Определение № 266 от 11.06.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Враца, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Ц.а Сл. Григорова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251400600364 по описа за 2025 година С определение № 75/30.05.2025 г., постановено по ЧНД № 212/2025 г. Районен съд-Мездра, ІІ-ри наказателен състав, е взел спрямо М. Д. И. - обвиняем по досъдебно производство № 3547/2025 г. по описа на РП-Враца, ТО-Мездра, мярка за неотклонение задържане под стража.

Недоволен от така постановеното определение е останал служебният защитник на обвиняемия - адв.М. Н. от АК-Враца, която в срока по чл.64, ал.7 от НПК е подала частна жалба, с искане за отмяната му и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.

Производството е по реда на чл.64, ал.8 и следващи от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата. Защитата твърди, че не са налице визираните в чл.63, ал.1 от НПК предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. В частност сочи, че не съществува никаква реална опасност обвиняемият да се укрие, тъй като е с установен адрес, на който постоянно пребивава, нито да извърши ново престъпление. С оглед изложеното моли за смекчаване на мярката за неотклонение.

Обвиняемият И. се солидаризира с казаното от защитника си, като в последната си дума моли да бъде пуснат от ареста.

Участващият по делото прокурор от ВрОП счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да остане без уважение.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира жалбата за неоснователна.

С постановление от 27.05.2025 г. М. Д. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.150, ал.1 от НК за това, че на 26.05.2025 г. в гр.Мездра, в игрална 1 зала "Кинг Бет", находяща се на *** е извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно В. К. К. на 19 г. от с.***, изразяващи се в опипване по седалището, бедрата и половите й органи, чрез употреба на сила – притискане към стената с тяло и ръце, с което й е причинил болка и страдание.

Взетата от първостепенния съд най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража е обоснована с наличието на достатъчно данни обвиняемият да е съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и със съществуването на реална опасност да се укрие или извърши престъпление.

При проверка на атакуваното определение, ВрОС намери, че първоинстанционният съд законосъобразно е взел спрямо обвиняемия М. И. найтежката мярка за процесуална принуда. Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.5, вр.чл.63, ал.1 от НПК, РС-Мездра е направил констатация за наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е причастен към престъплението, в което е обвинен. Както правилно е разсъждавал контролираният съд такива данни се съдържат на първо място в показанията на пострадалата В. К., в които подробно и последователно описва времето, мястото и лицето, осъществило насилствени блудствени действия спрямо нея, както и конкретното им съдържание. Тези показания не са изолирани а са в кореспонденция със заявеното от свидетелите В. А., Ц. П., И. И. Г. Г. и Г. Г., пред които пострадалата подробно е споделила за случилото се, като последните двама свидетели установяват, че при прегледа на записите от охранителната камера са разпознали обвиняемия И., като лицето, заснето да излиза от игралната зала в инкриминираното време. Обосноваността на предположението за авторството на деянието, за което е започнало наказателното преследване на обвиняемия и за начина му на извършване, се основава и на заключението на съдебномедицинската експертиза, от което е видно, че при прегледа на пострадалата Кръстева са констатирани четири броя кръвонасядания вляво седалищно с характерна форма и разположение (отворена длан и пръсти) и кръвонасядания на дясно бедро, причинени по механизма на притискане, както и на заключението на видеотехническата експертиза, изследвала записите от външната охранителна камера на игралната зала.

В обобщение ВрОС намира, че събраните на този начален етап от разследването доказателствени източници са напълно достатъчни да обусловят обоснованост на предположението за съпричастност на обвиняемия в инкриминираната престъпна дейност.

Настоящата съдебна инстанция споделя и довода на първостепенния съд за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако по отношение на него се прилага по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража.

2

Рискът от повторяемост на престъпните действия се извежда на първо място от лошите характеристични данни за обвиняемия, от които се установява, че при него е налице комбинирана вредна употреба на алкохол и упойващи вещества (т.нар."чай за пушене"), контактува с лица от криминалния контингент и е с обременено съдебно минало. Изложените в характеристиката данни намират опора в приложената справка за съдимост, според която обвиняемият И. е осъждан многократно, преобладаващо за тежки умишлени престъпления, включително и за идентично деяние по чл.149, ал.1 от НК-блудствени действия по отношение на лице, ненавършило 14 години, за които е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, са показателни за завишената степен на обществена опасност на деянието и личността на обвиняемия и обосновават извод за съществуваща реална опасност да извърши престъпление.

Въззивният съд не споделя становището на първата инстанция, че съществува риск от укриване, тъй като обвиняемият е с установена самоличност и с постоянен адрес в гр.Мездра. Това обстоятелство обаче не налага смекчаване на мярката му за неотклонение, тъй като двете опасности - от укриване и извършване на престъпление, са предвидени в условията на алтернативност, поради което за определяне на найтежката мярка за процесуална принуда е достатъчно съществуването на една от тях.

Предвид изложеното, ВрОС приема, че целите по чл.57 от НПК по отношение на М. И. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент единствено с найтежката от мерките за неотклонение. По делото не се установяват никакви обстоятелства от семейно, здравословно или друго естество, които да оборват този извод и да налагат прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо него.

С оглед на това въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.9 от НПК, Врачанският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 75/30.05.2025 г., постановено по ЧНД № 212/2025 г. по описа на Районен съд-Мездра, ІІ-ри наказателен състав, с което е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо М. Д. И. - обвиняем по досъдебно производство № 3547/2025 г. по описа на РП-Враца, ТО-Мездра.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4