Решение № 78 от 27.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101749 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. Л. И. ЕГН ********** с адрес : с.

О** , със съдебен адрес : гр. П**Б срещу **” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26 ал.1 ЗЗД и евентуални с правно основание чл. 26 ал. 1, ЗЗД, с които се претендира прогласяване на Договор за потребителски кредит № 611631 сключен с **“ АД за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК и при условията на евентуалност да бъде признато , че са нищожни клаузите за заплащане сумата от 150,00 лева представляваща такса и неустойката в размер на 4390,56 лева във връзка със сключен Договор за потребителски кредит № 611631 - на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.Развити са подробни доводи.

Предявени са доказателствени искания. Претендирани са съдебно- деловодни разноски.

В срока за отговор на исковата молба, **” АД е предявило срещу ищеца по първоначалната искова молба обективно, кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира той да бъде осъден да заплати на **” АД сумата от 2951,56 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 611631, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /18.06.2024 г./ и при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира Т. Л. И. да бъде осъден да заплати на “Ай Ти Еф Груп” АД сумата от 2951,56 лв. - главница, получена от ответника без основание по недействителен Договор за потребителски кредит №611631, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба в съда /18.06.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът по първоначлно предявения иск поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 6111631 от 14.11.2023 г. , по силата на който ответното 1 дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 3000,00 лв. Сочи се, че сумата е усвоена от потребителя. Поддържа се, че в клауза от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури в кратък срок обезпечение под формата на две физически лицапоръчители, които следва да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии или банкова гаранция, както и било регламентирано задължението му да заплати такса в размер от 150,00 лв. Счита , че този договор е нищожен на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК , във връзка с чл. 11 и чл. 19 ЗПК. Изтъква се, че договорът е нищожен, тъй като нее посочен лихвения процент и условията за прилагането му. Поддържа се още, че в договора липсва ясно разписана методика за определяне на ГПР, а от друга страна дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Същият обаче, не го е включил при формиране на компонентите на ГПР по договора, като по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че на основание чл. 22 ЗПК, този пропуск води до недействителност на договора за кредит. Поддържа се и че освен това посочения в договора ГПР от 65 % надхвърля законно определения максимум в чл. 19 ал.5 ЗПК. По евентуалните искове се поддържа , че клаузите за дължима неустойката и такса заобикалят закона и освен това накърняват принципа на добрите нрави, доколкото предвижда задължение потребителят да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение на това си задължение. Предвид изложеното, поддържа се, че договорът за кредит е недействителен, евентуално клаузите уговарящи заплащане на неустойка и такса. Моли се така предявените установителни искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от **” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка.

Моли се, така предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

Във връзка с предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, кредиторът поддържа, че доколкото договорът за потребителски кредит е действителен, то следва да му бъдат заплатени дължимите по същия суми. Сочи се, че длъжникът е усвоил пълната стойност на предоставения му финансов ресурс, но не е извършил плащания по договора , които се равняват на сумата в размер от 2951,56 лв. усвоена по договора като заемна сума, поради което се предявяват горепосочените насрещни осъдителни искове. В 2 случай, че съдът приеме, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, то при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД за връщане на сумата от 2951,56 лв., за която се твърди, че представлява част от главницата, с която длъжникът се е обогатил. Моли се предявените главни насрещни искове да бъдат уважени, а при условията на евентуланост да се уважи предявеният евентуален иск.

Претендират се разноски.

В писмения си отговор ответникът по насрещния иск поддържа своите доводи и възражения , касаещи недействителност на процесния договор и отделните негови клаузи.

Предявява се доказателствено искане.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между **” АД като заемодател и ищеца Т. Л. И. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № 611631/14.11.2023 г., по силата на който на ищеца по първоначално предявения иск е предоставен паричен заем в размер от 3000,00 лв.

Отразеният в договора годишен лихвен процент е 47,43 %, годишният процент на разходите е 65 %, а задължението следва да се погаси на 24 месечни вноски, като размера на всяка вноска е 385,00 лв.без одобрено обезпечение и 202,06 лв. с одобрено обезпечение. Така общо дължимата сума по кредита е определена на 4849,44 лв. / т.8 от Приложение № 1 / .

Съобразно Приложение № 5 и Част ІІ - ал. 8 т. 1 и т.2 от Приложение № 2 към договора , до края на следващия ден от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „редовен“. 2) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения .При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка съобразно Част ІІІ - чл. 4.3 от приложението към договора. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че размерът не самата неустойка не е посочен в договора за кредит, а фигурира в погасителния план. В графа „неустойка“ от погасителния план / л.22 /, към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 182,94 лв. / неустойката за съответния месец /, като за периода от 24 месеца общо дължимата от потребителя неустойка възлиза на сумата от 4390,56 лв. Съгласно Приложение № 4 – чл. 2 , заемателят, дължи такса в размер от 150,00 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и оценка на заявката, подготовка на договора и преддоговорна информация.

3

Страните не спорят, а от представеното платежно нареждане от 14.11.2023 г. се изяснява, че сумата по процесния договор за кредит в размер от 3000 лв. е изцяло усвоена от потребителя. От признанието на ответника направено в писмено становище по делото се установява , че сумата платена по кредита е в размер от 425,00 лв.

При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :

По първоначално предявения основен установителен иск .

Безспорно е , че между "Ай Ти Еф Груп" АД като заемодател и Т. Л. И. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000,00 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на Договора за кредит следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 4.4 от Договора вр. т. 9 от Приложение № 1 към договора, доколкото са неразривно свързани.

Разпоредбата на чл. 8 от Приложение № 2 към договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания ) или банкова гаранция в размер на усвоената сума за главница по договора и дължимата възнаградителна лихва. При неизпълнение на това задължение, съобразно договора и погасителния план към него, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 182,94 лв. за всеки един от 24 – те месеца или общо в размер от 4390,56 лв. Анализът и тълкуването на тези норми от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в уговорения размер (което като величина явно представлява повече от чистата стойност на получения финансов ресурс и за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“.