Решение № 163 от 10.02.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3832/2023
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 10.02.2025
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 б. в · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 315 · Търговски закон
- чл. 315 ал. 4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Плевен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430103832 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно осн. чл. 55 ал. 1, чл. 86 и чл. 59 от ЗЗД. Възражения за плащане и изтекла погасителна давност с правно основание чл. 111 б. в от ЗЗД.
Предявен насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът ***, е предявил иск срещу ****, в който сочи, че на 15.02.2019г. е сключил с ответника Договор № 1, по силата на който ответникът е следвало да извърши доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, собственост на ищеца, като съгласно уговорките на договора, ищецът превел 30 % авансово плащане в размер на 22 316.40 лева с ДДС на 19.02.2019г.
Твърди, че на 25.06.2019г. страните подписали анекс към договора, с който прекратили договора по взаимно съгласие, без да си дължат неустойки и във връзка с прекратяването, ишщецът е издал две кредитни известия за платената авансово сума, както и за неплатения остатък до пълния размер на продажната цена. Твърди, че съгласно сключения анекс, ответникът е следвало да предприеме следните действия: В срок от 5 работни дни, да преведе обратно по сметка на ищеца сумата от авансовото плащане в размер на 22 316.40 лева; след извършване на плащането, да демонтира и изнесе машините и 1 оборудването си в срок от 5 работни дни, като ищецът е следвало да му осигури достъп. Заявява, че от подписване на анекса към процесния договор, до подаване на исковата молба, ответникът не е предприел никакви действия по изпълнение на задълженията си, освен върнатата и приета от него на ****, която е част от доставеното оборудване по договора, и е възстановил по сметка на ищеца сумата от 1200 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 21 116.40 лева, представляваща авансово платена сума по прекратен договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.07.2019г. до 11.04.2022г. в размер на 6 292 лева; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.04.2022г. до 05.07.2023г. върху сумата от 21 116.40 лева в размер на 2 805.33 лева; както и обезщетение за забава върху горепосочената сума от 21 116.40 лева за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и обезщетение за лишаване от възможността да ползва част от наето помещение за периода от 10.07.2019г. до 05.07.2023г. в размер на 5 000 лева, изчислено на базата на средния пазарен наем за ползване на помещения, подобни на наетото от него. В хода на делото размерът на иска по чл. 59 от ЗЗД е увеличен до размер от 20 000лв. Претендира разноски.
Ответникът не отрича, че на 15.02.2019г. между страните е сключен ***, по силата на който той е извършил доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене“ в обект на ищеца, като сочи, че договорът е бил финансиран от МТСП по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. със средства предоставени от ЕС. Потвърждава, че на 19.02.2019г. ищецът е превел авансово 30 % от договорената продажна цена в размер на 22 316.40 лв, и твърди, че на 07.05.2019г. той е доставил и монтирал в търговския обект на ищеца, следните машини и оборудване:
1.
Високооборотна перална машина „*** cep.
№***,
2.
Високооборотна перална машина „*** сер. №***,
3.
Индустриална сушилна машина „***
4.
Индустриална химическа машина ****,
5.
Каландър „***,
2
6.
Настолна опаковачна машина ****,
7.
Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена *** сер.№ ***, 8.
Универсална гладачна маса тип език *** сер.***.
Не отрича, че страните са сключили Анекс на 25.06.2019г. за прекратяване на договора при посочените от ищеца условия. Твърди, че впоследствие от страна на МТСП е започнала проверка на ищеца относно изпълнението на договора и управителят му е поискал от ответника докато трае проверката да не вдига машините и анекса да не влиза в сила. Твърди, че проверката е продължила няколко години, като той е получил писма от Административен съд София - град и Главна дирекция Национална полиция, в които му се изискват документи, отразяващи изпълнението на договора от негова страна. Потвърждава връщането на сумата от 1200лв. и получаването от негова страна на Индустриална сушилна машина „*** на 11.04.2021г.
Твърди, че след това в продължение на една година, ищецът е отлагал финализирането на търговските отношения между страните, уредени в Анекса до приключване на съдебните му процедури с МТСП, след което е подал исковата молба по настоящето дело. Твърди, че с платежно нареждане от 24.08.2023г. той е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 21 116.40 лв., като по този начин е изпълнил задължените си за връщане на остатъка от депозита, като за тази сума претенцията се явява неоснователна. Оспорва претенцията за лихва, възразява, че за периода 02.07.2019г. до 05.07.2020г. претендираното обезщетение за законна лихва в размер на 6292 лв. е погасено по давност на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД. Моли съда да отхвърли останалите претенции за лихва като неоснователни и недоказани. По отношение на претенцията за обезщетение от 5000лв., твърди, че тя е неконкретизирана като обект и като база на изчисление, прави възражение за погасяване по давност на претенцията за периода от 10.07.2019г. до 05.07.2020г. на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД, респ. при претенция за обезщетението на базата на неизпълнен договор, твърди, че целият иск е погасен по давност. Моли съда да отхвърли исковете, и да му заплати направени разноски.
Ответникът е предявил насрещен иск по чл. 108 от ЗС, при същите твърдения, за осъждане на ищеца да му предаде владението на следните движими вещи:
1.
Високооборотна перална машина „***,
3
2.
Високооборотна перална машина „*** сер. №***,
3.
