Решение № 303 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110213476 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 4971623, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДВП, на В. Г. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Недоволен от ЕФ е останал К., който го обжалва в срок пред СРС. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Твърди се, че няма дата на издаването му, няма данни за наличие на пътен знак, неговия вид, местонахождение, обхват на действие, както и конкретна стойност на ограничението. Навеждат се твърдения за изтекла давност в периода от датата на нарушението до датата на връчвана на ЕФ. Сочи се, че липсвал приложен снимков материал от установяването на нарушението, не било ясно дали използваното техническо средство било изрядно, доколкото в ЕФ липсват данни за допустима техническа грешка на конкретно използваното техническо средство. Иска се отмяна на издадения ЕФ, както и присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, 1 представлява се от адв. Х. с пълномощно по делото.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В представено писмено становище се оспорва жалбата и се иска от съда да я отхвърли, тъй като издаденият електронен фиш бил законосъобразен. Сочи се, че не са налице визираните в жалбата нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е обективирано възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.06.2021 г. в 19:29 ч., жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № СА 3192 МР и се движил в гр. София, по бул. „Ал.

Малинов“ срещу Академията на МВР, с посока на движение от ул. Самара към д-р Атанас Москов. При ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за движение на посоченото място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи на посочения булевард със 80 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – АТСС ARH CAM S1, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.

След установяване собственика на автомобила в лицето на жалбоподателя, на последния е издаден електронен фиш с № 4971623, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, схема на пътното платно, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, 2 тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Ето защо, в този аспект възраженията в жалбата са изцяло неоснователни.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 09.06.2021 г. в 19:29 ч., жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № СА 3192 МР и се движил в гр. София, по бул. „Ал.

Малинов“ срещу Академията на МВР, с посока на движение от ул. „Самара“ към ул. „Д-р Атанас Москов“. При ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за процесното място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 80 км/ч.

Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесният фиш, не се е възползвал от възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице, което е управлявало собствения му автомобил в посочените дата и час, поради което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото нарушение, тъй като е 3 вписан като собственик на автомобила в системата на МВР.

Не може да бъде споделен довода на жалбоподателят, че не е посочена датата на съставяне на ЕФ. Макар и това в действителност да е така, посочването на датата на издаването му не е сред предвидените реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде е извършено същото, в каква посока на движението е установено нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени, поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно. Във връзка с възражението на жалбоподателя относно липсата на данни за пътен знак за ограничение на скоростта, съдът е изискал информация от СО. Видно от писмо с вх. № 364296/13.11.2024г. и приложената към него схема е видно, че на процесното място няма монтирани пътни знаци В 26 и максимално допустимата разрешена скорост на движението на ППС е 50 км./ч. съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

На следващо място, съдът намира, че много ясно е посочен видът на процесното техническо средство, а в случая са налице и безспорни доказателства за техническата му изправност. Посочването на модела и номера на техническото средство е достатъчно, за да може да бъде упражнен последващ контрол относно въпроса за неговата техническа изправност, а това е сторено.

По отношение на приспадането на трипроцентовия толеранс в измерената скорост, съдът намира, че той е приспаднат и това се вижда отлично при преглед на снимковия материал, в който е отразено, че автомобилът се е движил със 83 км/ч, а водачът е наказан за 80 км/ч.

По възраженията за изтекла погасителна давност, съдът намира, че те са неоснователни, защото давността е четири години и половина от извършване на нарушението.

Освен това, съдът намира, че не отговаря на истината твърдението в жалбата, че липсвал снимков материал от установяването на нарушението, тъй 4 като той е наличен по делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с максимално допустимата.

Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице законоустановено ограничение на скоростта от 50 км/ч, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост (80 км/ч), независимо от наличието на законово ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.

С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.

37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване, невисоката правна сложност на делото, обстоятелството, че то е решено в едно заседание, както и че в съдебната зала не е присъствал лично юрисконсултът на СДВР.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 4971623, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на В. Г. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, като ПРАВИЛЕН и

ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА, В. Г. К., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6