Решение № 27 от 19.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Стара Загора, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20255530202944 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление № 50-22-25 от 30.07.2025 година на Директора на РИОСВ град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение и с неяснота на издаденото наказателно постановление относно правната квалификация на нарушението.

Жалбоподателят в с.з. чрез адв. Ч. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Милков в с.з. и в писмена защита взема становище, че жалбата е неоснователна , опровергава възраженията в жалбата и претендира съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно 1 нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена последваща проверка на 17.04.2025 г. по изпълнение на дадено здадължително предписание № 88 на Директора на РИОСВ с № УООП-01-1998/14.03.2025 г. , в което е указано да се почистят отпадъците съхранявани в бетонните лагуни находящи се на територията на Телеугоително стопанство в град Стара Загора като се предадат на лица притежаващи документ по чл. 35 ЗУО.

Предписанието е със срок на изпълнение един месец от връчването на управителя на дружеството на 14.03.2025 г.

По време на извършен последващ контрол на 17.04.2025 г. е констатирано , че предписанието не е изпълнено , тъй като в двете лагуни продължава да се съхрантява опасен отпадък.

Нарушението е извършено на 15.04.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. П. Р. / актосъставител /, Констативен протокол от 17.04.2025 г., Констативен протокол от 05.03.2025 г., Предписание № 88/14.03.2025 г., Договор за наем, приемо-предавателна разписка.

Жалбоподателят ************ във връзка с осъществяването на стопанската си дейност е допуснало замърсяване на околната среда, което е констатирано с констативен протокол от 05.03.2025 г. и с предписание № 88/14.03.2025 г. е даден срок за отстраняването.

Задължението на дружеството да изпълни предписанията на контролния орган е абсолютно и безусловно.Никакви обстоятелства не го освобождават от това задължение в това число и прехвърлянето на собствеността или отдаването под наем на обекта, където се съхраняват опасните отпадъци.И това е така , тъй като 2 предписанието по същество е ИАА, чийто адресат върху който тежи задълржението за изпълнение е именно жалбоподателя

************.ИАА подлежи на контрол по реда на АПК и в случая след като не е атакуван е влязъл в сила и подлежи на изпълнение.В този смисъл вазръженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

Не съществува никаква законова пречка / а и такава не се сочи в жалбата / издателят на предписанието / Директора на РИОСВ / при неизпълнението му да наложи и санкция.Напротив същият е оправомощен от ЗООС да издава както предписания така и наказателни постановления, което прави неоснователни и тези възражения.

При издаването на наказателното постановление обаче са допуснати съществени процесуални нарушения относно правната квалификация на претендираното административно нарушение относими към чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН.

В наказателното постановление първо е посочено, че дружеството е нарушило чл. 151 т. 3 във вр. с чл. 156 т. 2 и чл. 165, ал.

2 ЗООС.

В следващият абзац на същото наказателно постановление се сочи, че е нарушен чл. 156 т. 2 във в р. с чл. 14 т. 4 във вр. с чл. 166 т. 3 и чл. 165, ал. 2 ЗООС.

В края на мотивите на наказателното постановление се сочи, че е нарушен чл. 151 т. 3 във вр. с чл. 156 т. 2 и чл. 165, ал. 2 ЗООС.

В диспозитива на наказателното постановление се сочи правното основание за налагане на имуществената санкция – чл. 166 т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 ЗООС за неизпълнение на предписание дадено на 3 основание члр. 14 т. 4 ЗООС установено при последващ контрол на основание чл. 156 т. 2 ЗООС.

Посочените правни квалификации освен ,че са взаимно противоречиви и несъответстващи на приетата от административнонаказващият орган и установена от съда фактическа обстановка са и неточни.

В ЗООС няма чл. 151 т. 3 , което означава че е посочена несъществуваща в правния мир правна квалификация.Същото се отнася и до посоченият чл. 14 т. 4 ЗООС- такава норма няма.

Очевнидно става въпрос за чл. 14, ал. 4 ЗООС.

В диспозитива на наказателното постановление като основание за налагане на санкцията е посочен чл. 166 т. 3 ЗООС, който препраща към чл. 155 и чл. 157 Б от ЗООС, но последните норми не са посочени нито като нарушени ,нито като основание за налагане на санкция.

Посочената санкционна норма на чл. 165, ал. 2 ЗООС е неотносима към посочената фактическа обстановка и констатираното административно нарушение свързано с неизпълнение на задължителни предписания.

Посочената за нарушена норма на чл. 156 т. 2 ЗООС също е неотносима към установената фактическа обстановка . Същата се отнася до осъществяване на последващ контрол и адресат са контролните органи, а не дружеството нарушител.

В обобщение : Посочени са няколко различни правнни квалификации на претендираното административно нарушение, 4 несъществуващи правни норми и неотносими правни норми към установената фактическа обстановка.

Тези пороци са толкова съществени, че поставят в невъзможност както жалбоподателят така и съда да разберат кои са нарушените законови разпоредби и следва да се приравнят до липса на правна квалификация на нарушението и правно основание за налагане на имуществената санкция, с което е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН.

Безспорно това процесуално нарушение ограничава правото на защита / последното е функция на конкретно, ясно и точно формулирано административно обвинение, което в случая не е сторено / и е неотстранимо в съдебната фаза.

Допуснатото процесуално нарушение следва да се окачестви като особено съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд. Видно от пълномощното и договорът за правна помощ че жалбоподателят е заплатил сумата 800 лв./ 409,06 евро / , за адвокат в производството пред РС Стара Загора. Няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а и същото е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 г., за този вид дела. С оглед изложеното съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер.

5

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 50-22-25 от 30.07.2025 година на Директора на РИОСВ град Стара Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на ************, със седалище и адрес на управление ************ представлявано от управителя Н. Т. Н..

ОСЪЖДА РИОСВ – град Стара Загора да заплати на ************, със седалище и адрес на управление ************ представлявано от управителя Н. Т. Н. направените по делото разноски в размер на 409,06 Евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6