Решение № 2060 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330103983 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от "АПЕД ЛОГИСТИК" ЕООД, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, р-н Южен, Пощенски код: 4004 бул.

Александър Стамболийски № 79, бл. 1114, вх. Д, ет. 8, ап. 22; регистрирано в Търговски регистър към АВ - гр.Пловдив с ЕИК 204532458, представлявано от Управителя и *********** против ПиЕйчЮ Сървис ****** (PHU LDService ******); Идентификационен номер на данъкоплатец ********, представляван от ******, с която са предявени искове с правно основание чл. 361 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 348 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 933,75 лева – главница по сключен спедиционен договор за доставка на стоки, съгласно фактура № *******г. и сумата от 91,27 лева обезщетение за забава за периода от датата на плащане на извършения транспорт към превозвача - 09.11.2020г 01.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящите искове - 01.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

В съдебно заседание е допуснато изменение на претенцията, като се иска същата да се присъди в евро, а не в лева т.е. сумата от 1500 евро – главница.

Ищецът посочва, че в качеството си на спедитор е сключил с ответника в качеството на получател на стоката спедиторски договори, по силата на които е поел задължение да осъществи извършване на транспорт на дини от България до Полша. В тази връзка от АПЕД ЛОГИСТИК ЕООД е издадена фактура (invoice) № **** от ******г. за плащане от получателя ****** с VAT *******. На ******г. по банковата сметка на Спедитора са 1 получени 1500 евро по същата фактура. На ***** г. ******** отправя нова заявка за два камиона, но спедиторът му изпраща един, видно от ел.съобщения между тях и изпратена фактура за транспорт ******г. В графа 24 от товарителница (CMR), изготвена в гр. Добрич на *******г, като получателят е отбелязал, че е получил стоката, но до момента не е извършил плащане. Освен това посочва, че с преводно нареждане от *******г. е заплатил извършения транспорт към превозвача Мила Фриго Транс ЕООД. След многобройни разговори и опити за уреждане на плащания по задълженията, резултат няма.

Твърди, че между страните е възникнало правоотношение по сключен спедиционен договор въз основа на депозираната заявка – договор за международен транспорт от ******* г., като са уговорени съществените елементи на сделката и е постигнато съгласие относно вида и броя на товарите, цената на превозната услуга, срокове на доставяне и плащане. Твърди, че за ответника – доверител по сделката е възникнало задължение да плати цената за транспорт, след получаване на товара. Въпреки дългия период на забава се сочи, че ответникът не плаща, затова счита, че дължи като обезщетение, и законната лихва за забава по процесната фактура, от датата на плащане на извършения транспорт към превозвача 09.11.2020г. до датата на завеждане на (деветдесет и един лв. и 27ст.). иска - 01.03.2021 г. в размер на 91,27 лева

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.

В съдебно заседание на 25.04.2024 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетите в първото по делото съдебно заседание може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в общ размер от 2038,88 лв., като счита за неоснователно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на допълнителни 1000 лева на основание чл. 7, ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери 2 на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г., доколкото ход на делото по насрочените открити заседания не е даван поради нередовно връчване и съответно не са извършвани процесуални действия в открити съдебни заседания, налагащи допълнително възнаграждение. Не следва да се присъжда и сумата от 70 лв. за справки от Юробанк България АД, доколкото разноските, свързани с представяне на писмени доказателства по делото са такива, свързани с осъществената от адвоката правна защита и съдействие и следва да бъдат съобразени при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

Тези разноски не подлежат на присъждане в полза на страната, която ги е сторила, а остават в тежест на тази страна, доколкото са свързани със защитата в производството по делото и не представляват съдебно-деловодни разноски, свързани със заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица или свидетели.

Предвид горното съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1968,88 лв., разпределени както следва: 500 лв.- адвокатско възнаграждение за настоящото производство, 172,50 лв.- държавна такса, 631,38 лв.- 4 превода от български на полски, 15 лв.- ДТ за въззивно дело пред ПОС, 650 лв.- адвокатско възнаграждение пред ПОС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ПиЕйчЮ Сървис ******* (PHU LDService ********); Идентификационен номер на данъкоплатец ******, представляван от ****** ДА ЗАПЛАТИ НА "АПЕД ЛОГИСТИК" ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Южен, Пощенски код: 4004 бул. Александър Стамболийски № 79, бл. 1114, вх. Д, ет. 8, ап. 22; регистрирано в Търговски регистър към АВ - гр.Пловдив с ЕИК 204532458, представлявано от А. Г. Е. сумата от 1500 евро – главница по сключен спедиционен договор за доставка на стоки, съгласно фактура № ******г. и сумата от 91,27 лева - обезщетение за забава за периода от датата на плащане на извършения транспорт към превозвача – от 09.11.2020г. до 01.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящите искове - 01.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер от 1968,88 лв.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________

3