Индустриална химическа машина ****,
4.
Каландър „***,
5.
Настолна опаковачна машина ****,
6.
Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена *** сер.№ ***, 7.
Универсална гладачна маса тип език *** сер.***.
Ищецът, и ответник по предявения насрещен иск, по същество отрича да е отказвал плащане към 2019г. от ответника, а твърди, че ответникът е бил в неизпълнение на задълженията си. Твърди, че е уведомил ответника, че няма претенции към собствените му машини, но ги задържа като обезпечение до заплащане на дължими суми или подписване на съдебна спогодба. Твърди, че е информирал ответника за това, и че комуникацията е прекратена от страна на ответника. Заявява, че машините се държат от него като упражнено право на задържане и възражение за неизпълнен договор. Моли насрещният иск да бъда прекратен, а при допустимост – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника.
При преценката на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че на 15.02.2019г. са сключили Договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене, съгласно който ответникът ***, в качеството на изпълнител се е задължил да достави, монтира и въведе в експлоатация машини и оборудване в предприятието на бенефициента ***, който от своя страна се задължил да заплати общо сумата от 61 990.00лв. без ДДС. Не е спорно, че на 19.02.2019г. бенефициентът е заплатил на изпълнителя 30% авансово плащане в размер на 22 316.40 лева с ДДС по банков път. Страните не спорят също така, че на 15.02.2019г. са подписали Анекс към сключения между тях договор, съгласно който са прекратили по взаимно съгласие сключения между тях Договор от 15.02.2019г., като се задължили да върнат полученото по следния начин: ответникът се задължил в срок от 5 работни дни от подписване на анекса, да възстанови на ищеца внесения аванс в размер на 22 316.40 лева, а ищецът се задължил след връщане на платения аванс по 4 банковата му сметка да осигури на ответника достъп, който за своя сметка се задължил да демонтира и изнесе оборудването от помещението в гр. ***, ул.
*** ***ски полк в срок от 5 работни дни. Не е спорно между страните, че оборудването, предмет на първоначалния договор е доставено и това са били 8 машини - Високооборотна перална машина „*** cep. №***, Високооборотна перална машина „*** сер. №***, Индустриална сушилна машина „***, Индустриална химическа машина ****, Каландър „***, Настолна опаковъчна машина ****, Опаковъчна машина с опция за монтаж на стена *** сер.№ ***, и Универсална гладачна маса тип език *** сер.№ *** Страните не спорят също така, че на 11.04.2022г. ответникът върнал на ищеца от внесения аванс сумата от 1200лв., и с приемо-предавателен протокол от същата дата, получил Индустриална сушилна машина „***. Не спорно, че останалите 7 машини са останали, и към датата на приключване на съдебното дирене, са във владение на ищеца в наето от него помещение на адреса, на който се намирало предприятието на ищеца в гр. ***. Това е установено и от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, която е установила, че седемте машини са налични на този адрес, подвързани са към тръбопровод за чиста вода, годни за употреба по предназначение, не са установени такива с технически проблеми или увреждания, част от тях са работили по около 790800 работни часа.
След предявяване на исковата молба на 07.07.2023г., ответникът е заплатил на ищеца с преводно нареждане от 24.08.2023г. остатъка от внесения аванс в размер на 21 116.40лв., но не е получил достъп от ищеца за да демонтира и изнесе оборудването си от помещението, наето от ищеца, т.к. той му заявил в електронна кореспонденция от 24.08.2023г. /л. 82 от делото/, че претендира останалите суми по настоящата искова молба – лихви и обезщетение за лишаване от възможността да ползва помещението и разноски, за които желае да подпишат споразумение, за да оттегли иска си. В кореспонденцията от 25.08.2023г. ищецът е посочил, че предаване на машините преди споразумение между страните е възможно само ако се предложи друго обезпечение, и че в момента той упражнява търговско право на задържане докато не получи плащане или се разберат нещо друго.
От представените съдебни актове по делото, се установява следната фактическа обстановка – от ***. на АССГ, се установява, че предприятието на 5 ищеца е създадено във връзка с Административен договор № **** г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 /***, с наименование на проекта „Създаване на ново социално предприятие за химическо чистене „Есен“, с бенефициент ищецът. С Решение за прекратяване на административен договор, peг. № **** изд. от Заместник-министъра на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“, Административния договор от 11.10.2018г. е прекратен и е постановено възстановяване на преведените по проекта суми в размер на 122 558.19 лв., ведно със лихви за забава, т.к. са установени нередности при изпълнението му. В това съдебното решение е констатирано наличието на Договор за наем от 15.11.2018г. на помещението, в което са установени машините на ответника. С Решение № 3859 от 11.04.2023г. по адм. д. 5450/2021г. на ВАС, окончателно по спора между ищеца и Управляващия орган на ОП Развитие на човешките ресурси е решен, като Решение за прекратяване на административен договор, peг. № **** е отменено. През 2023г. – 2024г. са водени и други административни дела между ищеца и МТСП във връзка с отказ за верифициране на плащания по този административния договор, водени в Адм.съд В.Търново и ВАС, приключили с Решение № 3218/18.03.2024г. по адм.д. 11828/2023г. на ВАС.
Във връзка с твърденията на ищеца по предявения от него иск по чл. 59 от ЗЗД, по делото е представен Договор за наем на помещение/пералня/ в гр.