Решение № 3299 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3299 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.ОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20261110202065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Ц. Т. К. с ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 8991949/2024 издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. Оспорва се възможността нарушението да бъде санкционирано чрез електронен фиш, тъй като е заснето с мобилна система за контрол на скоростта. Иска се процесния електронен фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Н а ***., в 13:56 часа с. Долни Богров по бул. „Ботевградско шосе“ на кръстовището с ул.40 с посока от гр. София към с.Яна неустановено лице управлявало МПС ТЕСЛА МОДЕЛ X регистрационен номер ***, собственост на „Фреско“ ООД със скорост 86 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство MD1193, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. С Електронен фиш К № 8991949/2024 г, издаден от СДВР, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182.ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства;

Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; Разпечатки от клипове, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, декларация по чл. 189,ал.5 от ЗДВП, договор на предоставяне ползването на МПС и останалите материали по преписката.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, доказателства, тъй като същите са логични, последователни, кореспондиращи си не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, поради което не са налице основания за отхвърлянето им.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта се установява, че са спазени и изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. относно документиране по надлежния ред на използването на процесната мобилна система за видеоконтрол . От последния се установява, че установява, че АТСС е монтирана на бул. „бул.

„Ботевградско шосе“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч, допустима за населеното място. Снимката, приложената към преписката, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е допустимо веществено доказателство, като на същата ясно се вижда процесния автомобил и рег. номер.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи 2 следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещи обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите , които същият следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – СДВР, което кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, собственост на жалбоподателя с превишаване на допустимата скорост с 36 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, която в конктения случай е 50 км в час.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен 3 фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.За извършеното нарушение се издава ел.фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал.5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото е не представена такава декларация. Правилно е определено и санкционираното лице – законният представител на регистрирания собственик на автомобила – юридическо лице. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш би могло да бъде единствено физическо лице, но не и юридическо. Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП изрично уточнява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Неоснователно е възражението, че същият не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, тъй като към датата на издаване на електронния фиш дружеството е било обявено в несъстоятелност. Видно от справка с Търговския регистър към датата на вмененото нарушение – 29.10.2024г., жалбоподателят е управител и законен представител на „***“ ООД, чиято собственост е МПС „Тесла Х“ с ДК № ***, с което е извършено нарушението. Фактът, че след извършване на нарушението дружеството е обявено в несъстоятелност, е ирелевантен за отговорността на жалбоподателя.

Що се отнася до възражението за незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като избирателно и без критерий е санкциониран единият от двамата законни представители на дружеството, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението, съдът отчита факта, че нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП сочи, че административнонаказателна отговорност се ангажира на законен представител на дружеството, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението. Как и дали ще бъдат уредени граждански правоотношения между повече от един законни представители на юридическо лице, е извън предмета на административнонаказателното производство.

Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя именно на посоченото основание въз основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.

В обжалвания електронен фиш ясно и пълно е описано мястото на нарушението, като не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Изрично е отразено, че нарушението е извършено в с. Долни Богров по бул.

„Ботевградско шосе“, кръстовището с ул. „40-та“ с посока на движение от гр.

София към с. Яна. В потвърждение на това е и вещественото доказателствено средство – снимка, отразяваща позиционирането на АТСС.

По отношение на изложените факти не са налице противоречия между отделните доказателства, като конкретно движението на автомобила в посоченият участък и скоростта му към този момент се установява от 4 изготвената от мобилната система за видеоконтрол представляваща веществено доказателствено средство. по снимка

-

В параграф 6, т.65. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на "Автоматизирани технически средства и системи"това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Съгласно гореосочените разпоредби и с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.

Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата.

Видно от приложеното по делото заверено копие на часови график , в конкретния случай процесното мобилно техническо средство е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в посочения интервал, в рамките на който е извършено и процесното нарушение.

Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП, доколкото посочената норма предвижда конкретното нарушение в диспозицията си.

При определянето на административното наказание са спазени 5 изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН , като на жалбоподателят е наложено съответното на извършеното нарушение административно наказание, чийто размер е точно фиксиран.

По изложените мотиви жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80, 00 лв /40.90евро/.