Протокол № 251 от 17.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 251 гр. Варна, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Елка Н. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20243100100964 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Ищецът П. И. П., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Ф. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът А. И. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. М. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личните карти на ищеца и ответника, след което им върна същите.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Констатира, че същото е отложено за събиране на свидетелски показания.

Адв. Д.: Водим свидетелите Г.П.М. и Г.Д.Г., които моля да допуснете до разпит.

Адв. Т.: Водим свидетелите К.Х.К. и С.С.А., които моля да допуснете до разпит.

1

С оглед допуснатите гласни доказателства в предходно с.з., СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищеца Г.П.М. и Г.Д.Г., както и К.Х.К. и С.С.А. като свидетели от ответника.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Г.П.М., 65 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със страните по спора.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори истината.

Свидетелят, на въпроси на адв. Д.: Запознахме се с П. П. в техникума през 1975 г., когато започнахме да учим заедно. Там се запознахме и след това станахме приятели. След като завършихме, двамата заедно правихме новобранска вечер. След това започнахме да се виждаме и семейно и досега. Съпругата му се казва Д.. Тя е жива, съпрузи са още, семейни приятели сме. Познавам имота на родителите на П. и А. в м. Ракитника, защото моите родители също купиха имот на Боровец и си помагахме взаимно, аз ходех да помагам на тях, а П. помагаше на мен. Познавам бащата на П., казваше се И. П.. Той не е жив, мисля, че почина през 2023 г. Родителите на страните бяха семейство, но разбрах, че са се развели през 2006 г. След развода контактувах с И. П.. Аз пътувах по корабите. След като се пенсионирах от БМФ, започнах работа на плаващ кран „Антей“. Там имах колеги, които са работили с чичо И., бащата на П. и А.. Когато ходехме от Боровец до плажа, на връщане спряхме да говоря с чичо И.. Беше може би през 2006-7-8 г. Говорихме за общи неща – за мястото. Той се оплака, че има проблеми със септичната яма. Аз имах приятел, който извършва такава услуга - почистване на септични ями. Обадих му се и той отиде да почисти.

Говорихме си, че вече е възрастен човек и няма да може да се справя с къщата, той каза, че, понеже П. е взел страна на майка си по време на развода, взел решение да дари имота на А..

След това съм го виждал още 1-2 пъти. Последно не мога да си спомня кога се видяхме.

Пенсионирах се през 2018 г. След като се пенсионирах съм се срещал и съм говорил с И. П..

Мисля, че двамата с П. не се срещаха. Не мога да кажа дали е осъществил намерението си във връзка с имота. Мисля, че за последно се видяхме през 2017 г. и тогава говорихме за имота. Тогава разговаряхме и когато го запитах как смята да преживява, той каза, че пенсията му стига и няма нужда от помощ. По телефона не съм разговарял с него. Зная от П., че се е разболял. Живял е на вилата и след това се е преместил в апартамента. А. П. не познавам.

2

Свидетелят, на въпроси на адв. Т.:

Свидетелят: А. се грижеше за И. П. през последните 5-6 години от живота му. Не зная И. да е живял с някого. Зная, че е живял сам. Сподели ми, че иска да дари имота на дъщеря си около 2017-18 г. Мисля, че го е дарил, зная това от П.. Преди пенсионирането си ходех по корабите и нямах време да се виждам с него. След това ходих при него. През последните 10-тина години не зная какви ремонти са правени.

Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Г.Д.Г. – 65 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със страните по спора.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори истината.

Свидетелят, на въпроси на адв. Д.: Познавам П. от Техникума по корабостроене и оттам познавам семейството му, и баща му и майка му. След завършване сме били с П. в казармата заедно, а след това през 1985 г. заедно, в една година сключихме брак и неговият баща беше с личния си автомобил шофьор на сватбата ми. Бяхме достатъчно близки семейства. Посещавал съм имота в Ракитника. Още като бяхме младоженци И. спомена, че правят вила на Ракитника и с двамата с П. сме ходили да помагаме. Не съм бил с тях, но когато се строеше вилата Ц. и И. бяха заедно – родителите на П. и той им помагаше. Нашата вила беше построена и с И. П. сме говорили за вилите, нашата и тяхната бяха близко- на 2-3 км. Поддържахме връзка с П. и от време на време с И. и когато стана въпрос, че ще се развеждат аз се учудих и от П. разбрах, че е взел страната на майка си, която беше болна и тогава са си влошили отношенията с баща си. И. П. каза, че не иска да вижда сина си. Като говорих с И. веднъж, той каза: „Синовете сами се оправят, аз ще помагам на дъщерята“.

Не мога да си спомня коя година водихме този разговор, но когато пътувах, докато бях тук съм ходил да го виждам на вилата. От И. разбрах, че всичко ще остави на А.. Усещах убеденост в него, че П. не заслужава нищо. Споделих, че и моя баща реши да остави всичко на сестра ми, а И. каза, че дъщерите са по-мили. Не съм го питал точно какви намерения има. В разговора, когато казах, че баща ми всичко подари на сестра ми, той каза, че смята всичко да подари на А.. Аз през 2019 г. слязох от корабите и лятото, след юни може би, ходих последно на вилата и тогава водихме този разговор. Отпреди знаех, че няма да остави нищо на П.. По-късно разбрах от П., че всичко е прехвърлено на А.. С И. не съм говорил за това. След Ковид-а много малко контактувахме с И.. Лични срещи след това не сме имали.

