Решение № 117 от 09.06.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Плевен , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214400500320 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260241/23.03.2021 г. по гр.д. № 5026/2020 г. Плевенският районен съд е уважил предявените от „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр.

Плевен, ЕИК ****** против М. Д. ПР. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на същият, че дължи сумата от 634,17 лв. – главница, дължима за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 56,73 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1203/10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2240/2020 г. по описа на ПлРС.

Със същото решение ПлРС е осъдил М. Д. ПР. да заплати на „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ****** сумата от 485 лв. за деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лв. за деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2240/2020 г. по описа на ПлРС.

1

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът М. Д. ПР., който чрез назначеният му особен представител адвокат З.Т. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се позовава на нарушения на материалния закон от страна на първоинстанционния съд и по конкретно на разпоредбите на ЗН. Според въззивника по делото липсват доказателства въззвникът да е приел наследството на своите родители и да е станал собственик на ½ и.ч. от топлофицирания имот, тъй като представената данъчна декларация не е подписана от него и няма доказателства същият да е заплащал данъци за имота. Наред с това се позовава на практика на ОСГК на ВКС от 1961 г., съгласно която подаването на декларация по ЗМДТ и заплащането на съответният данък от наследника не са конклудентни действия, установяващи приемане на наследството. Моли се въззивният съд да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация - Плевен“ ЕАД, гр.

Плевен чрез пълномощника му юрисконсулт С. СТ., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Обсъждайки решението на ОСГК на ВКС от № 54/03.05.1961 г., въззиваемата страна прави извода, че в случая са налице конклудентни действия на наследника, доказващи, че същият е приел наследството, станал е съсобственик на ½ и.ч. от топлофицирания апартамент и дължи процесните парични суми, представляващи ½ и.ч. от задължението за имота за периода. Според въззиваемата страна имотът е бил СИО на родителите на въззивника и след последователната им смърт е станал съсобствен между въззивника и брат му Я.Д. П., поради което всеки от тях дължи половината от стойността на предоставената за имота топлинна енергия. Според въззиваемата страна възраженията на въззивника относно истинността на декларацията до Дирекция „ПМДТ“ са преклудирани, тъй като подписът върху декларацията не е оспорен своевременно при представяне на документа пред ПлРС. Моли се въззивният съд да потвърди решението на ПлРС и да присъди на въззиваемото дружество направените по делото разноски за юрисконкултско възнаграждение в размер на 100 лв..

В о.с.з. въззивника чрез назначения му в производството особен представител адвокат З.Т. поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемото дружество „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен чрез пълномощника си юрисконсулт Ц.М. поддържа писменият отговор на 2 въззивна жалба и оспорва основателността й. Представя списък на разноските за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото пред Плевенският районен съд е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен към длъжника М. Д. ПР., които представляват ½ и.ч. от паричните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1203/10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2240/2020 г. по описа на ПлРС , а именно: сумата от 634,17 лв. – главница, дължима за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 56,73 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба /ИМ/ ищецът твърди, че ответникът, заедно с брат си Я.Д. П. има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, в качеството на собственик на топлоснабден недвижим имот в гр. Плевен, ******, с абонатен № ***, намиращ се в сградата – етажна собственост, чиито имот е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие на клиентите въз основа на публично известни Общи условия на предприятието, одобрени от ДКЕР, като в конкретния случай това са Общите условия на дружеството от 2007 г., надлежно публикувани в посочени медии. Твърди се, че в сградата, в която се намира имотът на ответника е извършвана услугата „дялово разпределение на топлинна енергия, при което са изготвяни отчети на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в сградата за процесния период в съответствие с чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано срещу двамата собственици в качеството на длъжници и заявление от длъжника Я.Д. П. не е депозирано в срока по чл. 414 от ГПК, но длъжникът М. Д. ПР. не е намерен на адреса си по постоянна адресна регистрация, поради което заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на основание 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на заявителят е било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК. Твърди се, че ответникът не е заплатил ½ и.ч. от 3 ползваната топлинна енергия за процесния период до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. до подаване на ИМ, което обосновава правния интерес на дружеството да потърси правата си по съдебен ред.

