. полицейските служители св. В. Л. и колегата му И.Г. взели участие в специализирана полицейска операция във връзка с овладяване на пътния травматизъм. Около 16.29 часа двамата били със служебен автомобил в гр.Пловдив, на ул. „Васил Левски“ в близост до пресечката с ул.

„Стара планина“. Те забелязали, че през кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Стара планина“ преминава лек автомобил „БМВ“, тъмен на цвят, движещ се в посока бул. „Дунав“. При движението си лекия автомобил изсвирил с гумите, поднесъл и се завъртял леко наляво, след което преминал на червен сигнал на светофарната уредба на бул. „Дунав“. Полицейските служители възприели, че в автомобила има едно лице, но не последвали автомобила. Няколко минути по-късно, същият автомобил навлязъл в кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Стара планина“ и бил спрян за проверка. В автомобила били установени две лица, като спрямо жалбоподателят А. А. Г. били съставени два броя АУАН – Серия GA 4102554 за нарушение на чл.6. т.1, пр. 2 от ЗДвП и АУАН Серия GA 4102553 за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП. В АУАН Серия GA 4102553 се сочело, че нарушението е извършено на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и ул.

„Стара планина“, както и се сочело, че това е станало на кръстовището на ул.

„Васил Левски“ и ул.“Стара планина“. Въз основа на този АУАН било издадено процесното НП, в което мястото на извършване на нарушението било посочено по идентичен начин.

В хода на съдебното производство е приобщен отговор от Община Пловдив, Район „Северен“ до жалбоподателят, в който се сочи, че не съществува кръстовище между улица „Стара планина“ и бул. „Васил Априлов“.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителна заповед, справка АНД, отговор от Община Пловдив, Район „Северен“, както и от показанията на св. Л., които съдът кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да се приеме, че действително е осъществено нарушение на на чл.104б, т.2 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат на извод, че предприетите при управление на МПС действия не се явяват дрифт. Полицейските служители са 2 възприели извеждането от управление на управляваното МПС и поднасянето на същото. За настоящия съдебен състав това е достатъчно, за да възприеме наличието на дрифт.

От доказателствата по делото обаче следва да се приеме, че не е доказано по категоричен начин осъществяването на описаните нарушения в НП, доколкото там се сочат две различни места на осъществяване на нарушението – веднъж кръстовището на улиците „Стара планина“ и „Васил Левски“ и веднъж това на ул. „Стара планина“ и бул. „Васил Априлов“. Така даденото описание в АУАН и НП не дава възможност да се установи къде точно актосъставителя и наказващия орган приемат да е осъществено нарушението. Това безспорно нарушава и правото на защита на нарушителят.

На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установи че кръстовище между ул. „Стара планина“ и бул. „Васил Априлов“ не съществува. Това се установи и от показанията на актосъстовителя който разказа че мястото на извършеното нарушение е кръстовището на ул. „Стара планина“ и бул. „Васил Априлов“. От приложеното по делото писмо от Кмета на Район Северен в гр. Пловдив се установява че кръстовище между улиците ул. „Стара планина“ и бул. „Васил Априлов“ не съществува. Това е видно и от приложеното копие на регулационния план на цялата ул. „Стара планина“.

На следващо място следва да се отбележи че доказателствата по делото не са достатъчни и за категоричен извод, че именно А. Г. е осъществил това нарушение. Това е така, тъй като полицейските служители не са последвали автомобила, а са спрели за проверка същия в последствие. Същевременно при спирането на автомобила в него са се намирали две лица, а св. Л. не сочи категорично, че е разпознал жалбоподателят като лицето, което е управлявало автомобила при възприемане на нарушението.

Следва да се посочи, че при издаването на НП не съществува аналогична разпоредба на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която да санира допуснати нарушения при издаването на НП.

Недоказаността на нарушенията по всички съставомерни обстоятелства и допуснатите нарушения водят на извод, че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Доколкото съдът намери претенцията на жалбоподателя за основателна, и отмени издаденото наказателно постановление, то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Следователно на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако 3 подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР Пловдив.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото А. Г. и адв. Т. Т. от 08.07.2025г. В договора е отразено че договореното възнаграждение е 1 300 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката. Адв. Т. се е явил в съдебно заседание и е осъществила процесуално представителство на жалбоподателя. Платеното от жалботодателя по делото адвокатско възнаграждение не е в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /наричана по-долу Наредбата/, която указва че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от посочената наредба. Съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата при материален интерес от 1 000 до 10 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400лв. плюс 10 процента за горницата над 1 000лв. Така, в настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение е 600лв. Настоящия състав като съобрази фактическата и правна сложност на делото, и обстоятелството че съдебно производство приключи в едно съдебно заседание от една страна, и от друга процесуалната ангажираност на адв. Т., изразила се в ангажиране и на писмени доказателства които спомогнаха да се установи обективната истина по делото, настоящия състав намира, че възражението на възиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважена, но частично. Съдът прие че платеното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 1 300лв. следва да бъде намалено, но не до предвидения в закона минимум от 600лв, а следва да бъде определено на сумата от 800лв, с оглед изложените по-горе мотиви.

С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0438-000335 от 20.05.2025 г. издадено от Г.Р.Г. – Началник Сектор в 03 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, 4 пр.3 от ЗДвП, са били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на А. А. Г., ЕГН **********, сумата от 800 лева представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5