После той се прибра в апартамента, където живее А.. Това, което знаех от П., с него не съм 3 коментирал. Разговор за пари с И. не сме водили. Последно се чухме с И. може би 2020, двадесет и някоя година. Аз исках да го видя, но той каза „не“. По телефона няколко пъти сме говорили от 2019 г. На вилата отдавна има табела „А.“. Не мога да кажа от колко години, но много отдавна. И. П. винаги е казвал, че е кръстил вилата на дъщеря си. От И. не съм чувал да казва, че контактува с П.. И. казваше единствено, че синовете са длъжни сами да се оправят, конкретно за неговия син не е говорил. Говореше за П. от една страна с уважение, а от друга страна беше неудовлетворен, че не е постигнал това, което баща му е желаел. Аз останах с такова впечатление.

На въпроси на съда: Помощта, която имаше от сина си, я оценяваше и е казвал, че когато се строеше вилата П. помагаше и отношенията бяха съвсем други. След развода И. П. се затвори и вече не беше толкова общителен.

На въпроси на адв. Д.: Може би година след развода, директно не съм го питал, но И. говореше с горчивина за отношението на П. към развода, че според него това, че е взел страната на майка си, го е разстроило. П. ходеше да помага на майка си. Аз не съм го чул да говори лошо за П., но малко с разочарование, не искаше да види даже внуците – децата на П., след развода.

Свидетелят, на въпроси на адв. Т.: Разривът в отношенията на П. и И. стана след развода през 2006 г. Майка му беше се разболяла и П. винаги е имал по-близка връзка с майка си, отколкото с баща си. Не зная дали разривът в отношенията е предшествал развода или е след него. В моите разговори с И. не е ставало въпрос аз да повлияя нещо на П. като приятел, той каза, че няма нужда. Последните ми спомени са като бяха там още големите дървета – до 2019 г. със сигурност. Не зная кога са махнати дърветата. В кладенеца има хидрофор, за който един приятел на П. ходи да прави инсталацията там. По думите на И., той винаги е държал на А.. Апартаментът беше прехвърлен на А. още докато П. строеше. И. отиде да живее в апартамента на А.. Не зная точно кога се е преместил в апартамента. И. не ми е споделял да е получавал цинични е-мейли от сина си. Големият син на П. - И. П. е кръстен на дядо си и се смяташе, че кореспондира с дядо си повече от другия внук, но нямам преки впечатления какви са били отношенията им.

Свидетелят, на въпроси на Д.: Не съм контактувал никога по е-мейл с И. П. и не ми е известно да е имал такъв. От П. съм чувал, че живее с една жена, която ходи на вилата в събота и неделя, когато почива. Когато съм ходил там, И. ми казваше дали е удобно да отида, не съм я виждал никога там.

Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.

4

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел К.Х.К. - 56 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, без родство и дела със страните по спора.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори истината.

Свидетелката, на въпроси на адв. Т.: С А. се познаваме от много малки. Родителите ни бяха приятелски семейства. Познавам и баща й и брат й. Често контактувахме с А. и с чичо В. покрай семейни събирания, по сватби. Чичо В. не ми е споделял да има нужда от пари. Когато се разболя жената, с която живееше, тогава имаше затруднения, през 2018-19 г., предвид злокачественото заболяване и лечението. Искаха да си вземат жилище във Варна, за да са по-близо до лечебни заведения. Тогава се замислиха за начин, по който могат да го направят. Това зная от чичо И. и от А.. Доколкото са ми споделяли, искаха да направят така, че да могат да си помогнат взаимно – А. да си вложи парите като инвестиция, като закупи частта от вилата на Ракитника с парите, които имаше от работата в чужбина. Присъствала съм на разговори между И. и А.. Жената, с която живееше чичо И. – Д. е жива, тя живее с него отдавна. На вилата живееха непрекъснато заедно. Стана така, че Албенка помагаше със средства и тази част на чичо В. я купи А.. Сумата не е изплатена наведнъж, а на части. Не съм присъствала на даването на средствата, но съм чувала от И. и А., че са се извършвали.

Сумите са били от около 2-3000 лв., но колко пъти и през какъв период са давани, не зная. Не зная да са се договаряли за някаква обща цена. С А. сме имали разговори, че е изплатила част и има още да изплаща. И. е казвал, че получава от А. суми и от нея съм чувала. Имало е случаи да отида да ги видя, че Д. не е могла да напазарува и съм ходила аз да пазарувам.

Свидетелката, на въпроси на адв. Д.: Живея във Варна на ***. Често съм ходила на вилата, не мога да кажа колко пъти, но А., когато ме е молила, съм я карала с колата. Ходила съм и сама да им напазарувам, когато Д. не е имала възможност. Колко често, не мога да кажа. Когато леля Ц. се разболя, А. се върна да се грижи за нея, а по Ковид-а се върна, не мога да кажа точно кога. Всяка отпуска от работа, и неплатени вземаше, и прекарваше винаги в България. Когато зазля леля Ц., тя се върна за месеци. Леля Ц. почина през 2018 г.

След това А. замина за чужбина и след това се върна 2020-21 г., по Ковид. Тези вноски А. плащаше след 2018 г. Тя много често е оставяла пари и на мен и за майка си и за баща си.

Оставяла е за майка си пари преди да почине, ако има нужда от лекарства и пазаруване, правила съм го и за нея. За баща си ми е давала пари да пазарувам или да му помагам. След 2018 г., след смъртта на майка си, ми даваше в левове. Парите ми даваше на ръка в България, да ги съхранявам и да давам при нужда. За баща си ми е давала на съхранение, ако той има някакви нужди, по 1500-2000 лв., ако му се наложи извънреден разход. Ако не ги изразходя, съм ги връщала, а тя ги оставяше за следващ период. Чичо И. почина през февруари 2023 г., значи преди Коледа на 2022 г. отиде да живее в апартамента, от декември до февруари. Не съм давала суми на чичо И., с които да разполага той.