Решение № 777 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110215900 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Й. Ц., чрез упълномощения процесуален представител – адв.

П.в К. против заповед за задържане на лице рег.№ 513зз-449/25.10.2024г., издадена от Е. Г.

– разузнавач към 05 сектор ОИП – СДВР. Със заповедта на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, както и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е било налице правно основание за издаване на процесната ПАМ, тъй като да лисвали данни за съпричастност на жалбоподателя към твърдяното престъпление. Посочва, че същата не е била уведомена за основанията за нейното задържане, а в заповедта липсват изложени факти, които да обуславят необходимостта от прилагането на ПАМ. Моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание, редовно призована Ц., не се явява, не се представлява.

Ответникът – Е. Г., редовно уведомена, не се явява, не се представлява. По делото е приложено писмено становище от упълномощен процесуален представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебно производство № 513 ЗМИП 5428/2024г. по описа на СДВР, пр.пр. № 18646/2024г. по описа на СГП е водено за престъпление по чл. 167, ал.3, вр. ал. 1 от НК.

Същото било образувано с първото действие по разследването – обиск и изземване и претърсване и изземване.

Във връзка с получени данни, че в гр хх лице е организирало предлагане и даване на имотна облага с цел да склони различни лица са упражнят избирателното си право в полза на определена политическа партия на 25.10.2025г. на място били изпратени полицейски служители.

В хода на извършената проверка на място била установена П. Й. Ц., която на същата дата в 12:33 часа била задържана за срок до 24 часа със заповед за задържане рег. № 513зз449/25.10.2024г. , издадена от Е. Г., на длъжност разузнавач в 05 сектор ОИП-СДВР.

Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като в мотивите е посочено “във връзка с осъществен състав на престъпление по чл. 167 НК по ЗМ 5428/2024г. по описа на СДВР.

На 25.10.2024г. за времето от 13:00 часа до 13:30 часа бил извършен обиск по реда на НПК на П. Й. Ц., а за времето от 13:40 часа до 14:35 часа било извършено претърсване и изземване в помещение, обособено като кафене, находящо се в хх стопанисвано от П. Й. Ц..

В изготвения протокол същата посочила, че част от намерените вещи са собственост на хх.

В 15:25 часа Ц. била освободена.

В хода на разследването било установено, че извършител на престъплението е хх.

С постановление на СГП от 12.11.2025г.наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1 , вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.

В административната преписка се съдържат заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация, съобщение за започване на ДП, приемо – предавателен протокол, постановление на СГП от 25.10.2024г., удостоверение за компетентност на ответника, копия на протокол за обиск и изземване на П. Й. Ц., копие на протокол за претърсване и изземване.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

2

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на Ц. е имало данни, от които може да се направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. Както посочи съдът, за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Въпросът за последващото му доказване не може да бъде предмет на разглеждане в административното производство, респ. нарушителят да черпи по този начин благоприятни правни последици за себе си. Дали ще бъде доказано или не е един бъдещ, евентуален юридически факт, който обаче е неотносим в настоящето производство при преценката за законосъобразност на процесната заповед.

Според чл. 5, § 1, б. "с" КЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в случай на законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Изпълнено е и изискването задържането да е извършено в съответствие с процедури, предвидени от закона.

Процесното задържане покрива стандарта за законност и за непроизволност като основополагащи общи принципи при ограниченията на правото на свобода и сигурност, както правилно е приел по същество и районният съд.

В решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби № 3

50027/08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).

В действителност, в заповедта не е описана фактическата обстановка, но съгласно съдебната практика няма пречка такова описание да се съдържа и в други документи от административната преписка. В този смисъл е ТР № 16/1975 на ОСГК, съгл. което мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в други документи от административната преписка. В случая такива са приложените и приети по делото .

По силата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да бъде приложена тази норма е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено именно от задържаното лице. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание.

За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагане на мярката "задържане за 24 часа" по реда на чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършване на съответното престъпление. В процесния случай такива данни са безспорно установени, като задържаното лице е било наясно с основанието за задържането му и изложените в тази връзка в касационната жалба доводи са неоснователни.

С оглед на извършеното по-горе разграничение между съдържанието на понятието "данни" и "достатъчно данни", следва изводът, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не предполага доказаност от субективна и обективна страна на извършено престъпление, а единствено наличие на данни за извършено престъпление. Такива данни са установени по делото. В случая приложената ПАМ се оправдава от законовите цели за задържане.

При задържане на посоченото правно основание – данни за извършено престъпление, не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само данни, обосноваващи предположение в посочения смисъл. От събраните в хода на съдебното производство доказателства може да се направи извод за фактическите основания на задържането, в частност на причините за същото. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, да е повдигнато и предявено обвинение и т. н. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на 4 задържането по реда на чл. 72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват задържаното лице със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство.

Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган.

Предвид изхода на спора и с оглед изрично обективираното искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 ЗПП, в полза на СДВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (130,00 лева), съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените по него действия от процесуалния представител на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Й. Ц., чрез упълномощения процесуален представител – адв. П. К. против заповед за задържане на лице рег.№ 513 зз- 449/25.10.2024г. , издадена от Е. Г. – разузнавач при 05 сектор ОИП – СДВР , с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".