По делото в първата инстанция е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от назначения на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител адвокат З.Т. от ПлАК , в който са направени възражения за неоснователност на иска. В отговора се твърди, че по делото липсват доказателства ответникът да е приел наследството на своите родители съгласно чл. 48 от ЗН и да е станал собственик на ½ и.ч. от топлофицирания имот, както и че не са налице основанията за приложимост на чл. 51 от ЗН, тъй като наследодателят не е починал в хода на производството.

За да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, Плевенският районен съд е приел, че по делото са представени доказателства за облигационни отношения между страните по делото за доставяне на ТЕ при Общи условия, тъй като ответникът е собственик на ½ и.ч. от топлофицирания имот по наследствено правоприемство от своите родители Д.М.П., починал на *** г. и К.М.П., починала на ****** г.. ПлРС е приел, че представените по делото доказателства, че ответникът е декларирал собствеността върху ½ и.ч. от имота и заплаща данъци за него доказват, че същият с конклудентни действия е приел наследството на родителите, станал е собственик на ½ и.ч. от имота и дължи ½ и.ч. от задължението на своите наследодатели за ползвана ТЕ в имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2240/2010 г. по описа на ПлРС се установява, че въззиваемото дружество е депозирало на 09.06.2020 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Я.Д.

П. и М. Д. ПР. и същото е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1203/10.06.2020 г. срещу длъжниците общо за следните суми: сумата от 1 268,34 лв. – главница, дължима за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 113,45 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г. до окончателното й заплащане, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 27,64 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско 4 възнаграждение, като конкретно длъжникът М. Д. ПР. следва да заплати сумата от 634,17 лв. – главница, дължима за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 56,73 лв. – лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г. до окончателното й заплащане, 13,82 лв. за държавна такса и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта по чл. 410 от ГПК е отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнено от страна на длъжниците на задължение за доставена ТЕ в недвижим имот в гр. Плевен, ******. С разпореждане № 260324/18.08.2020 г. по посоченото ч.гр.д., след като е приел, че съобщението за заповедта е връчено на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК, ПлРС е указал на заявителя на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК да предяви иск по чл. 422 от ГПК против длъжника М. Д. ПР., като съобщението е връчено на заявителя на 02.09.2020 г..

ИМ, с която са предявени исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК е подадена на 30.09.2020 г. пред ПлРС, поради което правилно същите като допустими са разгледани от ПлРС по същество.

Спорно по делото във въззивната инстанция с оглед изложеното във въззивната жалба е извършена ли е правилна преценка на събраните в първата инстанция доказателства при формиране на извода за качеството на въззивника на потребител на топлинна енергия.

От представената по делото в заповедното производство пред ПлРС публикация от 13.12.2007 г. във вестник Посоки се установява публикуването на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, приети с Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на „ТоплофикацияПлевен”ЕАД и одобрени с Решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация - Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 33 ал. 1 от ОУ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество при липса на направени възражения в срок срещу начислените суми.

Установява се от представените по делото договор и споразумителен протокол от 01.11.2017 г., сключен между „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр.

Плевен и „Бруната“ ООД, гр. София, че въззиваемото дружество е възложило на „Бруната“ ООД, гр. София на основание чл. 139 от ЗЕ да извършва дялово разпределение между имотите в сградите, етажна собственост /СЕС/ или сгради с повече от един потребител на количествата топлинна енергия /ТЕ/, 5 доставени от топлофикационното дружество и отчетени по топломера в абонатната станция на СЕС, една от които съгласно приложения споразумителен протокол е СЕС, в която се намира процесния имот с адрес гр. Плевен, ******. Установява се от представеното писмо от „Бруната“ ООД, гр. София, че в процесния имот няма уреди за индивидуално отчитане, има 1 водомер и са начислявани суми за отопление без ИРУ в баня с щранг – лира, както и суми за отдадена от сградната инсталация ТЕ на база действителен обем в размер на 178,46 куб.м. Установява се от представеният протокол към проведено ОС на ЕС за топлинно счетоводство от „Бруната“ ООД, гр. София с разпределители на ЕС с адрес: гр. Плевен, ******, че за ап. 62 като собственик е вписан Д.М. П., както и че същият не се е подписал като участник в проведеното ОС.