Решение № 776 от 27.04.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 776

Сливен, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА канд № 20267220600134 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Д., подадена против Решение № 34 от 12.02.2026 г., постановено по АНД № 1193/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-000206/ 31.01.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, и за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и необосновано, поради неправилна оценка на доказателствата, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че при разпечатване на АУАН от устройството е била изписана друга разпоредба, която актосъставителят поправил на ръка. Счита, че тази ръкописна поправка, касаеща правната квалификация на едно от вменените нарушения, не е удостоверена по надлежния ред, което създава неяснота относно съдържанието на обвинението и накърнява правото му на защита. Посочва, че е налице основание за отмяна на НП. Счита, че липсва убедителен анализ на доказателствата по делото, като не са изложени съображения защо едни са били кредитирани пред други. Счита, че е налице нарушение на материалния закон, като изводът за доказаност на нарушенията е неправилен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – Д. Д. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа касационната жалба на посочените в същата основания. Счита, че: при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, решението на първоинстанционния съд е необосновано, поради неправилната оценка на доказателствата и нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ–Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага становището си по същество като сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и моли съда да го остави в сила. Предвид претенцията на насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания размер.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 09.01.2025 г. около 16:55 часа в [населено място], по [улица], посока [улица], Д. Д. Д. е управлявал с. си лек автомобил марка „Фиат” с рег. № [рег. номер], като по време на движение е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, и не е представил ППС на годишен технически преглед. На Д. Д. Д. бил съставен АУАН с фабр. № 3292601/ 09.01.2025 г., като актосъставителят приел, че Д. е нарушил разпоредбите на чл. 104а от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.01.2025 г.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

При постановяване на решението си Районният съд е приел, че: при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процедурата; АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в АУАН точно са описани извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Приел е, че Д. е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП, и следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност, като наложените наказания са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения. С такива мотиви Районният съд е потвърдил НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час касационният жалбоподател е управлявал МПС лек автомобил „Фиат” с рег. № [рег. номер], като при управлението му е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. С разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Д. Д. е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите – актосъставителя и свидетеля по АУАН - очевидец на нарушението, които са възприели непосредствено, че докато е управлявал описания в АУАН и в НП автомобил, Д. е използвал мобилен телефон, който е държал в ръката си. Устройство, позволяващо използването на мобилен телефон без участие на ръцете, не е било установено. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и съответстващи на описаното в съставения АУАН. В касационната жалба е наведено възражение за допуснато нарушение при съставяне на АУАН, предвид изписаната на ръка поправка. Настоящият касационен състав намира възражението за неоснователно. Видно от представеното с административнонаказателната преписка пред първоинстанционния съд копие на АУАН /л.9 и л. 29 от делото на РС-Сливен/, при определяне правната квалификация на едно от установените нарушения е направена поправка написана на ръка. Изрично е посочено, че същата е направена от актосъставителя, който е положил и подписа си под надписа „поправката е моя“. Това се потвърждава и от показанията му пред Районния съд, според които поправката е направена на датата на съставяне на акта, който е бил връчен на жалбоподателя на същата дата, за което жалбоподателят се е подписал. В жалбата до Районния съд няма изрично наведено възражение за допуснато нарушение при връчване на АУАН или такова свързано с ръкописно изписания текст, поради което се налага изводът, че санкционираното лице е било наясно с поправката и правната квалификация на нарушението. В акта за установяване на административно нарушение словесното описание на нарушението е пълно, точно и ясно, поради което не е налице нарушаване на правото на лицето да разбере за какво нарушение му е съставен АУАН, съответно за какво му е наложено наказание с издаденото НП. Жалбоподателят е организирал защитата си в пълен обем в развилото се съдебно производство. В процесния случай по несъмнен начин са установени извършването на нарушението и лицето, което го е извършило виновно, поради което правилно Районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Приемайки нарушението за извършено от санкционираното лице, Районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Районният съд е изложил подробни мотиви по доказателствата, конкретизирайки кои от тях кредитира и кои не. Възражението на касационния жалбоподател за неправилно кредитиране на показанията на полицейските служители и некредитирането на показанията на св. Ц. е неоснователно. Показанията на св. Ц. не кореспондират с нито едно от другите събрани по делото доказателства, в противоположен смисъл са, като се твърди, че актът е съставен и за нарушение, което не е описано в същия.

Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не са представени доказателства, от които да се формира извод за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Аргументи за наличието на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на управлявания от касационния жалбоподател автомобил „Фиат” с рег. № [рег. номер], извършен към 09.01.2025 г. – датата на установяване на нарушението, не са изложени, доказателства не са представени нито пред АНО, нито пред първата съдебна инстанция или пред настоящата.

Правилно са приложени съответните санкционни норми, като наложените с НП административни наказания съответстват по вид и размер на предвидените в закона. С нормата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП /в относимата редакция/ е предвидено, че с глоба в размер на 50 лева се наказва собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /в относимата редакция/ с глоба в размер на 50 лева се наказва водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Районният съд, въз основа на събраните доказателства, подробно аргументирайки се кои от тях кредитира и с какви мотиви, е установил значимите за спора факти и е изложил обосновани съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на санкционния акт.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 12.02.2026 г., постановено по АНД № 1193/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: